Ние, граждани от Чечения, Русия и от цял свят, се обръщаме с доверие към Организацията на обединените нации и към държавите, които милеят за човешкия живот и съдбата на цивилизацията в малкия ъгъл на Европа, изличен от съзнанието на Запада и свободните страни и оставен на окупационните руски войски през последните 10 години.
Руската държава пише нова глава от трагедията, продължаваща вече три века, от една окупация към друга, от една депортация към друга, от вчерашните масови убийства към днешните. Тази вековна колонизация е позорна за цялото човечество и е трагедия повече обединяваща, отколкото разделяща руския и чеченския народ в общата им съдба.
Ние, чеченците,
виждаме страната си вече десет години разрушавана, нашата столица Грозни – изтрита от лицето на земята, нашите села, нашите поля и гори, самите хора – ежедневна мишена във войната, която сякаш няма друга цел, друг епилог, освен нашето окончателно унищожение.
Ние виждаме нашите синове и дъщери, нашите бащи и майки, нашите съпрузи и съпруги, нашите братя и сестри отвличани посред нощ, изселвани, захвърляни в тъмница, измъчвани, изнасилвани, осакатявани и убивани.
Ние с голяма тревога виждаме нарастващата опасност някои от нас, най-младите и слабите, израснали в свят, в който не познават нищо друго освен война, също да се поддадат на изкушението на тероризма и да се превърнат в “благородни убийци”, което ще ги приравни с окупаторите.
Ние виждаме как нашите крехки институции, създадени в резултат на демократични избори през 1997 и признати от международната общност и от сaмата Руска федерация, бяха отначало обявени за незаконни, след това сменени от марионетно правителство, за да бъдат премахнати напълно след инсценирания референдум.
Ние, руснаците,
знаем, че хиляди наши младежи бяха убити, телата им са връщани тайно, за да бъдат погребани в гробищата на руските градове и села.
Ние знаем, че нашите войници са обречени ежедневно да извършват жестоки престъпления по заповед на шепа цинични и продажни автократи и генерали.
Ние знаем, че тази война убива десетки хиляди мъже и жени и заедно с тях – надеждата за демокрация и свобода за нашата страна, която пазим в сърцето си след края на студената война.
Ние, граждани от цял свят,
споделяме същия този страх, който изпитват много руснаци и същия този ужас, който преживяват чеченците пред лицето на пълното унищожение на малкия ъгъл на Европа и света, който все още се нарича Чечения.
Ние смятаме, че това, което се извършва в този регион, съзнателно изоставен на произвола, все повече напомня истински геноцид.
Господин генерален секретар, дами и господа държавни и правителствени ръководители,
Ние смятаме, че е недопустимо международната общност да продължава да игнорира тази ужасна трагедия, да продължаваме да си затваряме очите и да снемаме своята отговорност за ставащото в Чечения.
Ние се подписваме под плана за “обусловена независимост”, предложен от външния министър на Чеченска Република Ичкерия Илияс Ахмадов, който предлага установяване на временно управление на ООН на базата на разоръжаване на чеченските сили и изтегляне на всички руски военни сили и административен персонал. В края на този преходен период, по време на който ООН ще управляват страната и ще координират гражданското, политическото и материалното възстановяване на Чечения, която е в руини и масови гробове, оцелелите в тази война чеченци ще бъдат призовани да изберат свой парламент и правителство.
Ние, граждани от Чечения, Русия и от цял свят, тържествено и с доверие ви призоваваме да направите всички необходими постъпки за проучване и изпълнение на плана на Ахмадов за мир и демокрация в Чечения.
Надяваме се в тази посока, че възможно най-скоро ще бъде назначен специален представител на генералния секретар на ООН за Чечения.
Сигурността на руснаците и животът на чеченците не бива да бъдат пренесени в жертва на конфликта, в който вече никой не би могъл да спечели военна победа. Международната общност и ООН са длъжни да дадат възможност на два народа, които едновременно губят една позорна война, да спечелят един достоен мир.
