Девети септември е...

Девети септември е. Онзи ден Станишев ми обясни от телевизора, че съм ненормален. Всички, които се интересуваме от темата за ченгетата и техните досиета сме ненормални, може би почти луди и леко дебилни. Остава само другаря Румен Петков да ни въдвори в психиатрични клиники, за да се "погрижат" там за болните ни души, както постъпваха навремето с инакомислещите в братския Съветски съюз. А както знаем, Съветският съюз е като слънцето и въздуха за всяко живо същество или поне за съществата с петолъчки вместо мозъци, които определят съдбините на България вече 63 г. Стремежа към истина е измама, свободата е робство, невежеството е сила, ама 2007 не е 1984, а бат' Серго не е биг брадър. Нито по Оруел, нито дори онзи бутафорния от Нова телевизия. Зад думите му прозира слабост. Слабостта на човек, който се опитва да покрие нещо мръсно и миризливо. Това нещо е ДС с нейните щатни и нещатни сътрудници, информатори, явочници, разведки, "топшпиони", донсници и всякакви други морални изроди под прикритие, които служеха на комунистическия режим и тормозеха хората. Девети септември е. Тъжен ден. Преди 63 г. измамата започна да бъде истина, а робството - свобода.