Щастие на промоция

Преди 10 години анимационното бижу "More" ("Още") на Марк Осбърн грабна наградата на журито в Сънданс, номинация за "Оскар" и сърцата на киноманите. 6 минутното филмче третира по великолепшен начин един от най-сериозните проблеми на съвременната епоха - отчуждението.
Стъпил почти буквално на марксовата теория, Осбърн ни развежда из своята мрачна антиутопия през погледа на жертвата - индивида изгубил човешки образ, водещ атомизиран до крайност живот, безлична бурма в механизираното индустриално общество. Творческите му пориви, израз на неговата същност и талант, са смлени и преработени от системата в поредния изпразнен от смисъл продукт за масова консумация.
Тъжно е и бърка с пръст в раната...

В творческия труд Маркс вижда постоянното възпроизводство на онова единство на отчуждение и синтез, което философите преди него са търсили едва като край на историческия и световен процес. В труда човекът обективира своите същностни сили в предметите, които създава. Той отчуждава своите сили и способности в произведените предмети и узнава собствените си възможности, разбира какво представлява самия той. В постоянния производствен процес човек не само умножава и усложнява предметната среда, той развива самия себе си.
Според Маркс отчуждението се появява в периода на разложение на родовото общество и превръщането му в класово Отчуждението е социално явление и е неизбежно в антагонистическите обществено-икономически формации, произтичащо от спецификата на разделението на трудя в класовото общество. При капитализма настъпва най-дълбоката степен на отчуждение. Характерът на капиталистическото производство е такъв, че стоките произведени от работника стават чужди за него предмети.Колкото повече труд влагат работниците, толкова по-могъщ става чуждият за тях предметен свят, светът на капитала, а вътрешният свят на пролетариите все повече обеднява. При това трудът се явява като нещо външно за човека, който не принадлежи на същността му. При такъв труд, според Маркс, работещият не утвърждава себе си, а се отрича, чувства се нещастен и не е в състояние да развие свободно своята духовна и физическа енергия и в действителност разрушава своите духовни сили. Продуктите на човешкия труд се отчуждават от създателите си и в процеса на размяната се превръщат в стоки. Процесът на производство и потребление е разкъсан. Трудът престава да бъде творчески, губи смисъл, превръща се в труд за прехрана, а предметите на труда са единствено обект на потребление. Възниква стоковия фетишизъм, който е форма на абсолютизация на процеса на потреблението.

доц. И. Евтимов