Та така, понеже бях обещал да направя кратка равносметка за впечатленията си от тазгодишния СФФ, ето я, макар и с малко закъснение.
Нека започна с лъжичката катран - цените на билетите. Почти двойно по-високи от миналата година, което за един обиконовен ученик или студент, каквито са мнозинството от зрителите на феста, си е от значение. Да не говорим, че като цяло е тъпо абсолютно всики прожекции, независимо от филма, салона и часа да са на едни и същи цени. Почитателите на експерименталното скандинавско кино едва ли ще напълнят Люмиер в сряда следобед и при свободен вход, но нищо не пречеше в подобни случаи билета да е с намалена цена. Вероятно си има някакво обяснение, както и прогресивно нарстващия брой реклами в началото на прожекциите. Но да се върнем към киното.
Успях да изгледам 7 филма. Една добра бройка за мен, дори май се явява някакъв личен рекорд и то при положение, че точно в разгара на фестивала ми се наложи да изкарам малък, но досаден престой в болница. Единствено съжалявам, че пропуснах "Развод по албански", който за моя голяма изненада беше показан само веднъж и то в някакво ужасно неудобно делнично-следобедно време.
Ето и как изглежда моя личен топ 7 :-)
1. "Амбалаж" - Не само отговори на високите ми очаквания, но ги надмина дори. Поредният бисер на баща и син Сверак в най-добрите традиции на любимото ми чешко кино. Елегантен, поетичен разказ за страстта към живота и любовта, която никога не е късно да бъде събудена. И разбира се всичко поднесено много забавно, с намигване и тънка ирония, запазената марка на Зденек Сверак. Отличен филм, достойна кандидатура за най-престижните световни и европейски награди.
2. "Катин" - Няма по-добър сценарист от самия живот и "Катин" е абсолютното доказателаство. Един филм с мисия, създаден от жив класик на киноизкуството. А мисията му може да бъде само една - да разтърси зрителя из основи и да остави неизличима следа в съзнанието му, паметта да възтържествува над забравата и лъжата."Катин" беше емоционалната раздяла на Вайда с киното, посветен на баща му - един от хилядите полски офицери разстреляни от НКВД. Длъжен съм да отбележа убедителното и автентично превъплащение на младите полски актьори, иначе напълно непознати за мен.
Лично аз за първи път видях хора да излизат от прожекция в подобно състояне - умислени, умълчни, с наведени глави, а някой и със сълзи в очите. Като след панахида. Трудно ми е да повярвам, че "Катин" изгуби Оскар-а за чуждоезичен филм. Дано не е било плод на някаква криворазбрана политическа коректност към Русия.
3. "Сенки" - Комитата и Ворце писаха достатъчно. Убедихме се отново, че поне в лицето на Милчо Манчевски, македонското кино покрива европейските стандарти. Интригуващ сюжет, модерно заснет и добре изигран. Впечатли ме сексапилното присъствие на Весна Станойевска и свежия саундтрак.
Заснех малко от изявата на Милчо след филма, който странно защо в началото се опита да отговаря на английски, а през цялото време все се правеше, че не разбира нещо. Абе, хубава работа, ама българска :-))
4. "Ирина Палм" - Общо взето, нищо особено. Оценка - добър (4-). Участието на Мики Манойлович комай е единственото, с което бих запомнил този филм. Жена около 60-те е принудена да се хване на работа, като, хъм..."мастурбьорка" в еротичен клуб в Сохо, за да събере пари за лечението на болния си внук. Историята се върти около преодоляването на собствените и задръжки, сблъсъка с консервативната среда в малкото лондонско предградие и реакцията на собствения и син, който трудно се примирява с идеята, че майка му е заработила по подобен начин парите. Накрая всичко свършва добре, детето заминава за лечение в Австралия, а Ирина Палам и Мики (собственика на еротичния клуб) май се оказват влюбени. Ами тва е, гледа се, но не впечатлява.
5. "Гражданинът Хавел" - Документален филм за Вацлав Хавел. Надявах се да видя повече за дисидента и писателя Хавел, но се оказа, че става дума само и изключително за президента Хавел. Сюжета е пряко свързан с политическите събития в Чехия през последните 15 г. и трудно може да бъде възприет точно от чужденци, които не познават контекста. Все пак ми беше интересен, ако не за друго, то от чисто професинална (социологическа) гледна точка. Тънката червена линия е сблъсъкът между дисидента идеалист Вацлав Хавел и икономиста прагматик Вацлав Клаус.
6. "Вие, живите" - За тоя филм не мога да разкажа нищо, защото нищо не разбрах. Не разбрах даже на какъв език е. Не съм сигурен и заглавието точно как беше - "Ние, живите", "Вие, живите" или пък..."Ние, умрелите от тъпня в киносалона".
7. "Новата Европа според Майкъл Палин" - Най-голямата измама на СФФ 2008. Платихме си, за да гледаме рекламна подборка от серията DVD-та, която пуска вестник "Капитал". Китанов са пооака сериозно с тая измишльотина, а някои хора направо си го поприпсуваха, докато пускаше и спираше филма на парчета. Иначе поредицата е добра и вече имам първите два диска, но така и не разбрах за кво ни събраха по 5 лева без да покажат нищо.
