Из интервю на Методи Андреев (05.09.2007)
- Г-н Андреев, коя от генералските кандидатури за кмет е най-скандалната за вас?
- Тази на Димо Гяуров за кмет на Варна.
- Може би забравихте тази на генерал Бриго Аспарухов за кмет на София?
- Не, и ще ви обясня защо. Този Димо Гяуров, който сега дава изявления по вестниците, не е оня, който аз познавах. Той казва, че сегашните шефове на служби не изпълнявали закона, защото не давали информация на “Комисията Костадинов”, той правеше точно това, когато беше шеф на НРС. Пример първи. В нашата комисията дойде Георги Константинов, чиято кандидатура за член на сегашната комисия, както знаете, беше отхвърлена. Човекът си поиска разработките, защото искаше да съди определени офицери от ДС, принудили го да избяга от България. Той си знае за какво става въпрос, но по закон имаше право да си ги получи. Димо Гяуров обаче категорично отказа да ги даде под претекст, че видите ли, Константинов бил агент на френска тайна служба.
- Действащ агент ли?
- Да. Затова му казах, ами щом е агент на чужда служба, тогава го арестувайте. Освен това ние извадихме от 38-то Народно събрание един изключително свестен и известен депутат - Иван Матев, световноизвестен български професор по хирургия на горните крайници, член на Британската кралска академия по медицина. Човекът е хванат от службите още като млад. Когато оперирал чужди граждани, го карали просто да казва, какво примерно говорят турците за България. Сътрудничеството му е било съвсем мимолетно, имаше написани две-три листчета, в които нямаше нищо неморално, но по закон трябваше да бъде обявен. Той дойде много разстроен в комисията и обясни, че за него това е невероятен удар. Казах му, професоре, не мога да ви дам документ, че не сте бил сътрудник, но мога да направя друго. По закон имате право да получите копие от документите, които ви уличават. Покажете ги на хората и им кажете - това е, пък те да ви съдят, както преценят. Какво ли не правихме, но Димо Гяуров отказа да даде копие, защото щяло да бъде прецедент и всички щели да искат такива. Пълни глупости. По закон бяхме длъжни, когато изкарваме сътрудник или когато някой поиска да бъде проверено дали за него са събиран документи, той да получи тези документи чрез комисията. Друг случай. Журналистът Христо Христов, който точно тогава си пишеше книгата за Георги Марков, идва няколко пъти и подаде информация, че за убийството на дисидента има огромен масив документи. Момчето каза, че следователите Богдан Карайотов заедно с другия, изплъзва ми се името му, но после стана генерал и беше главен секретар при Виктор Вълков, са разследвали документите и е имало цяла каса с материали, които Димо Гяуров е поискал и прибрал. Пращахме писма, говорихме по телефона, но Димо категорично отказа на Христо Христов достъп до документите.
- Тези случаи не са ли някак специфични?
- Не. Става дума за нарушаване на закона. Добре, ето ви друг скандален случай. В самото начало, когато комисията започна да действа, бяха пратени за проверка списъци на посланиците и висшия клир. Казах, Димо, настояваме да ни изпратиш отговор, защото знаем, че основният контингент от информацията е при теб. Нищо не мога да ви пратя, защото трябва да получа разрешение от министър-председателя и президента. Ами, викам му, действай по въпроса. Това става при премиер вече Симеон Сакскобургготски, а президент си беше Петър Стоянов. Времето минава, а няма никакво развитие по въпроса. Тогава с Евгени Димитров поискахме среща и отидохме при Петър Стоянов. Беше преди президентските избори. Говорихме и той каза, абе, вярно е, ще стане скандал, то сега трябва да се съгласува... Викам, г-н президент, не знам какъв скандал ще стане, това си е ваша отговорност, вие сте ги пращали тези хора, но ние по закон трябва да ги обявим. Настояваме да се говори с Димо Гяуров и той да изпълни закона, още повече, че пое ангажимент.
- Разбрахте ли все пак, дали първият разузнавач е искал разрешение от президента?
- Аз ви обяснявам какво казва единият и какво казва другият. Какво са имали помежду си, това не мога да кажа. Но времето отново минава, Петър Стоянов загуби президентските избори, а ние продължаваме да настояваме. Пак отиваме при него и питаме, г-н президент, какво става, Димо още нищо не ни е изпратил. Момчета, вижте какво ще ви кажа, аз загубих изборите и той вече няма да ме слуша. Не знам кой кого и доколко е слушал, но е факт, че Димо Гяуров отказа да изпълни закона, и то в полза на посланиците агенти. А винаги, когато в разговор на четири очи е ставало въпрос колко от тях са били свързани с ДС, той казваше - повече от 80 процента.
