1968: 40 години по-късно vol.3
На 5 април същата година, Дубчек разгръща програма за цялостна либерализация на режима. Дадена е пълна свобода на пресата, нуждите на потребителите стават приоритетни пред индустриалните (въвежда се пазарен елемент в икономиката), допуска се и сформирането на на по-демократично многопартийно правителство, което да прекрати съветския контрол над Чехословакия. Планира се и федерализация на страната с две равноправни части - чешка и словашка.
През пролетта и лятото либерализацията набира скорост, като в пресата се появяват и откровено антисъветски публикации, което било абсолютно немислимо преди. Възникват и множество независими политически сдружения, докато в останалите стрни под съветски контрол, подобно нещо е строго забранено.
Всичко секва в утринта на 21 август. Инвазията на Варшавския договор водена от СССР плюс още пет социалистически страни (без Румъния), донася "нормализация" на дулата на огромните зелени тежко въоражени машини.
Дисиденти и творци, на които известно време е давана повече свобода, отново са преследвани и арестувани. Избухват бунтове, протестите и насилието стават ежедневие, но постепенно всичко затихва и в крайна сметка цензурата и тоталитарния контрол се завръщат.
Преди да пресигнат танковете, серия от срещи на най-високо ниво между ЧССР и СССР се провеждат през юли 1968 г. Дубчек защитава плана си за реформи, като в същото време препотвърждава ангажиментите на Чехословакия към Варшавския договор и СИВ. Брежнев първоначално в склонен на компромис. Чехословашките комунисти обещават да прекратят "антисоциалистическите" тенденции" и да контролират пресата и дисидентите "по-ефективно", като в замяна руснаците изтеглят частите си от страната.
На 3 август, представители на СССР, ГДР, Полша, Унгария, България и Чехословакия се събират в Братислава и подписват т.нар. Братиславска декларация, която потвърждава лоялността им на комунизма и пролетарския интернационализъм. Заявява се непримиримост в борбата срещу "буржоазните идеологии" и класовите врагове. Чрез този акт, СССР официално анонсира намеренията си да окупира всяка социалистическа страна отклонила се от "правия път". След конференцията в Братислава, съветските войски формално напускат територията на Чехословакия, но остават в готовност в близост до границите и.
В нощта на 20 август, между 5 и 7 хил. танка нахлуват заедно с над 200 хил. армия на Варшавския договор. Танковете окупират улиците, докато войниците издирват "вражески елементи". Акцията довежда до смъртта на 72-ма чехи и словаци, а ранените са стотици. Дубчек, заедно със съратниците си е отвлечен в Москва, където за изненада на всички избягва най-тежкото наказание и по-късно дори е възстановен за кратко на длъжност. Пражката пролет завършва с огромна емигрантска вълна, като стотици хиляди чехи и словаци бягат на Запад. Сред тях са режисьора Милош Форман, писателя Милан Кундера и тенисистката Мартина Навратилова.
През април 1969 г. Густав Хусак заменя Дубчек като ген. секретар на ЧКП, с което започва т.нар. "период на нормализиция". Хусак отменя всички реформи извършени от Дубчек и прочиства редовете на партията от всички негови поддръжници. От обществени позции са отстранени представители те на професионалния и интелектуален елит, които открито подкрепяли либерализацията. Така ситуацията остава непроменена до Кадифената революция от 1989 г.
документи:
- Протокол от заседание на ПБ на ЦК на БКП с решение относно среща в Дрезден на представители на партиите и правителствата на НРБ, ГДР, СССР, УНР, ЧСР и ПНР във връзка със събитията в Чехословакия
- Информация за среща на представители на партиите и правителствата на НРБ, ГДР, СССР, УНР, ЧСР и ПНР във връзка със събитията в Чехословакия състояла се в Дрезден на 23.ІІІ.1968 г.
Участието на България в потушаването на Пражката пролет е едно от най-срамните петна лепнати на страната ни от престъпната комунистическа върхушка. Според някои свидетелства дори инциативата за окупация е дошла от Живков. При това става дума за един традиционно приятелски народ, помогнал много за културното и политическо израстване на младата ни следосвобожденска държава. Какво друго ни остава днес освен да кажем:
Prosim, odpusťte nam přátelé... (Моля приятели, простете...)
Саможертвата на Ян Палах
Ян Палах е чешки национален герой. Роден е през 1948 г. в семейството на фабричен работник и продавачка в магазин. Родителите му са дълбоко религиозни евангелисти.
Завършва гимназия в гр. Мелник. От 1966 г. е студент в Стопанското училище в Прага. През 1967-1968 г. в Чехословакия се разгръща широко движение за реформи, подкрепено с ентусиазъм от студентските и ученическите среди. Ян Палах също се включва в движението. По време на двете си летни ваканции той излиза на два пъти в чужбина – първия път на бригада в СССР и втория – на работа във Франция.
През драматичната есен на 1968 г., когато войските на Варшавския договор смазват т.нар. Пражка пролет, Ян Палах се прехвърля в историко-политикономическия факултет на Карловия университет. Тук той взема дейно участие в ноемврийските стачки срещу чуждата окупация.
На 16 януари Ян написва прощалното си писмо, като изпраща единия от четирите му екземпляра до Съюза на писателите. Около четири часа следобед на същия ден той застава пред Националния музей на Вацлавския площад в центъра на Прага, залива се с бензин и се самозапалва. Това е неговият самопожертвувателен протест срещу окупацията на Чехословакия. Трамваен ватман успява да хвърли върху него палтото си и да загаси огъня, но е вече твърде късно.
Откаран в болница, студентът агонизира в продължение на три дни. Изгарянията са засегнали 85 процента от тялото му, като в преобладаващата си част са от трета степен. Ян Палах умира на 19 януари и е погребан в Прага на 25 същия месец.
Мястото на самозапалването му на Вацлавския площад е място за поклонение за чешкия народ.
източник: omda.bg
Етикети: 1968, история, комунизъм, Пражка пролет, Ян Палах
Публикации
0 коментара:
Публикуване на коментар