Казваш "Бог да те поживи, д-р Смърт!", което е сюблимен израз, развълнувах се даже!

Да помислим малко по-логично обаче. Свобода казваш и над своето тяло и душа, да имаш правото да избереш дали да живееш, или да мреш. Хубаво, и който защищава правото да мреш по своя воля и даже помагал на такива хора, е "хуманист"!

Добре де, но има една тънкост: ти самият ли си си дал живота, та да имаш правото да си го отнемаш когато ти се прииска, когато ти скимне?! Знаеш ли, между другото, че самоубийството е голям грях? Ако разрешим на тежко болните да се самоубиват, по същата логика е оправдан всеки друг, който е избрал смъртта пред живота? Ами като имаш право да убиваш себе си, на какво основание някой ще ти забранява да убиваш... себеподобни? Работата става дебела, нали така?

Та аз затова питам, щото ми се губи аргументацията ти. Сиреч ми се чини, че разсъждаваш крайно повърхностно... извинявай, но съм длъжен да го кажа...

Не е ли правилното който ти е дал живота - Бог - той и да ти го отнеме, щото животът е Негов дар? Не знам, губи ми се нещо логиката ти, но както и да е: разни хора, разни ценности...

Тук, да ме прощава Господ, подкрепям Николай. Въпросния лекар е спасил от ужасяващи страдания хора, които не са имали шанс да се оправят, да оздравеят. Мисля си, че те имат право да поискат смъртта и щом този човек е бил готов да им я даде - не мисля, че става дума за убийство. Казуса е тежък, но според мен Николай е прав в случая.

Ангеле, държавата не може да ни задължава със закони и норми да вярваме в Бог и да изпълняваме повелята му. Религиозността е въпрос на личен избор. Това в Европа е решено още с Просвещението.

Мисля, че всеки психически здрав човек започва да парави разлика между "аз" и "другите" още в бебешка възраст. Контролът над собственото ти тяло и живот не предполага да заробваш други. Дори законът тук парви разлика, доколкото знам при опит за убийство подлежиш на наказание, а при опит за самоубийство - не.

Не става дума за "задължителна вяра в Бог", просто намекнах за това, че ако Бог ни е дал живота, само той има право да ни го отнеме. Не ние сме си дали живота, тогава?

Но да опростим малко ситуацията, щото имам чувството, че не се разбираме, че говорим за различни неща.

Ще ти задам един въпрос: ако теб лично някой твой близък, тежко болен и страдащ, почне да те моли да му помогнеш да си отиде от живота, ще го направиш ли?

Защо, ти ще го оставиш да се гърчи като червей ли? И ще можеш да го гледаш така с години? Честно?
Басирам се, че всички които упрекват д-р Кеворкян, ако попаднат в подобна ситуация просто ще се опитат да забравят за гърчещият се близък, вместо да се опитат да му помогнат. Кое е по-хуманно в случая?

Там е проблемът, кое е хуманното? Аз не мога да приема, че е човечно да убиеш страдаш човек, утешавайки се, че му помагаш...

Нелек въпрос, да видим как ще отговори запитаният...

Ами всъщност въпроса на Ангел далеч не толкова хипотетичен, колкото е предполагал. С риск да го обърнем малко на "искрено и лично", но все пак...Преди точно 10 г. баба ми почина от рак, Бог да я прости. Тя беше истински вярващ човек, католик. По-благо и добродушно човешко същество не вярвам някога да срещна в живота си. Макар да беше изстрадала доста заради произхода си по комунистическо, не таеше омраза у себе си. Няколко години се бори с тежката болест, оперираха я, ходи на химиотерапия, въобще мина през целя земен ад на болните от рак. Тогава бях малък и не съм се замислял каква вътрешна сила е необходима за да приемеш достойно подобна съдба. Давам си сметка, че религията и е помогнала много. Най-вероятно е вярвала, че това е собствената и Голгота, през която трябва да премине. Последните няколко месеца бяха истински кошмар. Не можеше вече да се храни, имаше метастази из цялото тяло - стомах, черен дроб, къде ли не...Ужасно трудно ми е да пиша за това... Беше си в къщи и дядо ми и майка ми се грижеха за нея, в българските болници хората на смъртно легло са нежелани. Жизнените и функции се подържаха от едни банки с глюкоза. Съвсем в края болките и бяха станали непоносими, слагаха и някакви много силни обезболяващи. Когато едн ден отидох да я видя и не ме позна, разбрах че живота си е отшъл от нея...Майка ми сподели, че вече отказвала системите с глюкоза, които я поддържаха в някакво вегетативно състояние...След няколко дни почина...Ако беше продължила с глюкозата може би щеше да ..."живее"...още седмица или две в непоносими мъки.

Трогателна и много тъжна история, която обаче ни на йота не отмества главния въпрос: на какво основание някой може да се разпорежда с живота на друг човек, предизвиквайки преждевременната му смърт, воден при това от "най-хуманни" подбуди?!

ако човекът го иска? изобщо, ако е вярващ и счита, че не е редно да се лишава от живот, никой няма да го убие. Това също е въпрос на личен избор и преценка.

Правото на смърт е част от правото на живот и всеки може сам да реши за себе си,когато му се наложи.

Не е нужно Ангел да дава позволението си.

Иванич, мисли малко де: не става дума за това че всеки може да си се самоубива когато му скимне - ний туй право си го имаме по начало, макар че малцина са тия, дето се ползват от него! - а за нещо съвсем друго. Именно: дали някой има право да прекъсва живота на друг човек, воден уж в името на някакви "най-хуманни" подбуди, т.е. да убиваш за доброто на човека, което само по себе си е абсурд. Чатна ли сега за какво говорим?!

(А да се заяждаш с "Ангел" просто е глупаво, гледай та намери някакъв аргументец, остави го тоя проклет Ангел, стига си се занимавал с неговата личност де...)

Доктор Смърт не ги е убивал по свое желание, а по това на пациента. Мисля, че това е, което не разбирате. Ако има желание от страна на безнадеждно болния, а той не може сам да се справи...
Казуса е сложен и е добре да вникнете от всяка гледна точка, а не да се джавкате като пубертети.

Щом доктора, който помага на неизлечимо болен да прекъсне живота си по собствена воля е престъпник, какво тогава да кажем за ония дето натискат копчето на електрическия стол, при това на здрави хора, които най-вероятно не изгарят от желание да им опържат мозъка??? Или когато убиваш в името на държавата вече е богоугодно и справедливо?
Само да отбележа, смъртното наказание е доста по-разпространено от ефтаназията и с доста по-широка обществена подкрепа. Включително и в БГ. Това обаче иделано се вписва в теорията за глупостта на масите.

В САЩ е направена първата стъпка в посока всеки сам да решава за себе си,като е допусната възможността за деклариран отказ от реанимиране.
Понеже все разправяш,че си психолог,би трябвало да не ти е проблем да разбереш,че всеки си има преценка и отношение към нещата.
Ще си позволя да направя едно уточнение по темата за лявото и дясното,защото има отношение към въпроса с правото на свободен избор.
Дясното предполага самостоятелност на решенията-не самостоятелно ти да решаваш за другите,а всеки сам за себе си.
Лявото допуска в много по-голяма степен влияние на колективното съзнание върху личният избор,което е далече от каквато и да било самостоятелност на мисленето.

Ще те посъветвам,когато решиш да се изхвърлиш в публичното пространство,като десен и самостоятелно мислещ човек,да се сетиш за тази вметка.

Може да ме цитираш в следващия си ТРАКТАТ,но честно казано,не вярвам да го направиш,освен ако не е напук.