До:

Парламентарните групи на политическите сили в НС;

Дипломатическите мисии на страните членки на ЕС;

Представителство на Европейската комисия в България

13.07.2007 г.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Вече две години тройната коалиция управлява страната. Добре или зле - времето ще покаже. Напоследък обаче се случват доста смущаващи неща, които ни карат да си зададем някои въпроси, свързани с лица от кабинета.

Става дума за министъра на вътрешните работи Румен Петков. Няма да коментираме все по-арогантното му поведение, демонстративното незачитане на правилата на обществено общуване, безпардонното лансиране на идеи, които очевидно говорят за мераци по полицейска държава, очевидните му апетити за още повече власт - държавна и партийна.

Време е обаче да му се зададат някои въпроси и настойчиво да се поиска той да отговори на тях. Бихме могли да се подпишем с някакви измислени имена, но решихме, от съображения за сигурност, да останем анонимни. Тази практика е приета отдавна в ЕС, където не се прави разлика между анонимните и подписаните сигнали, когато става дума за корупционни практики - всички сигнали се проверяват задълбочено. Така в ЕС, където сме и ние от вече 6 месеца, се дава гаранция на обикновения гражданин, че думата му ще бъде чута и уважена, като се проявява разбиране към решението му да остане анонимен с оглед на неговата лична сигурност. Надяваме се, че същото разбиране ще проявите и вие, като не побързате да квалифицирате настоящето писание като „анонимка" или „компромат".

Питания към министър Румен Петков:

1. В имотната си декларация до Сметната палата Румен Петков заявява, че си е купил апартамент от над 200 кв.м. в центъра на София за 90 000 лв. Теглил и кредит, за да го плати. Нека се сравни с реалните цени на имотите в столицата и да отговори как е постигнал цена, която е с пъти по-ниска от пазарните. Има ли Румен Петков (или на името на негов близък) имот, къща в Бояна. С какви средства е построена и какъв е произходът на тези средства?

2. Срещал ли се е Румен Петков с бизнесмена Младен Михалев - Маджо във Виена преди година и нещо? Бил ли е придружаван от тогавашния ни посланик в Харватска Виктор Вълков, като пътуването е било обявено като получаване на дипломатическата поща от австрийската столица.

3. Има ли в Национална служба „Сигурност" писмо от румънската партньорска служба, в което да се съобщава, че по време на съвместни мероприятия с австрийските спецслужби, във Виена е засечен в нерегламентирани срещи с лица от „сенчестия бизнес" министър Румен Петков? Кои са тези лица? Имал ли е той срещи в австрийската столица с бизнесмена Младен Михалев - Маджо?

4. Получавал ли е Румен Петков 400 000 евро „на ръка" от бизнесмена Красимир Маринов - Големия Маргин преди две години? Кой е бил посредник за въпросната среща и предаване на парите? Стигнали ли са тези пари до „Позитано" 20, както е уверил Петков „спонсорите" на партията или не?

5. Имал ли е нерегламентирани срещи Румен Петков по време на официалното си посещение в Москва преди няколко месеца? Казвал ли е по време на официалната вечеря, във видимо нетрезво състояние, на своя домакин, шефът на Федералната служба за разследване Николай Патрушев, че каквото кажат Русия и президентът Путин, това ще направи София и че могат да разчитат на сто процента на него, а другите „да си е...т майката"?

6. Може ли Румен Петков да каже колко служители са напуснали МВР, в частност СДВР, откакто той е министър? Знае ли, че десетки специалисти се канят тепърва да пишат рапорти за напускане заради назначаването на хора от неговото обкръжение, напълно некомпетентни на управленски постове и най-вече заради некомпетентността на ръководството на МВР?

7. Колко пъти в седмицата Румен Петков се вижда и обсъжда оперативната обстановка с шефове на управления? Има ли случаи някои от тях да се записват за среща с него и да чакат по два месеца, докато се осъществи такава, през което време се натрупват въпроси и проблеми, които така и остават без отговор и решение?

8. Посещава ли бившият шеф на БОК Иван Славков Румен Петков в кабинета му в МВР? Колко пъти се е случвало това и как са завършвали тези срещи, употребявал ли се е алкохол в големи количества?

9. Какви бизнесотношения са свързвали Румен Петков с убития бизнесмен, съсобственик на хотел „Ростов" в Плевен - д-р Людмил Конов? Защо е разпоредил чрез главния секретар на МВР Илия Илиев да не се рови много-много около смъртта на някогашния му приятел?

