Ø „ Откакто навърших 18 години не съм пропуснал да гласувам и винаги знаех за кой точно да пусна своя глас. Исках държавата в която живея да бъде управлявана от човек, който наистина знае как да го прави, така че всички граждани да бъдат доволни. Последния път когато гласувах беше миналата година на последните кметски избори за София. По принцип ходя пеша до училището, в което гласувам, защото е доста близо до нас, но този път бях с колата, времето не беше приятно за разходки. Спомням си, че отидох към обяд в избирателната секция, защото след това имах среща с приятели. Не знам дали случайно уцелих такъв момент или така е било през целия ден, но ми направи впечатление, че аз бях единствения по млад човек, всички останали бяха пенсионери. Горките, едвам ходеха, подкирайки се на бастуните си, но отишли и те да гласуват. Макар, че аз им се радвам, стари, ама с мнение по всички въпроси. Чудех се дали въобще ще има млади хора, които да гласуват. Естествено, аз не отидох да гласувам, за да ми платят някой лев, както имаше случаи кандидати за кмет да плащат на хората, за да гласуват за него, аз го направих, защото наистина се интересувам кой ще спечели изборите, все пак живея в този град и искам той да става все по- красив и по-спокоен за всички. Затова ще ти споделя и това, че гласувах за Бойко Борисов, защото той поне е единсвения политик, който след като краде от държавата, после влага и нещо в нея (това е мое лично мнение). Надявам се, че той ще успее поне малко да намали престъпността, кражбите и всички неприятни инциденти, които доста често се случват в града ни. Много исках той да спечели и когато разбрах, че го избраха за кмет бях много доволен. Бих се радвал ако на следващите избори, независимо дали са за президент или за кмет, да видя повече млади хора, които да гласуват, защото по този начин определят в каква държава/град ще живеят.”

Ø Зададох същите въпроси и на В. Тя малко се смути, чудех се защо ли, но после разбрах - тя почти нямаше какво да ми разкаже, защото вече не гласувала. Стана ми интересно защо е спряла и не се отказах от разговора с нея. Когато я попитах за изборите, тя ми оговори следното: „ Дори не помня последния път когато съм гласувала, минаха доста години от тогава. Единственото, което се сещам е, че бяха избори за президент, ама кои са били кандидатите, нямам представа. Когато отидох да гласувам, беше единствено с идеята да правя компания на мъжа ми, който много искаше да пусне своя глас. Сутринта, както протича всеки ден на една домакиня, направих почистване на къщата, след което нямах повече работа и мъжа ми успя да ме убеди да отида с него. Училището, в което е избирателната секция е на 10 минути от нас, затова се възползвах да се разходя. Ако беше далеч едва ли щях да се разкарвам. Попитах мъжа ми за кой ще гласува, за да отбележа и аз същото име, че нали не се интересувам много от политика и не знаех кой е по-добрия кандидат за президент, затова като малките деца в училище, ми се налагаше да преписвам. Друго не мога да се сетя по специално, което да се е случило тогава, избори като избори, винаги се знае кой ще спечели, нали в повечето случаи е нагласено. А пък като се замисля за предишните години когато съм знаела за кой искам да гласувам и съм пускала глас за него, никога не го избираха. Даже се сещам за една година когато гласувах за Жорж Ганчев, не защото беше кандидат, който знае как точно да управлява държавата ни, а просто защото ми беше много по-симпатичен от другите. Тогава пък избраха Петър Стоянов, а се издразних, защото въобще не го харесвах. Ходех с голямо желание да гласувам, за мен това си беше почти празник, но да не забравяме, че бяха други времена, доста повече хора гласуваха, сега по-малко го правят. Тогава се доверявахме по лесно на кандидатите, някой ни обещае по-добър живот, работа за всички, по-високи заплати например и разни други неща, които сега не мога да се сетя, а пък ние гражданите вярвахме. Дори и да не се изпълняваха тези неща, на никой не му правеше толкова голямо впечатление. Докато сега е по различно, хората станаха по-злобни, недоверчиви, очакват обещаното и ако не го получат започват с заплахите. И така аз с времето стигнах до заключението, че с моя или без моя глас, ползата е от никакво значение. Едва ли скоро положението в политиката ще се промени коренно. Мисля, че в България във всяка една област корупцията вече е прекалено голяма, така че ние обикновените хора сме безсилни в това положение и нищо не можем да променим.” Тогава я попитах: Не мислиш ли някой ден пак да гласуваш? А тя отговори: „ Ами честно казано, едва ли скоро бих отишла пак да гласувам, така или иначе пропусках доста пъти, а и вече не виждам и къде е смисъла в това нещо. Разходките мога да си ги правя и на по-интересни места.”

