За претенциозната псевдоелитарна посредственост и неугасващия пламък на нейното творчество
Мда, по-дълго заглавие не бях слагал. Обикновено гледам да се побера в един ред. Сега обаче нямаше как. Чувствам се морално задължен да предупредя невинния си гостенин, с кого му престои да се сблъска в следващите редове, та ако има слаби нерви или скоро се е хранил, да отложи четенето за неопределено време.
Става дума за едни биологични единици от женски пол, които поради отчайващата липса на съответния оператор от мъжки пол, са решили да се захванат с писане.
Въпросните лелки са на възраст между 40 и 50 г., поддържат собствен сайт или блог (най-често в "минималистичен арт стил", украсен с черно-бели снимки от повяхналата им младост), къдто се отдават на сладката си слабост - графоманията. Редят поезия-лайна, проза-лайна, понякога се занимават и с фотография-лайна или с изкелеферчена-псевдоекспериментална-вижте ме ква съм интелектуалка музика, също лайна, разбира се. Повечето се успели да финансират крастата си, издавайки нечетен брой книги - 1 или 3, най-често 1. Въпросната книга неизбежно е силно кафяво-лайнян псевдоинтелектуалeн посредственячески претенциозен бълвоч, какъвато е и авторката. За сметка на това, тя (скъпоценната книжка) е силно рекламирана и презентирана в личния сайт/блог на подписващата биологична единица от женски пол, както и всичко останало, което никой и под никакъв предлог не се е съгласил да издаде, Господ здраве да му дава. Всякакви отзиви, различни от егоподдържащите венцехвалебствия са силно нежелани и докарват до бяс прескочилите в критическата лелки-феминистки.
Виден представител на тази фауна е другарката Милена Фучеджиева, дъщеря на другаря Дико Фучеджиев. Другаря Дико Фучеджиев, за сведение, е бивш партиен функционер, прочут най-вече с това, че е съселянин на друг заслужил другар - Начо Папазов, за когото Радой Ралин написа - "не се страхувам от министъра на културата, а от културата на министъра".
Та другарката Фучеджиева понастоящем пребивава Съединените щати, гнездото на империализма и капитализма, както ни учеха някога хора като баща и. Това разбира се не е някакъв прецедент. Огромен процент от дечицата на бившите номенклатурчици си развяваха задниците на Запад още във времената, когато на редовия българин беше забранено дори да припарва до пограничните зони. А сега взеха, че останаха да живеят (загниват и морално упадат) там. За преселили се в Коми, данни все още няма.
Въпросната Фучеджиева е връх на претенциозната псевдоелитарана посредственост, която очевидно е получила по наслество. Не е странно, че подобни индивиди, отгледани в сатенените чаршафи на комунистическия елит, разглезени до безумие и напомпани със самочувствие без покритие, не притежават и капчица реална преценка, както за себе си, така и за света, който ги заобикаля.
За доказателство прилагам част от словоизлиянията на пациента М.Ф.
Въпросните лелки са на възраст между 40 и 50 г., поддържат собствен сайт или блог (най-често в "минималистичен арт стил", украсен с черно-бели снимки от повяхналата им младост), къдто се отдават на сладката си слабост - графоманията. Редят поезия-лайна, проза-лайна, понякога се занимават и с фотография-лайна или с изкелеферчена-псевдоекспериментална-вижте ме ква съм интелектуалка музика, също лайна, разбира се. Повечето се успели да финансират крастата си, издавайки нечетен брой книги - 1 или 3, най-често 1. Въпросната книга неизбежно е силно кафяво-лайнян псевдоинтелектуалeн посредственячески претенциозен бълвоч, какъвато е и авторката. За сметка на това, тя (скъпоценната книжка) е силно рекламирана и презентирана в личния сайт/блог на подписващата биологична единица от женски пол, както и всичко останало, което никой и под никакъв предлог не се е съгласил да издаде, Господ здраве да му дава. Всякакви отзиви, различни от егоподдържащите венцехвалебствия са силно нежелани и докарват до бяс прескочилите в критическата лелки-феминистки.