10. Може ли Румен Петков да обясни топлите си бизнесвръзки с плевенския бизнесмен, когото той лично включва в листата на БСП за парламентарните избори и го направи депутат - Васил Антонов? Защо Румен Петков е разтворил политически „чадър" над фирмата на Антонов „КА груп", с основен предмет на дейност търговия с петролни продукти и съсобственост в хотел „Ростов" и е забранил да се извършват финансови и данъчни проверки на същия? На Икономическа полиция в Плевен също е казано да не се занимава с „КА груп". Колко пари е получил Румен Петков от бизнесмена Христофор Дочев, собственик на завод „Мизия" в Плевен, за да издигне кандидатурата му за кмет на Плевен на предишните местни избори?

11. Плащал ли е Румен Петков поне една от почивките си в следните хотели: „Ривиера" на убития Емил Кюлев, „Слънчев ден" на Георги Гергов, „Виктория палас" на Ветко Арабаджиев и др.? Да покаже поне един документ.

12. Подавал ли е Румен Петков молба за работа в Шесто управление на Държавна сигурност - поделение Плевен, след завършване на висшето си образование? Тогава шеф е бил полк. Марин Генков, който е жив и здрав и може да бъде питан. Информация по въпроса има и Димитър Иванов, последният шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС, а сега издател на в. „Земя".

13. Защо Румен Петков е разпоредил да бъде пуснат от ареста пернишкият бизнесмен Людмил Стойков, като заявил на прокурорите, че той е „човек на президента"? Стойков е обвинен за присвояване на 7,5 млн. евро от програма САПАРД. След пускането му от ареста досега не е викан в следствието нито веднъж и разследването фактически е спряно. Защо по нареждане на Румен Петков се бавят данните, които са поискали германските служби, разследващи Стойков за икономически престъпления?

14. Знае ли Румен Петков, че неговият заместник Камен Пенков е купил сграда в София, за която е платил над 7 млн. евро кеш?

15. Колко пъти се е напивал Румен Петков в любимия си ресторант „Панорама" в София и по какви съображения е назначил сина на собственика за парламентарен секретар на МВР?

16. Защо Румен Петков е разпоредил да се протака и впоследствие да се прекрати разследването срещу шефа на кабинета му Александър Петров, който уреждал лиценз за хазартен бизнес на турския бизнесмен Суди Озкан? Тогава Петков уж помоли главния прокурор Борис Велчев за „бърза проверка", а резултат няма и досега. Знае ли Румен Петков за доклада на турските служби до нашите, че Озкан е разследван за „пране" на пари? Защо МВР крие този доклад?

17. Защо Румен Петков е разпоредил Икономическа полиция - Пловдив да спре разследването и проверките на сигнали за източени над 150 млн. лв. по ДДС от пловдивския бизнесмен Вълчо (Ветко) Арабаджиев? Разговарял ли е Румен Петков по този въпрос с президента Георги Първанов, за да се „помогне" на Арабаджиев?

18. Подпомогнал ли е Румен Петков и срещу какво купуването на фериботното пристанище в Никопол от бизнесмена Васил Божков - Черепа?

19. Какви са връзките и бизнеса на Румен Петков с мотоциклетния бос Богдан Николов, който през последните години бе забъркван в различни афери, а през 1998 година дори бе арестуван за незаконен внос на коли и регистрацията им в КАТ?

20. Защо Румен Петков покровителства плевенския съдия Валери Цветанов, който бе обвинен в редица престъпления по служба? Защо Румен Петков е разпоредил да се прати в девета глуха разследването на атентата срещу Цветанов преди няколко години и дори уредил уволнението на шефа на РЗБОП в Плевен, който почнал да разплита случая и се доближил до поръчителите? В Плевен всички знаят, че Цветанов е особено близък с Богдан Николов, а оттам и с Румен Петков.

21. Защо Румен Петков е разпоредил да не се извършват никакви проверки от Икономическа полиция - Пловдив на съмнителни сделки на Георги Гергов, който придоби Пловдивския панаир по доста странен начин, след което го залага за кредит от 100 млн. лева?

Това са само част от въпросите, които е редно да бъдат зададени на Румен Петков. Все още не е изяснен и въпросът за делата срещу него. Законно и морално ли е въобще да се кандидатираш за вътрешен министър, когато срещу теб се водят четири дела, едно от които за хулиганство?!

Вие можете и сте длъжни да зададете тези въпроси на министър Румен Петков. Нека отговори. Почти сигурно е, че ще нарече всичко това измислици и злонамерени лъжи, но нека се разграничи от тях публично. По този начин ще поеме политическа и морална отговорност за думите си. Ако пък след време се докажат някои от повдигнатите въпроси, то той ще може да бъде подведен под отговорност за измама и заблуда на обществото в качеството си на министър на вътрешните работи. Нека си припомним последните действия на прокуратурата във Франция, където се извършва разследване срещу високопоставени личности, между които и министри, в обвинение, че са инсинуирали внушения за корупционни практики, които да компрометират сегашния президент Никола Саркози. Искаме и тук да се прояви политическа воля и се проведе подобно разследване за връзките на министър Румен Петков със сенчестия бизнес, с хора, които са известни като босове на силови групировки, както и негови действия, които е възможно в дадени моменти да са минавали границите на закона.

