Въпреки, че съвременната класова социална структура дава безпрецедентни възможности за мобилност, все още шансовете за развитие при по-горните слоеве са несравнимо по-големи. Обратно на това, бедните сякаш ограничават все повече своите възможности и достъп до ресурси. На какво се дължи това? Франк Паркин говори за социално затваряне, при което всяка група се стреми да подържа изключителен контрол над ресурсите, като ограничава достъпа на другите до тях. Собствеността поражда власт и членовете на висшата класа са свръхпропорционално представени по върховете на властта. Влянието им произтича отчасти от пряк контрол над промишления и финансов капитал и отчасти от достъпа им до ръководните постове в политическата, образователната и културната сфера. Даже в едно "напълно флуидно" общество, където всеки има абсолютно равен шанс да достигне до най-високите позиции, само малцина ще успеят. Социално-икономическият ред е оформен като пирамида и на върха има твърде малко позиции на власт, статус и богатство. Хортата, които вече са заели тези позиции, разполагат и с множество възможности да затвърдят предимствата си и да ги предадат на поколението си. Те могат да осигурят на децата си възможно най-доброто образование и това често ги отвежда до добрите работни места. Въпреки данъците върху имуществото и наследството, богатите обикновено намират начин да предадат голяма част от собствеността си на наследниците. Голяма част от онези, които стигат до върха, имат предимство на старта - те произхождат от професионални или заможни среди. Изследванията на забогателите хора показват, че почти никой не е започнал от нищо. Мнозинството от хората, които са "направили пари", са постигнали това, след като са наследили или са получили малка първоначална сума, която след това са увеличили.
Как трябва да се определи бедността? Обикновено се прави разлика между абсолютна бедност и относителна бедност. Чарлс Бут е сред първите, които са преложили да се създаде постоянен критерий за екзистенц-минимум, т.е. за минимални условия - достатъчно храна и подсон - необходими за гарантиране на телесните функции. Бут приема, че тези потребности са приблизително еднакви за хората на еднаква възраст и телосложение, живеещи в която и да е страна. По същество това е понятието, което все още се използва най-често при анализа на бедността в целия свят.
В книгата си Капитализъм срещу капитализъм, Мишел Албер систематично сравнява два модела икономическа организация. Единият от тях, наречен от него "американски модел"(но валиден и за Великобритания), се основава на нерегулирани пазари и ниско равнище на социално подпомагане и се характеризира с висока степен на икономическо неравенство между богатите и бедните. Другият модел е наречен "рейнски", защото се основава на вида икономическа система, характерна за страните по река рейн - Германия, Швейцария и Холандия, - въпреки, че има редица важни общи черти с Япония и другите успешни азиатски икономики.
В рейнския модел колективните интереси имат превес над индивидуалните. Това не са агресивно индивидуалистични общества. Общностите, в които участват индивидите - независимо дали са стопански предприятия, градове или професионални съюзи - се разглеждат като ключови за постигането на стабилност. Особено важно е, че страните от рейнския модел са егалитарни общества - различията между бедни и богати са по-малки, отколкото във Великобритания и САЩ.
Албер твърди, че рейнският модел е по-успешен от американския в глобалната икономическа конкуренцив до голяма степен поради егалитарния си характер. Подкрепа за неговия възглед може да се получи от анализа на успешните азиатски страни като Япония, Сингапур, Южна Корея и Тайван. Страните с относително ниско неравенство като цяло успяват повече в сравнение с онези, където разделенията между богати и бедни са по-големи. Включването на бедните в по-широкото общество, а не изключването им от него, вероятно им дава както средствата, така и жаланието да подобрят доходите си. Връзката между неравенството и икономическия разтеж обаче остава спорна.
Така или иначе, съвременните общества предлагат възможности и перспективи пред отделния човек, не съществували преди това. Макар и практически ограничена, социалната мобилност предоставя възможност на индивида от ниските слоеве да се присъедини към благоденстващата средна класа.
Защо пък юг да не е отгоре? Ами явно може. Създателите на тази карта дори твърдят, че тя представя по-точно пропорциите между континентите и отделните държави благодарение на специфичната проекция, на която е базирана. За съжаление това се постига за сметка на по-слабата прецизност на формите, та ако Африка ви се вижда леко сплескана от изток, а Канада вталена откъм полюса, няма страшно, проблемът не е във вашия монитор. На Джими Картър явно това му харесва и през 2002 г. получавайки Новелова награда за мир, използва шантавата карта, за да представи 68-те страни, които е посетил с хуманитарна мисия. Целта била да се покаже, че идеята ни за света е въпрос на гледна точка и нищо не може да бъде разбрано добре, ако се приема едностранно.