Ø (Разговор между момиче и момче на предполагаема възраст около 22-23г.)

Q: Тия- политиците- к’ви са нагли!

Z: Ъ..., нагли, всеки става такъв, като влезе в политиката.

Q: Само крадът...

Z: Нека крадът бе..., аз съм на мнение, че който може, нека го прави, които не може- да гледа.

(Продължение на разговора, но след 10 минути)

Q: Аз пък, се кефя на новия кмет на Банкя, ти знеш ли го кой е?

Z: Кой- тоя тенесистчето...?

Q: Да, ама е сладур, той живее малко по-нагоре от нас и си е оправил къщичката- боядисал си я е жълта.

Z: Тоя е много смешен, а и е надут... аз не го харесвам.

Q: На мен ми харесва,....(смях)..... ама само влезе в политиката и веднага... да си оправи къщичката!

Z: Е, те всичките са такива.

Ø - Гласуваш ли?

- Не

- Защо?

-Защото не съм се интересувала от кандидатите. Не знам партиите които съществуват в момента.

Пълна незаинтересованост от политиката.

Защото не ми се е отразявало сменянето на един режим с друг.

Еднакво трудно е било....

Не е имало период поради който да не можеш да задоволиш елементарни физиологични нужди или щракане с пръсти.

- Кога би гласувала?

- Трябва да има лично отразяване на партията в личния ми живот, за да се заинтересувам и да гласувам. Ако не мога да се справям в ситуацията- ще се заинтересувам.Трябва да видя това което някой е направил и ми се е отразило. Тогава ще се заинтересувам и ще гласувам.

Ø Първо се срещнах с една приятелка, която е на 23 години и е от София. Бях доста очудена от това, което ми разказа. Когато я попитах за гласуването по време на избори, тя каза: „ Аз може да съм на 23 години, но колкото и странно да звучи, все още не съм гласувала. След като навърших 18 години родителите ми предлагаха да ходя с тях да гласуваме, но аз нямах особенно желание и затова не се съгласявах. Повечето ми приятели ходеха да гласуват и всеки път ме питаха защо не го правя, но аз честно казано нямах определен отговор, просто не ми се занимаваше с такива неща, не ми беше интересно. Когато бяха последните избори за кмет на София аз реших да отида поне да разбера за какво става на въпрос и горе - долу да знам как протичат изборите. Даже си спомням, че отидох с баща ми и преди това го помолих да ми каже какво трябва да правя. Той ми обясни накратко процеса на гласуване. За този ден си спомням, че се замислих върху това, че не е нормално човек на мойте години поне веднъж да не е гласувал затова реших да отида. Тръгнахме заедно с баща ми към училището в което се гласува и точно когато трябваше да влезна в избирателната секция аз се отказах. Баща ми се очуди, че не влезнах вътре и когато ме попита защо не съм го направила аз не знаех какво да му отговоря. Истината беше, че първо дори не знаех за кого да гласувам и второ мислех, че ще объркам нещо и хората ще ми се смеят. Беше глупаво от моя страна да постъпя по този начин, но това беше решението ми в този момент.” Тогава аз я попитах защо все пак не си гласувала след като си стигнала до там? Тя ми отговори: „ Знам, че всеки един глас е от значение и че младите хора също трябва да гласуват, защото по този начин определят бъдещето си, но пък аз за добро или за лошо никога не съм се интересувала от политика и не мисля скоро да гласувам, просто не ме влече. Едва ли, ако дам своя глас това ще промени нещо, така или иначе съм почти сигурна, че на всички избори в повечето случаи се знае кой от кандидатите в изборните листи ще спечели мандата за определената длъжност.”