Нормално ли е, според вас, човек, към когото могат да бъдат адресирани подобни въпроси и името му да се свързва с компрометирани хора и хора със съмнителен бизнес, да бъде вътрешен министър и да е натоварен с обществено очакване, че ще ръководи лоялно борбата срещу престъпността? Свързването на името на Петков със съмнения за корупция вече е само по себе си прецедент и заслужава обществено внимание и гласност. За далеч по-неясни обвинения друг министър - Румен Овчаров, вече подаде оставка. Освен това, позволяваме си да припомним, че срещу някои от споменатите по-горе лица се водят дела и при добра воля следователи и прокурори биха могли да поискат тяхното мнение по повдигнатите въпроси. Всъщност ние не разкриваме сензационни тайни, а напомняме за неща, които отдавна се говорят в различни слоеве на обществото.

Няма сега да напомняме за поведението на министъра, което много напомня отречените от демокрацията тоталитарни практики. Няма да се спираме и на липсата на каквито и да е реални резултати в борбата с организираната престъпност. Както и грубата полицейщина, която той налага като модел на поведение на МВР под благовидното прикритие, че така се прави „на Запад".

В крайна сметка ваш дълг е да изясните истината по повдигнатите теми и съмнения, за да получи обществото ясен знак за обективността и чистотата на вашите действия.

Благодарим за отделеното време.

Искрено се надяваме, че поне част от повдигнатите въпроси ще бъдат зададени на министър Румен Петков. В крайна сметка, ако той е чист, нека отговори и задоволи обществените очаквания за прозрачност на политическите биографии и действия.

Публикувано от Николай Павлов в 2:41 | 0 коментара  

Етикети: БСП, МВР, общество, политика, Румен Петков

Липсваха му само една-две "тротоарни екземи" по лицието, за да си заприлича съвсем на обикновен съветски алкохолик. Както има една приказка, Бог пази лудите и пияниците, дано покрай пияния и министър председател, успее да запази и България!

Наздраве, Серго !

Публикувано от Николай Павлов в 0:05 | 0 коментара  

Етикети: БСП, политика, премиер, Станишев

Иван Михайлов
(26. VIII.1896 - 5. IX. 1990)

Едва 28-годишен в разцвета на своите сили и младост, той по волята както на старите ръководители, така и на младите дейци, поема тежкия кръст за спасение на възстановеното от Тодор Александров освободително Дело на македонските българи.

Само за броени месеци Иван Михайлов успява да възстанови мощта на ВМРО. Наказателните изстрели на идеалисти като Христо Никудимски, Менча Кърничева и др., повалят предалите се за шепа сребърници ренегати и предотвратяват разгрома на освободителното движение.

В цяла Македония се подновява истинската война между четите на ВМРО и сръбските и гръцки поробители. Нападения на полицейски участъци и военни обекти, миниране на мостове, бомбандиране на жандармерийски станции и складове, динамитни атентати по жп линии, наказване на видни сръбски отговорни личности. Всички тези прояви на синовете на поробена Македония се ръководят от “страшния Иван Михайлов, най-обичаният и мразен човек на Балканите”.

Потресени от всички тези акции на ВМРО, сърбите съсредоточават по цяла Македония огромни военни сили. Скопският автор и партиен деятел Кирил Мильовски пише: “Общият брой сили на държавното насилие възлиза във Вардарска Македония на около 35 хиляди души…Към това отгоре е придадена и цивилна полиция, граничните части и войската, която много често е използвана за борба против терористичните чети. Македония е претъпкана с жандармерийски станции и превърната в истинско полесражение.”

Същевременно е напълно блокирана границата с България с телени мрежи, вълчи ями, живи плетове, електрически сигнални уредби и високи бетонни кули - наблюдателници, за да не може да да прехвръкне и птичка отвъд Осогово, Огражден и Беласица. Според скопския автор проф. д-р. Александър Апостолов: “от 14 април 1922 г. до 9 март 1930 г. са извършени 63 атентата. Броят на специално организираните части за борба срещу комитите през 1933 г. възлиза на 25 хиляди души.”

Тук трябва да да се изтъкне и новата тактика провеждана от Иван Михайлов за борба при новосъздадените условия: акции на революционни тройки, които минират жп линии, извършват атентати по градовете и наказват предателите. Имената на борците Ипократ Развигоров, Илия Лилинков, Мара Бунева, Иван Момчилов стават известни по целия свят, смайвайки и журналисти и политици с безкористно родолюбие и готовност за саможертва в името на свободата. Във Велес е нападната дори и казармата от прочутия революционер-герой Трайчо Чундев. Ненапразно през 1928 г. вестик “Чикаго дейли нюз” пише за Иван Михайлов: “…Той е вдъхнал нов живот в революционната организация и неговото име е станало прочуто из цяла Югоизточна Европа. Той е станал една легенда.”

Успоредно с това под ръсоводството на Иван Михайлов действа нов фактор, неподозиран от властта чак до 1927 г. Това са Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО) и Тайната културно-просветна организация на македонските българи (ТКПОМБ) с огнища по цялата Вардарска Македония.

Иван Михайлов и акциите за изпращане на петиции до международните институции. Забележителни са особено петициите на тримата пратеници на поробена Македония Димитър Шалев, Григор Атанасов и Димитър Илиев в Обществото на народите; след тях петицията на двамата съпрузи д-р Асен и Марта Татарчеви; на семейство Иван и Жермен Петрови от Скопие и ред други акции на Македонския национален комитет. Не трябва да се забравя инициативата и помощта на ВМРО за благоустрояването на Пиринския край, социалното подпомагане и организиране на бежанците от Македония, създаването на Македонската кооперативна банка, Македонската народна банка и др.
Навред действа единната воля на ВМРО, изразител на която е главният й ръководител Ванчо Михайлов - човекът, който няма нито дом, нито покой, винаги под чужд покрив с всичките му неудобства при постоянна грижа за делото.

Надарен с бистър ум, подвижна мисъл, убедително и красноречиво слово, предразполагаща общителност, съчетана със завидна култура Михайлов добре познава целия извървян път на освободителното дело на българския народ. Притежава и добро перо като публицист. Телесно слаб, но жилав, пъргав и непрекъснато активен до претоварване, той понякога толкова се е преуморявал, че е припадал от изтощение. Не е могъл дори да приема храна. По молба на съратниците си заминава инкогнито в чужбина на продължително лечение. Но и там другарите му отиват на доклад за хода на борбата, и за да получат неговите директиви.

Важно място в дейността на Михайлов с далечни последици заема съюзът на ВМРО с хърватското освободителното движение “Хърватски домобран”. Неговият връх е достигнат на 9 октомври 1934 г. в Марсилия с наказателните изстрели на безсмъртния герой на Македония и България Владо Черноземски - най предания съратник на Иван Михайлов срещу сръбския крал Александър Караджорджевич и френския външен министър Луи Барту. С този акт Ванчо завършва истинския си революционен път, като човек който променя посоката на събитията в Югославия и спасява македонските българи от деназионализаторския сръбски режим на Александър Караджорджевич.

След преврата на 19 май 1934 г. започва нов период в живота на Иван Михайлов. Заедно със съпругата си Менча Кърничева той напуска България и последователно живее в Турция, Полша, Унгария, за да се установи през 1941 г. в столицата на Независимата хърватска държава - Загреб при своя приятел и водач на усташите Анте Павелич. През септември 1944 г. Иван Михайлов пристига в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той заедно със своите съратници Кирил Дрангов, Йордан Чкатров и др. отказва да провъзгласи създаването на независима македонска държава, за да се избегнат безмислените жертви от ентуален такъв акт.

След 1945 г. Иван Михайлов се превръща в символ на вечната македонска борба за свобода. Хиляди българи от Вардарска Македония са избити като “ванчомихайловисти” от човеконенавистния и антибългарски сърбо-комунистически режим, установил се в Македония, десетки хиляди преминават през лагерите на Тито. И докато в България комунистите-национални предатели се надпреварат да извършват погроми над българщината и дейци на ВМРО, Иван Михайлов продържава борбата срещу сърбокомунистите. Този път вече не с пистолети, атентати и бомби, а с перо чрез многобройните си научни публикации и книги, в който ясно разкрива българската същност и характер на населението в Македония. В продължение на десетилетия неговите статии, брошури, книги и най-накрая великолепните му спомени са най-сигурния (и за съжаление, много често единствен) източник за освободителното движение на македонските българи.

На 5 септември 1990 г. в Рим престана да тупти сърцето на последния велик водач на ВМРО. Неговото дело тепърва ще се оценява, но безспорно е едно: под ръководството на Иван Михайлов ВМРО взриви основите на Югославия и остави завет на поколенията да довършат свещенното освободително дело. Във всички дела на този изключителен българин от Македония са въплатени жизнената сила на нашата нация и неунищожимата й воля за Свобода.

Публикувано от Николай Павлов в 18:13 | 0 коментара  

Етикети: България, ВМРО, Иван Михайлов, история