Нека започна с лъжичката катран - цените на билетите. Почти двойно по-високи от миналата година, което за един обиконовен ученик или студент, каквито са мнозинството от зрителите на феста, си е от значение. Да не говорим, че като цяло е тъпо абсолютно всики прожекции, независимо от филма, салона и часа да са на едни и същи цени. Почитателите на експерименталното скандинавско кино едва ли ще напълнят Люмиер в сряда следобед и при свободен вход, но нищо не пречеше в подобни случаи билета да е с намалена цена. Вероятно си има някакво обяснение, както и прогресивно нарстващия брой реклами в началото на прожекциите. Но да се върнем към киното.
Успях да изгледам 7 филма. Една добра бройка за мен, дори май се явява някакъв личен рекорд и то при положение, че точно в разгара на фестивала ми се наложи да изкарам малък, но досаден престой в болница. Единствено съжалявам, че пропуснах "Развод по албански", който за моя голяма изненада беше показан само веднъж и то в някакво ужасно неудобно делнично-следобедно време.
Ето и как изглежда моя личен топ 7 :-)
1. "Амбалаж" - Не само отговори на високите ми очаквания, но ги надмина дори. Поредният бисер на баща и син Сверак в най-добрите традиции на любимото ми чешко кино. Елегантен, поетичен разказ за страстта към живота и любовта, която никога не е късно да бъде събудена. И разбира се всичко поднесено много забавно, с намигване и тънка ирония, запазената марка на Зденек Сверак. Отличен филм, достойна кандидатура за най-престижните световни и европейски награди.
2. "Катин" - Няма по-добър сценарист от самия живот и "Катин" е абсолютното доказателаство. Един филм с мисия, създаден от жив класик на киноизкуството. А мисията му може да бъде само една - да разтърси зрителя из основи и да остави неизличима следа в съзнанието му, паметта да възтържествува над забравата и лъжата."Катин" беше емоционалната раздяла на Вайда с киното, посветен на баща му - един от хилядите полски офицери разстреляни от НКВД. Длъжен съм да отбележа убедителното и автентично превъплащение на младите полски актьори, иначе напълно непознати за мен.
Лично аз за първи път видях хора да излизат от прожекция в подобно състояне - умислени, умълчни, с наведени глави, а някой и със сълзи в очите. Като след панахида. Трудно ми е да повярвам, че "Катин" изгуби Оскар-а за чуждоезичен филм. Дано не е било плод на някаква криворазбрана политическа коректност към Русия.
3. "Сенки" - Комитата и Ворце писаха достатъчно. Убедихме се отново, че поне в лицето на Милчо Манчевски, македонското кино покрива европейските стандарти. Интригуващ сюжет, модерно заснет и добре изигран. Впечатли ме сексапилното присъствие на Весна Станойевска и свежия саундтрак.
Заснех малко от изявата на Милчо след филма, който странно защо в началото се опита да отговаря на английски, а през цялото време все се правеше, че не разбира нещо. Абе, хубава работа, ама българска :-))
4. "Ирина Палм" - Общо взето, нищо особено. Оценка - добър (4-). Участието на Мики Манойлович комай е единственото, с което бих запомнил този филм. Жена около 60-те е принудена да се хване на работа, като, хъм..."мастурбьорка" в еротичен клуб в Сохо, за да събере пари за лечението на болния си внук. Историята се върти около преодоляването на собствените и задръжки, сблъсъка с консервативната среда в малкото лондонско предградие и реакцията на собствения и син, който трудно се примирява с идеята, че майка му е заработила по подобен начин парите. Накрая всичко свършва добре, детето заминава за лечение в Австралия, а Ирина Палам и Мики (собственика на еротичния клуб) май се оказват влюбени. Ами тва е, гледа се, но не впечатлява.
5. "Гражданинът Хавел" - Документален филм за Вацлав Хавел. Надявах се да видя повече за дисидента и писателя Хавел, но се оказа, че става дума само и изключително за президента Хавел. Сюжета е пряко свързан с политическите събития в Чехия през последните 15 г. и трудно може да бъде възприет точно от чужденци, които не познават контекста. Все пак ми беше интересен, ако не за друго, то от чисто професинална (социологическа) гледна точка. Тънката червена линия е сблъсъкът между дисидента идеалист Вацлав Хавел и икономиста прагматик Вацлав Клаус.
6. "Вие, живите" - За тоя филм не мога да разкажа нищо, защото нищо не разбрах. Не разбрах даже на какъв език е. Не съм сигурен и заглавието точно как беше - "Ние, живите", "Вие, живите" или пък..."Ние, умрелите от тъпня в киносалона".
7. "Новата Европа според Майкъл Палин" - Най-голямата измама на СФФ 2008. Платихме си, за да гледаме рекламна подборка от серията DVD-та, която пуска вестник "Капитал". Китанов са пооака сериозно с тая измишльотина, а някои хора направо си го поприпсуваха, докато пускаше и спираше филма на парчета. Иначе поредицата е добра и вече имам първите два диска, но така и не разбрах за кво ни събраха по 5 лева без да покажат нищо.
0 коментара:
Публикуване на коментар