Ø Следващия човек с когото проведохме разговор за изборите е приятел на баща ми, той е на 45 години. Един ден дойде до нас, реших да му задам няколко въпроса свързани с изборите. Попитах го за кои избори си спомня, на които последно е гласувал и да разкаже какво се е случило в този ден. Тогава той ми каза: „ Когато има избори, независимо дали са президентски или кметски, аз не ги пропускам, защото много държа на това всеки гражданин, включително и аз, да гласува и по този начин да определя до някаква степен кой да управлява. Последно когато гласувах беше на кметските избори миналата година. Този ден си го спомням много добре, защото въпреки, че щях да заминавам в провинцията със семейството ми, аз реших да стана по – рано, за да отида първо да гласувам. Жена ми и големия ми син, който вече може да гласува не се вълнуват от политика и не искаха да дойдат с мен. Затова пък аз имах време да свърша тази работа, защото те все още не бяха готови с багажа. Казах им да ме чакат вкъщи докато аз се върна. Качих се на колата и потеглих към избирателната секция. Нямаше много хора, за което се зарадвах, защото не разполагах с много време да чакам, а не исках да пропускам. Предимно имаше по – възрастни хора, те така или иначе си стават рано, сън не ги хваща, особено ако има задачи за вършене. Влезнах в черната стаичка и пуснах своя глас за Бойко Борисов. Знам, че един глас не е от особенно значение, но точно тогава той спечели за втори пореден път. Бях доволен от този факт и затова не съжалявам, че гласувах. Не мисля, че има някой, който може да се справя по – добре от него с тази длъжност. Дори ако някой ден стане президент на България много бих се радвал. Според мен и според повечето хора от моето обкръжение, той е сериозен човек, който се е доказал с времето, на какво е способен и определено са налице нещата, които е направил, за да бъдат повечето софиянци доволни от работата му. Това е, което мога да кажа за последните избори, на които присъствах, няма нещо специално, което да разкажа за този ден. После се прибрах вкъщи и тръгнахме със семейството ми да пътешестваме.”

Ø Оставили ярък спомен в Н. са първите избори, на които тя участва - за президент, проведени през 1990 г. Това са били първите демократични избори за президент, на които е избран Жельо Желев. Изборите са се провеждали в училището на няколко къщи от тях, където се провеждат и до ден днешен.Попитах я, дали намира разлика в изборите тогава и сега. Нейното мнение беше, че самите те като начин на провеждане не са се променяли – пак се гласува по списъци, пак зад завески и отново в урни се е пускал гласа. Но ентусиазмът на хората се е променил коренно. „Едно време – разказва тя – изборите бяха празник, истински празник”. В денят на изборите, тя и съпругът и` са се обличали официално, за да отидат да пуснат гласа си. Този ден се е приемал като голямо събитие в техният живот, осъзнавайки, че им се предоставя възможност да изберат сами президент, а не той да бъде просто даденост, с която те трябва да се съобразят и приемат. Н. разказва, как след пуснатият вот съседи и приятели са се събрали в двора на тяхната къща на голяма трапеза и са спорили и разисквали всяка една подробност около и за изборите. Друга тема на разговор, дори не е могла да проникне в тяхното ежедневие дни наред.През тогавашната 1990 г. изборите са били задължителни и в паспорта на всеки гражданин се е вписвало неговото участие в изборите. Имало глоби за хората, който не са гласували, въпреки, че тя не е чула за такива. Тогова, дори и да са били задължени, хората имали огромно желание да участват в промените, в които те вярвали, че ще настъпят.В днешни дни, според Н. хората са престанали да вярват в по-доброто бъдеще и сякаш това ги отдалечава и от тяхното участие в изборите. Това което и е направило впечатление, е че много нейни познати, роднини, та дори и случайни хора, с който е общувала не знаят и не се интересуват от кандидатите на каквито и да е избори. Н., не е пропуснала парламентарни, президентски или местни избори от 1990 г. насам, винаги за нея денят на избора остава специален, но не и за хората около нея. (с голямо съжаление сподели тя)

Ø Разказ за изборите от В. К. на 25 години

За разлика от Н., В. нямаше никакво желание да говори на тази тема, но въпреки това разговорът леко потръгна.

В. е участвала само в едни избори през живота си и това са били миналогодишните местни избори.

Мястото за гласуване в района, в който тя живее е едно училище на 30-40 минути пеша от тях или на четири спирки, като тя трябва да смени две превозни средства до там.

Когото я попитах, защо до сега не е гласувала, при положение, че е имала право през последните 7 години да го стори. Тя ми отговори, че все нещо все се е случвало и не е могла да отиде да гласува, не че е против това, но не е от първостепенно значение за нея. Винаги изборите са се падали в ден, в които тя е била на дискотека предишната вечер и следващият ден го е проспала или пък е заминавала в почивните дни някъде извън София с приятели и така все е пропускала изборният ден. Също така вметна, че през всичките тези години не е и знаела за кого точно би могла да гласува.

Попитах я, какво я е накарало да гласува миналата година. И тя ми отговори, че е било случайност да си остане в София, защото времето било дъждовно, пък и открито заяви, че много харесвала Бойко Борисов и като мъж, и неговите обещания и` звучели най-откровени, и и` вдъхвали доверие.

Тава което тя ми сподели за изборите е, че няма доказателства, но е абсолютно сигурна, че всичката информация в медиите за купуване на гласове и предначертани избори е абсолютно вярна и това я кара да не бъде никак активна в изборният ден.