- Г-н Андреев, коя от генералските кандидатури за кмет е най-скандалната за вас?
- Тази на Димо Гяуров за кмет на Варна.
- Може би забравихте тази на генерал Бриго Аспарухов за кмет на София?
- Не, и ще ви обясня защо. Този Димо Гяуров, който сега дава изявления по вестниците, не е оня, който аз познавах. Той казва, че сегашните шефове на служби не изпълнявали закона, защото не давали информация на “Комисията Костадинов”, той правеше точно това, когато беше шеф на НРС. Пример първи. В нашата комисията дойде Георги Константинов, чиято кандидатура за член на сегашната комисия, както знаете, беше отхвърлена. Човекът си поиска разработките, защото искаше да съди определени офицери от ДС, принудили го да избяга от България. Той си знае за какво става въпрос, но по закон имаше право да си ги получи. Димо Гяуров обаче категорично отказа да ги даде под претекст, че видите ли, Константинов бил агент на френска тайна служба.
- Действащ агент ли?
- Да. Затова му казах, ами щом е агент на чужда служба, тогава го арестувайте. Освен това ние извадихме от 38-то Народно събрание един изключително свестен и известен депутат - Иван Матев, световноизвестен български професор по хирургия на горните крайници, член на Британската кралска академия по медицина. Човекът е хванат от службите още като млад. Когато оперирал чужди граждани, го карали просто да казва, какво примерно говорят турците за България. Сътрудничеството му е било съвсем мимолетно, имаше написани две-три листчета, в които нямаше нищо неморално, но по закон трябваше да бъде обявен. Той дойде много разстроен в комисията и обясни, че за него това е невероятен удар. Казах му, професоре, не мога да ви дам документ, че не сте бил сътрудник, но мога да направя друго. По закон имате право да получите копие от документите, които ви уличават. Покажете ги на хората и им кажете - това е, пък те да ви съдят, както преценят. Какво ли не правихме, но Димо Гяуров отказа да даде копие, защото щяло да бъде прецедент и всички щели да искат такива. Пълни глупости. По закон бяхме длъжни, когато изкарваме сътрудник или когато някой поиска да бъде проверено дали за него са събиран документи, той да получи тези документи чрез комисията. Друг случай. Журналистът Христо Христов, който точно тогава си пишеше книгата за Георги Марков, идва няколко пъти и подаде информация, че за убийството на дисидента има огромен масив документи. Момчето каза, че следователите Богдан Карайотов заедно с другия, изплъзва ми се името му, но после стана генерал и беше главен секретар при Виктор Вълков, са разследвали документите и е имало цяла каса с материали, които Димо Гяуров е поискал и прибрал. Пращахме писма, говорихме по телефона, но Димо категорично отказа на Христо Христов достъп до документите.
- Тези случаи не са ли някак специфични?
- Не. Става дума за нарушаване на закона. Добре, ето ви друг скандален случай. В самото начало, когато комисията започна да действа, бяха пратени за проверка списъци на посланиците и висшия клир. Казах, Димо, настояваме да ни изпратиш отговор, защото знаем, че основният контингент от информацията е при теб. Нищо не мога да ви пратя, защото трябва да получа разрешение от министър-председателя и президента. Ами, викам му, действай по въпроса. Това става при премиер вече Симеон Сакскобургготски, а президент си беше Петър Стоянов. Времето минава, а няма никакво развитие по въпроса. Тогава с Евгени Димитров поискахме среща и отидохме при Петър Стоянов. Беше преди президентските избори. Говорихме и той каза, абе, вярно е, ще стане скандал, то сега трябва да се съгласува... Викам, г-н президент, не знам какъв скандал ще стане, това си е ваша отговорност, вие сте ги пращали тези хора, но ние по закон трябва да ги обявим. Настояваме да се говори с Димо Гяуров и той да изпълни закона, още повече, че пое ангажимент.
- Разбрахте ли все пак, дали първият разузнавач е искал разрешение от президента?
- Аз ви обяснявам какво казва единият и какво казва другият. Какво са имали помежду си, това не мога да кажа. Но времето отново минава, Петър Стоянов загуби президентските избори, а ние продължаваме да настояваме. Пак отиваме при него и питаме, г-н президент, какво става, Димо още нищо не ни е изпратил. Момчета, вижте какво ще ви кажа, аз загубих изборите и той вече няма да ме слуша. Не знам кой кого и доколко е слушал, но е факт, че Димо Гяуров отказа да изпълни закона, и то в полза на посланиците агенти. А винаги, когато в разговор на четири очи е ставало въпрос колко от тях са били свързани с ДС, той казваше - повече от 80 процента.
Анархистът Георги Констснтинов за перипетиите си с ген. Димо Гяуров. Целия разговор вижте тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар