Караджич - асото в ръкава на Белград
снимка: Б92
Кой беше Радован Караджич? Мисля, че следните няколко изречения на Алия Изетбегович го описват най-добре:
"Братята" сърби открай време се славят с хитрата си и стратегическа дипломация, която успява да ги измъква от най-напечени ситуации на международното поле. От тази им способност не веднъж е патила и българската държава, историческите примери са добре известни.
Преди няколко месеца европейските перспективи пред Белград не изглеждаха никак светли. Косово обяви независимост, която бе призната от САЩ и почти всички членки на ЕС, Тадич спечели с фотофиниш пред радикалите, а на хоризонта се задаваха и парламентарни избори с твърде неясен изход. На този фон споразумението за асоцииране с ЕС изглеждаше повече, като жест на подкрепа от Брюксел към проевропейските сили в Сърбия.
Западните ни съседи обаче отново криеха козовете си в ръкава и изцакаха с асото, точно когато мизата бе най-висока, а Европа бе готова да плати. Издирваният повече от 10 г. под дърво и камък, военнопрестъпник Радован Караджич най-неочаквано бе заловен от сръбските власти. Това се случи буквално няколко седмици след свормирането на новото правителство, в което по ирония на съдбата, Министерството на вътрешните работи се държи от бившите съпартийци на Милошевич - социалистите.
Оказа се, че Караджич дълго време необезпокояван е развявал дългата си бяла брада под името Драган Дабич, че дори си има и собствен сайт , където се представя за специалист по алтернативна медицина, завърнал се в Сърбия в средата на 90-те след дълго странстване из Далечния изток. Документирани са множество негови публични изяви под тази самоличност.
Версията, че сръбските власти не са могли да го разкрият толкова години звучи нелепо и едва ли някой вярва в нея. Въпросът е друг, дали по принцип е липсвала воля това да се случи или просто е изчакван най-подходящия момент. Се ми се струва, че е второто. До този момент винаги се оказваше, че всяка крушка в бивша Югославия си има си има опашка, едва ли точно ареста на фигура от калибъра на Радован Караджич е плод на някаква случайност и моментен проблясък на службите за сигурност.
Управяващата проевропейска коалиция осъзна, че пътя към Брюксел няма как да продължи без да бъде жертвано нещо. Избора бе ясен - Караджич и Младич или Косово. На този етап все още е немислимо за политическата класа в Белград да бръкне в прясната косовска рана, а и радикалите само това чакат. Остават старите кримки от войната в Босна. Не бих се изненадал, ако Караджич дори е изтъргувал под някаква форма "залавянето" си. В крайна сметка и при най-неблагоприятно за него стечение на обстоятелствата, едва ли го очаква нещо по-страшно от луксозния старчески дом в Швеция, където "излежава" присъдата си сподвижничката му Биляна Плавшич. В "затвора" Хинсеберг осъдените прекарвали времето си в самостоятелни килии, които доста напомнят на хотелска стая поне в тризвезден хотел - с изглед към парк, с телевизор и радио. Ползват спортен салон, сауна, разхождат се в парка, могат да тренират дори езда на коне. Не звучи никак зле, нали? Ще има възможност човека да се избръсне най-сетне и спокойно да напише мемоарите си, които лумпенизираните сръбски националисти да изкупят, като топъл хляб. Какво му трябва повече на един военнопрестъпник.
В замяна Сърбия успя да открехне вратата към ЕС и да отклони за известно време вниманието от косовския батак. Пък ако нещо отново се закучи, Ратко Младич е винаги под ръка, в пряк и преносен смисъл.
Преди няколко месеца европейските перспективи пред Белград не изглеждаха никак светли. Косово обяви независимост, която бе призната от САЩ и почти всички членки на ЕС, Тадич спечели с фотофиниш пред радикалите, а на хоризонта се задаваха и парламентарни избори с твърде неясен изход. На този фон споразумението за асоцииране с ЕС изглеждаше повече, като жест на подкрепа от Брюксел към проевропейските сили в Сърбия.
Западните ни съседи обаче отново криеха козовете си в ръкава и изцакаха с асото, точно когато мизата бе най-висока, а Европа бе готова да плати. Издирваният повече от 10 г. под дърво и камък, военнопрестъпник Радован Караджич най-неочаквано бе заловен от сръбските власти. Това се случи буквално няколко седмици след свормирането на новото правителство, в което по ирония на съдбата, Министерството на вътрешните работи се държи от бившите съпартийци на Милошевич - социалистите.
Оказа се, че Караджич дълго време необезпокояван е развявал дългата си бяла брада под името Драган Дабич, че дори си има и собствен сайт , където се представя за специалист по алтернативна медицина, завърнал се в Сърбия в средата на 90-те след дълго странстване из Далечния изток. Документирани са множество негови публични изяви под тази самоличност.
Версията, че сръбските власти не са могли да го разкрият толкова години звучи нелепо и едва ли някой вярва в нея. Въпросът е друг, дали по принцип е липсвала воля това да се случи или просто е изчакван най-подходящия момент. Се ми се струва, че е второто. До този момент винаги се оказваше, че всяка крушка в бивша Югославия си има си има опашка, едва ли точно ареста на фигура от калибъра на Радован Караджич е плод на някаква случайност и моментен проблясък на службите за сигурност.
Управяващата проевропейска коалиция осъзна, че пътя към Брюксел няма как да продължи без да бъде жертвано нещо. Избора бе ясен - Караджич и Младич или Косово. На този етап все още е немислимо за политическата класа в Белград да бръкне в прясната косовска рана, а и радикалите само това чакат. Остават старите кримки от войната в Босна. Не бих се изненадал, ако Караджич дори е изтъргувал под някаква форма "залавянето" си. В крайна сметка и при най-неблагоприятно за него стечение на обстоятелствата, едва ли го очаква нещо по-страшно от луксозния старчески дом в Швеция, където "излежава" присъдата си сподвижничката му Биляна Плавшич. В "затвора" Хинсеберг осъдените прекарвали времето си в самостоятелни килии, които доста напомнят на хотелска стая поне в тризвезден хотел - с изглед към парк, с телевизор и радио. Ползват спортен салон, сауна, разхождат се в парка, могат да тренират дори езда на коне. Не звучи никак зле, нали? Ще има възможност човека да се избръсне най-сетне и спокойно да напише мемоарите си, които лумпенизираните сръбски националисти да изкупят, като топъл хляб. Какво му трябва повече на един военнопрестъпник.
В замяна Сърбия успя да открехне вратата към ЕС и да отклони за известно време вниманието от косовския батак. Пък ако нещо отново се закучи, Ратко Младич е винаги под ръка, в пряк и преносен смисъл.
Кой беше Радован Караджич? Мисля, че следните няколко изречения на Алия Изетбегович го описват най-добре:
"Неговия начин на мислене показва най-добре, защо ние не искаме да живеем в рамките на Югославия. Той показва, защо и другите народи вече не искат това. Тази Югославия, за която се бори г-н Караджич, вече никой не я иска.
Радован Караджич е само израз на едни идеи завладяли сръбскя народ, но всички ние се надяваме, че този сръбски народ някой ден ще се завърне към демократичните си традиции".
Дано ареста на Караджич се окаже първата стъпка по дългия път на това завръщане...
Етикети: Босна, ЕС, правосъдие, Радован Караджич, Сърбия
Публикации
0 коментара:
Публикуване на коментар