Ø Първият ми събеседник е жена на 55 години от гр. София, която разказва:

«Участвала съм в много избори и парламентарни и президентски и местни. Учатвала съм в избори и преди демократичните промени, и след 10 ноември 1989 година.

Никога няма да забравя първото си гласуване. Това беше на 16 май 1971 година, когато имаше Референдум за приемане на нова Конституция на Народна република България (по-късно станала известна като Живковата конституция). Времената бяха съвсем различни. Още помня, че с тази конституция в България се създаде нов върховен орган – Държавен съвет. Гласуването беше задължително и затова процентът на гласувалите «за» в онези години достигаше 98-99%. Макар да се знаеше от всички, че в действителност това не са избори, а само една формалност, защото всичко е предшено и ти с вота си нищо не избираш, а само пускаш някаква бюлетина, аз изпитвах своето вълнение. Самият факт, че вече те смятат за голям пълноправен човек, на когото е гласувано доверие да взема решения някак приповдигаше настроението и самочувствието ми. По-късно аз разбрах, че всъщност аз съм участвала в един от само трите Референдума проведени в България.

По-късно, до 1989 година съм участвала във всички избори, и нямаше как. Вече не помня какви са били и какво се е избирало, но сега като се връщам назад в мислите си пред мен изпъкват празнични картини от дните на тогавашните избори. Навсякъде имаше изяви на самодейни колективи, които с изпълненията си създаваха настроение и приповдигаха духът на избирателите. Създаваше се празнична атмосфера. Хората тогава не бяха толкова преситени от информация и развлечения и действително чувстваха този ден като празничен. Понеже всички излизаха да гласуват, семействата се срещаха със своите познати, разхождаха се, разговаряха, а децата си играеха помежду си. Всъщност това беше един ден за социални контакти.

След демократичните промени от 1989 година насам нещата са доста по-различни. В първите години бяхме силно политизирани, изпълнени с надежди и очакващи да се случи нещо добро. Навсякъде коментирахме политическата ситуация и един друг се агитирахме да гласуваме за промяната. Никога няма да забравя разгорещените разговори между колегите в работата и тези с приятелите. Тогава искрено вярващи в промяната към добро активно участвахме, както във всички предизборни митинги, така и в самите избори. Избори за Велико народно събрание (10.06.1990); местни избори избори за 36 Народно събрание (13 10.1991), първите преки президентски избори (януари 1992), когато за президент беше избран кандидатът на СДС Желю Желев; после на президентските избори през есента на 1996 г., когато за президент пак беше избран кандидат на ОДС - Петър Стоянов. Следяхме с интерес всички предизборни дебати и се вълнувахме, очаквахме доброто. После следват гласувания в парламентарни избори 1994 г. и 1997 г.; гласуване за местни органи на самоуправление1999 г. и президентски избори от 2001 г. В онези години все се надявахме, че нещо все пак ще се промени и затова дори бяхме склонни дори да сменим предпочитанията си. Но когато след смяната на различните управляващи се видя, че всички общо взето действат по един исъщ начин и като че ли няма никакво значение кой е на власт – престанах да гласувам. И от 2001 г. не съм участвала в никакви избори. Разочарована съм от всичко и от всички управлявали ни досега. За себе си съм решила, че може би ще отида да гласувам само тогава, когато изборите станат мажоритарни и се гласува за конкретна личност, от която можеш да търсиш персонална отговорност, а не за партия (зад която отговорностите се размиват). Вероятно много хора като мен са разочаровани, което показва и непрекъснато намаляващият прицент на гласувалите. Ако управляващите ги притеснява този факт, би трябвало да предприемат някакви стъпки към промяна на избирателния закон.

Накрая бих искала да илюстрирам колко политизирани сме били в първите години на демокрацията с един факт. През 1991 г. синът ми тръгна на училище в първи клас. Един ден се прибра в къщи и каза, че учителката ги накарала да вдигнат ръка кой са от СДС и кои от БСП. Представяте ли си докъде бяха стигнали нещата?

Сега следя нещата свързани с изборите по телевизията и в медиите, не съм съвсем аполитична, но вълнението ми несъмнено е много по-малко. Чувам за купуването на гласове, за подмяна на протоколи и за какви ли още не нередности, и се питам: докъде ли ще стигнем? Защо не се вземат някакви мерки?»