Виден представител на тази фауна е другарката Милена Фучеджиева, дъщеря на другаря Дико Фучеджиев. Другаря Дико Фучеджиев, за сведение, е бивш партиен функционер, прочут най-вече с това, че е съселянин на друг заслужил другар - Начо Папазов, за когото Радой Ралин написа - "не се страхувам от министъра на културата, а от културата на министъра".
Та другарката Фучеджиева понастоящем пребивава Съединените щати, гнездото на империализма и капитализма, както ни учеха някога хора като баща и. Това разбира се не е някакъв прецедент. Огромен процент от дечицата на бившите номенклатурчици си развяваха задниците на Запад още във времената, когато на редовия българин беше забранено дори да припарва до пограничните зони. А сега взеха, че останаха да живеят (загниват и морално упадат) там. За преселили се в Коми, данни все още няма.
Въпросната Фучеджиева е връх на претенциозната псевдоелитарана посредственост, която очевидно е получила по наслество. Не е странно, че подобни индивиди, отгледани в сатенените чаршафи на комунистическия елит, разглезени до безумие и напомпани със самочувствие без покритие, не притежават и капчица реална преценка, както за себе си, така и за света, който ги заобикаля.
За доказателство прилагам част от словоизлиянията на пациента М.Ф.
"След 3-годишно живеене в Париж, където баща ми беше културно аташе, и да, аз съм “конюнктурно” дете, каквото и това да означава, се върнахме в България. Приеха ме във Френската гимназия. В Париж бях най-добрата по френска литература от целия клас, а сред съучениците ми бяха един Ротшилд, синът на главния архитект на Париж, синът на притежател на 18 замъка по Лоара и т.н. – все деца израстнали в семейства с гигантски претенции за култура. Размазвах ги с писането си на теми за Рембо, Юго и останалите. И след тези 3 години, през които учех в клас със специална литературна насоченост, се стоварих в реалността на една учебна система, в която задължително се учеше сериозно химия, физика и математика. Бях уплашена, защото нищо не разбирах. Няма да се впускам в обяснения какво е да се преместиш от свят, в който съчинявах диалога между каубой и хипи, в такъв, където трябваше да пиша за Ленин и Тодор Живков. Всъщност с 1 дума може да се обясни – депресия. Нашите ми взеха всички възможни учители по физика, химия и математика и аз просто полудях. Въпреки усилията ми, получавах все двойки и тройки. И ми писна. Писна ми да уча тъпотии, пък и да ме наказват за това, че не ги разбирам. Това, от което разбирах, го нямаше в новото ми обкръжение. Свободата да съм себе си ми беше отнета. И си казах: Е се’а ще ви разкажа играта. Почнах да бягам, да пия, да пуша, да се друсам с Котерпин и Седалгин нео, и стана страшно. Родителите ми не знаеха какво да правят с мен. А аз развих в себе си една яка безмилостност. "Лайна! Лайна! Лайнааааа! И един Ротшилд...Надявам се да не ви се наложи да се надрусате с Котерпин и Седалгин нео, след това на което ви подложих с НЕлюбезното съдействие на другарката ФУКЛАджиева. Обещавам да компенсирам с по-разведряващ следващ пост.
Етикети: България, изкуство, комунизъм, култура, литература, Милена Фучеджиева











Боже, Боже, колко мъка има по света... Ясно е, че й завиждаш на др. Фучеджиева, но за какво е цялата мъка да пишеш и ти??
Анонимен каза...
Петък, 2008, Юли 25 23:49
Анонимник, не, не и завиждам, представи си. Дори не виждам за какво бих могъл. Ти намираш ли нещо у нея, за което може да и се завиди?
ntpavlov каза...
Петък, 2008, Юли 25 23:56
Ми то е ясно за какво й завиждаш - за каквото завижда всеки в България. Тя е известна, готина, публикува статии, книги и т.н., все неща, които ти не си.
Анонимен каза...
