Премазан от Американската мечта
Когато обявят за събитие на годината "Батман", значи момента е подходящ да се разровя из киноархивите за нещо ценно и отлежало, което съм пропуснал. Моите уважения към Хийт Леджър, но филмчета по комикси за супергерои никога не съм гледал и нямам подобно намерение.
Познавах творчеството на Вернер Херцог твърде бегло. По-скоро като интересен документалист и част от т.нар. "нова вълна" в немското кино, редом с имена като Вим Вендерс и Фасбиндер.
За "Строшек" (1977 г.) научих по-доста странен повод. Йън Къртис, вокалистът на култовите "Джой Дивижън", го изгледал броени часове преди да сложи край на живота си едва 23 годишен. Това бе напълно достатъчно да възбуди интереса ми и без да знам нищо повече за филма, реших, че трябва да си го намеря и да го видя. От тук нататък не ми остава нищо друго освен да започна със суперлативите.
Трудно ми е да проумея как подобно произведение на киноизкуството не е било оценено по достойнство на нито един от престижните фестивали и няма полагащата му се популярност. Вернер Херцог пише сценария специално за Бруно С. (Bruno Schleinstein), уличен музикант, който няколко години по-рано участва в един от документалните му филми. Бруно е незаконен син на проститутка, като дете често е малтретиран и прекарва голяма част от живота си в психиатрични клиники и поправителни домове. Прехранва се като електрокарист, но истинската му страст е музиката. Сам се научава да свири на пияно, акордеон и ксилофон, като през свободното си време изнася "серенади" във вътрешните дворове на старите берлински кооперации. В "Строшек", макар на практика да играе себе си, Бруно разкрива и невероятния си самороден актьорски талант. Всички участват със собствените си именна, като единствено Ева Матес е професинална актриса. Това, наред с майсторската работа на Херцог, придават уникален чар и автентичност на филма.
Сюжетът се върти около вечната исторя за "малкия човек", който с надежда търси щастието и свободата си в неравната битка с живота. След 2 години в поправителен дом, Бруно Строшек иска да започне на чисто. Той подслонява в дома си проститутката Ева . Двамата се сближават, но сводниците на Ева не спират да ги тормозят и положението става нетърпимо. Единствен изход изглежда бягството. Шейтц, ексцентричният възрастен съсед на Бруно, планира да се премести при племенника си, който е автомонтьор в малко градче в щата Уисконсин. Бруно и Ева решават да го последват, надявайки се да сбъднат собствената си Американска мечта. В началото нещата сякаш потръгват, но по-късно тримата се сблъскват с жестоката реаланост на новия си живот. "Строшек" е блестяща трагикомедия, която ни вкарва в дълбок размисъл за смазващите индивида механизми на модерното общество и химерите наречени "свобода и щастие".
Познавах творчеството на Вернер Херцог твърде бегло. По-скоро като интересен документалист и част от т.нар. "нова вълна" в немското кино, редом с имена като Вим Вендерс и Фасбиндер.
За "Строшек" (1977 г.) научих по-доста странен повод. Йън Къртис, вокалистът на култовите "Джой Дивижън", го изгледал броени часове преди да сложи край на живота си едва 23 годишен. Това бе напълно достатъчно да възбуди интереса ми и без да знам нищо повече за филма, реших, че трябва да си го намеря и да го видя. От тук нататък не ми остава нищо друго освен да започна със суперлативите.
Трудно ми е да проумея как подобно произведение на киноизкуството не е било оценено по достойнство на нито един от престижните фестивали и няма полагащата му се популярност. Вернер Херцог пише сценария специално за Бруно С. (Bruno Schleinstein), уличен музикант, който няколко години по-рано участва в един от документалните му филми. Бруно е незаконен син на проститутка, като дете често е малтретиран и прекарва голяма част от живота си в психиатрични клиники и поправителни домове. Прехранва се като електрокарист, но истинската му страст е музиката. Сам се научава да свири на пияно, акордеон и ксилофон, като през свободното си време изнася "серенади" във вътрешните дворове на старите берлински кооперации. В "Строшек", макар на практика да играе себе си, Бруно разкрива и невероятния си самороден актьорски талант. Всички участват със собствените си именна, като единствено Ева Матес е професинална актриса. Това, наред с майсторската работа на Херцог, придават уникален чар и автентичност на филма.
Сюжетът се върти около вечната исторя за "малкия човек", който с надежда търси щастието и свободата си в неравната битка с живота. След 2 години в поправителен дом, Бруно Строшек иска да започне на чисто. Той подслонява в дома си проститутката Ева . Двамата се сближават, но сводниците на Ева не спират да ги тормозят и положението става нетърпимо. Единствен изход изглежда бягството. Шейтц, ексцентричният възрастен съсед на Бруно, планира да се премести при племенника си, който е автомонтьор в малко градче в щата Уисконсин. Бруно и Ева решават да го последват, надявайки се да сбъднат собствената си Американска мечта. В началото нещата сякаш потръгват, но по-късно тримата се сблъскват с жестоката реаланост на новия си живот. "Строшек" е блестяща трагикомедия, която ни вкарва в дълбок размисъл за смазващите индивида механизми на модерното общество и химерите наречени "свобода и щастие".
Две от най-силните сцени
- Строшек: "Тук тормозът не е физически, а душевен. По-страшно е, защото го правят с усмивка"
- Бруно остава без дом
Етикети: Вернер Херцог, изкуство, кино, САЩ, Строшек










Интересно звучи, ще се гледа.
marfi каза...
Вторник, 2008, Август 26 8:33
Вече го свалям!
Стоилов каза...
Вторник, 2008, Август 26 9:20
Ами вижте и "Всеки за себе си, Бог против всички"...
Geg каза...
Четвъртък, 2008, Септември 11 22:46