Ø Вторият ми събеседник е мой приятел-съученик, на 23 години, от гр. София. Той е с много по-малък опит в гласуването и неговият разказ е доста кратък:

«Навърших 18 години през 2002 година и първите избори, в които участвах бяха през есента на 2003 г. това бяха местни избори, избираха се органи за местно самоуправление. Нищо осбено. С родителите ми отидохме в кварталното училище, където в стая на втория етаж беше нашата секция. Намериха името ми в списъците срещу представена лична карта, дадоха ми бял плик и влязох в стаичката за гласуване, взех бюлетината, която предварително си бях избрал и я поставих в плика. После пуснах плика в урната. Подписах се и си тръгнах. Но по интересното е, че десетина дни преди изборите в пощенската ми кутия пристигна картичка от тогавашната лидерка на СДС, Надежда Михайлова, която ме поздравяваше за предстоящото ми първо участие в избори и ме приканваше да гласувам. Явно бяха издирили всички, които за пръв път трябваше да гласуват и с жест на внимание ги агитираха. Да аз приех това точно като агитация да гласувам за СДС. Първия път гласувах, може би от любопитство, но после на следващите парламентарни (2005), президентски (2006), местни (2007) и за евродепутати (2007) не съм гласувал. Не мога да обясня защо. Може би инертност, а и смятам, че това няма голямо значение. Не ме интересува особено това, което се случва в политиката, имам си други приоритети.»

Ø Бих искала да разкажа и една комична история, относно политиката и по-точно- начина, по който гласуват някои хора. Моето семейство има приятел, който е член на БСП. Той е на 57г., има собствен бизнес, изключително интелигентен човек с чудесно чувство за хумор, баща на 3 деца и дядо на 4 внучета. Когато има избори, той има една много важна бойна задача. Качва се на своя личен автомобил (разказва ни той тази история с усмивка на уста) и тръгва на кратно пътешествие до няколко близки и не толкова близки села около София. Каква е целта на това не леко пътуване- да събере 4-5 баби в своята кола и лично да ги съпроводи до местата за гласуване- да им помогне да слезнат от колата след като ги е закарал до мястото за гласуване, да им помогне да влезнат в сградата(като бабите от своя страна знаят, че трябва да гласуват за представителя на БСП), след това да ги изчака да излезнат от тъмната стаичка, да ги съпроводи до колата и от там- обратно- всяка баба, от което село я е взел- обратно в къщи.

Ø Събеседничката ми съответно е участвала във всякакви избори – местни, президентски, парламентарни и за евродепутати. Не си спомня да е попадала в особени ситуации или да става свидетел на такива в изборен ден преди или след 10.11.1989 г. По време на прехода и сега изборите са протичали нормално, дори скучно по нейните думи. Дава своя глас, но без да очаква интензивни промени в политическия, икономическия или социалния живот в България. Описва нейният изборен ден по следния начин: “Отивам и гласувам, това е”. Това, което й харесва в сегашните избори е именно разнообразието от партии и кандидати. Тя винаги е гласувала. Но по различен начин описва изборите, които се провеждали преди прехода. Те се отличавали с известна тържественост и украсени избирателни секции, въпреки че се гласувало само за Българската комунистическа партия, събеседничката ми сподели, че изборите повече се харесвали преди, отколкото сега. Според нея изборите преди са били по – добре организирани, вместо комисия от близо 15 човека, се ангажирали максимум 5, с което се спестяват парите на данъкоплатците.

Ø Вторият събеседник е студент на 22 години от техническия университет в София, той е дал своя глас за местни, президентски и парламентарни избори, но целево не е гласувал за евродепутати. Мнението му е, че България не е подготвена за влизането й в ЕС, поради неустойчивата си икономика, бавните реформи в правораздаването, корупцията и тромавият държавен апарат въобще. След изброеното от него той заключи, че партиите не ще могат да излъчат подготвени кандидати, които вече за съжаление са и евродепутати. За връстника ми изборният ден е като всеки друг, без приповдигнато настроение, без излишни емоции – всъщност той каза че му е безразлично “какво ще стане после”, избира своя фаворит и гласува. Няма специално отношение към изборите, просто упражнява конституционното си право. Не му се харесва прекаленото разнообразие от кандидати и партии, той твърди, че “не всеки става за политик” и “всяка жаба да си знае гьола”. Студентът не намира разлика в гласуването, освен фактът, че той е единственият от четиричленното му семейство, който гласува през последните три години. Останалите членове от семейството му нямат позиция и не желаят да гласуват. Впечатлил се от последните местни избори, в които е забелязал активност в своя избирателен район в сравнение с последните парламентарни.

Публикувано от Николай Павлов в 1:53 |  

Етикети: България, електорални нагласи, избори, политика, социология