Дивият балкански изток

Всесилна мафия, корумпирани полицаи, още по-корумпирани политици и магистрати, пълно отсъствие на правораздаване и справедливост, показни разстрели превърнали се във всекидневие. Така изглежда България днес. Често използвано клише е сравнението с бандитско Чикаго от 30-те години на миналия век. Аз не съм съгласен. Да, по онова време наистина мафията е много силна, Ал Капоне властва във Ветровития град, но не съществува РАЗПАД НА ДЪРЖАВНОСТТА в Съединените щати. Беззаконието и хоса не са тоталани, защото организираната престъпност и държавата си противостоят, а не действат в симбиоза. Появават се Недосегаемите - добрите ченгета, символ на реда и закона. България обаче си няма Елиът Нес. Няма и как да се появи, при положение, че отсъстват всякакви съпротивителни сили. Държавната власт е поставена в пълно подчинение на престъпността и единствената и функция е да я обслужва, като в замяна, част от плячката отива по сметките на корумпираните властници.

Затова пък си имаме Румен Петков. Той е толкова необходим на държавата-мафия или мафията-държава (все същото), че никой не си и помисля да го отстрани от позицията му. Недосегаем - единствената му прилика с Елиът Нес, но твърдо от другата страна на барикадата!
Не, България далеч не е Чикаго от 30-те. По-скоро ми прилича на Дивия запад 80 години преди това. Место, където всякава представа за добро и зло е условна, господства закона на силата, а не силата на закона, днешните бандити са утрешните шерифи и обратното, а територия се парцелира с много трупове. Точно като в нискобюджетен уестърн. Тъпото е, че в нашия филм 7 милиона сме статистите. Седим си, броим гилзите от първия ред и лапаме мухите.

Billy: Old Pat...Sheriff Pat Garrett. Sold out to the Sana Fe ring. How does it feel?

Pat: It feels like...that times have changed.

Billy: Times maybe. Not me.

Pat Garrett & Billy the Kid