Много смешен и жалък ми се стори кризисният PR през последната седмица, който се опита доста непохватно да замаже публичното унижение на Станишев в Харвард. Ама десет души ли били или един, освиркали ли го или само плакати държали, организирал ли ги някой или сами са отишли...Таман на време и малко задгранична работа за ДАНС, да се разнообразят от подслушване на журналисти.
Едва ли не се усеща някакво притаено самодоволство у станишевите лакеи, че българските студенти не са замеряли с развалени яйца наглия съветски хамстер. Разминало се само със словестна престрелка, какво толкова. Като посети Московския университет, може и да го разцелуват.

Реакцията на младите ни сънародници е достойна и обнадеждаваща. Явно все пак някакви зачатъци на българско гражданско общество съществуват, макар и разпокъсани, макар и на хиляди километри от родината. Защо подобно "посрещане" е невъзможно в някои от нашенските университети е тема на друг, много по-тежък и дълъг разговор. Очевидно всичко по-будно и кадърно продължава да бяга от България, като дявол от тамян. Това съвсем не значи, че на тези хора не им пука какво се случва тук, казвам го за сведение на чалга-патриотите. А по-важното е, че знаят и как да реагират адекватно, за разлика от апатичните им колеги в България.