"Люмиер" пращеше по шевовете - правостоящи, стълбоседящи, по двама на седалка. Салончето се оказа тясно да побере всички желаещи да видят големия артист. Казвам артист, защото Дейвид Линч съвсем не се побира в рамката на кинорежисьора. Освен актьор и художник, оказа се и увлекателен разказвач, както на хартия, така и пред публика. Издателите му от "Колибри" едва ли са мечтали за по-добра реклама на книжката.
Филмът мина някак като предястие или разгрявка за събитието на вечерта. А Линч впечатли още със самото си пристигане в залата. Не си позволи да закъснее, както обичат да правят повечето тежкареещи се холивудски звезди, държеше се съвсем непринудено и ми се стори много мил и лъчезарен човек. Около час отговаря на въпроси, които предполагам са му задавани хиляди пъти, но го правеше така обаятелно, все едно му е за първи път.
Една среща, която ще помня дълго. Опитах да заснема малко "атмосфера" с телефона си
- за Трансценденталната медитация
- за "Туин Пийкс"
1 коментара:
браво, браво, браво! :-)
все още съжалявам, че пропуснах..
Йоана
Публикуване на коментар