Не е "за оставката на Румен Петков"


Тези дни Блогосферата гръмна! Всеки втори пост е "Румен Петков подаде оставка", "Запалката си отиде", наздравици, възторзи...Извънземни да бяха кацнали пред НДК, нямаше да им се обърне толко внимание. Е аз пък няма да пиша за това. Не виждам смисъл. По-интерсно ми е, докъде сме се докарали, че смяната на един тотално провалил се министър (една съвсем рутинна процедура по "белия" свят) у нас се посреща, като Възкресение Христово. До каква степен сме приели беззаконието и политическата наглост за нещо нормално и неизбежно, та една закъсняла развръзка ни възторгна толкова много.
Ураааа, най-сетне един си получи заслуженото, осра се до уши и му "подадоха оставката"! Той никога не би го сторил сам, не и без да му направят "предложение, на което не може да откаже". Нали си спомняте "Кръстникът"? Ако не си го спомняте, то със сигурност си спомняте съдбата на един друг Румен - Овчаров. Клетникът беше първо "понижен" в председател на парламентарна комисия, а сега го сложиха да "дооправя" "Булгартабак" . Запалката не е по-малко румен от Овчаров, бъдете сигурни. Продал си е кожата скъпо.
Както каза снощи журналистът Тодор Токин в предаването на Бойко Станкушев - "комунист оставка не подава, той трябва да бъде преместен на друга длъжност". Нищо ново под слънцето. Запалката си тръгна, Горелката идва, а дали нещо ще се промени? Май само се менкат псевдонимите в една непоклатима оперативно интересна схема.

И да завърша с още един цитат от снощното предаване на Бойко Станкушев (което горещо ви препоръчвам да изгледате тук), този път на Румен Леонидов:

- "Абе, пълен кич е тая държава..."

Пък Румен Петков подава оставка по тениска с къс ръкав в неделя следобед и после отива да си допие на сянка, бОли го него...

 
Creative Commons License