Събота, 2008, Юли 26 13:49
Анонимник, аз съм такъв какъвто искам да бъда, не се тревожи за мен. Опазил ме Господ да заприличам по нещо на "известната, готината и публикуваша статии и книги" Фучеджиева. Освен това не виждам как може половин България да завижда на човек, който е напълно непознат на 99% от населението, а бълвочите си издава благодарение на семейните връзки в писателските и партийни среди. Ако фамилията и беше Иванова, а не Фучеджиева, щеше да е публикувала точно толкова, колкото и съседката ми от третия етаж, която поне винаги има какво интересно да разкаже.
ntpavlov каза...
Събота, 2008, Юли 26 16:47
Сори, ама личното ти мнение настрана, начина ти на изразяване създава впечтлението за леееееко недоразвит квартален чичка, чиято мечтана работа (т.е. касиер в супермаркет) току що е била дадена на въпросната Фучеджиева, в следствие на което и тази словесна бълвоч, която така щедро си разлял.
Както казах, личното ти мнение за Милена си е твое и неприкосновено, но ако видиш начина, по който говориш, отстрани, ще ти се прииска да си фраснеш един по комплексираната мутра.
armyofaboy каза...
Неделя, 2008, Юли 27 19:36
по комплексирана, гръмогласна, скучна, нахална и безсмислена типигьозка блогосферата не е раждала, но ето че го отнесе просто някой, който си е казал мнението за нея. аферим.
Анонимен каза...
Неделя, 2008, Юли 27 21:43
Тая Фучеджиева верно е яко дразнеща със самочувствената си самодостатъчност и wanna be елитарност. Много добре знам за кои лелки говориш, щото и аз честичко съм им се дразнел, преди да им отцъкна цъкчетата в Блогосферата и така да ги изхвърля от личната си вселена.
Longanlon каза...
Петък, 2008, Август 1 12:44
без да имам нещо с фучи, жустин и кърмещата бу-лка, аз съм точно на указаната възраст, сайтът ми е чернобял и се занимавам с писане.
а longanlon е плешив поотпуснат трол с непрестижна професия, мечтаещ за авторитет извън блогосфера.
rahenna каза...
Петък, 2008, Август 1 20:03
rahenna, ти сама се разпозна. Аз не съм виновен. И хайде най-сетне заебете киселия феминизъм, че смърди яко на мухъл. Тезата, че всичко мъжко е поотпуснато, плешиво, комплексирано, с малка пишка и непрестижна професия, отдавна се изтърка.
ntpavlov каза...
Петък, 2008, Август 1 20:38
господине, Вие нищо не знаете за мен, обаче си позволявате неучтивости и клишета. къде и кога съм се изказвала грубо или с подозрение към мъжете? изобщо не се чувствам тероризирана от тях. тероризират ме по-скоро дебелите, сбръчкани тетки на възраст между 20-60. какво да се прави. карма.
rahenna каза...
Петък, 2008, Август 1 22:30
Хайде нема нужда да си говорим на "Вие", че ме бисактриса.
Погледни какво написа за longanlon и пак помисли по въпроса за клишетата
Апропо, и аз бях посрещнат по същия начин от другарката М.Ф. когато се опитах да кажа директно някои неща в собствения и блог.
ntpavlov каза...
Петък, 2008, Август 1 23:11
добре. аз пък не разбирам какво общо имам с "претенциозната псевдоелитарна посредственост"?
и защо някой решава, че реагирам рязко на мнението му само защото бил мъж?
rahenna каза...
Събота, 2008, Август 2 0:39
gadna bezmozuchna i nagla svinia! Tezi gnidi zaslujavat da budat podlojeni na sushtia teror, na koito tehnite roditeli podlozhiha togavashtata ISTINSKA inteligentzia na Bulgaria.Okaza se che naroda e tolkova smazan ot tezi 45 godini, che ne uspia da rodi edin istinski vodach, koito da nakaje prestupnitzite i da garantira normalno razvitie na naroda si. Sega maj veche e tvurde kusno, a i pak niama takuv/a.
Ohlio каза...
Вторник, 2008, Август 5 1:03