Под дулото на камерата

Изключително неприятно впечатление ми направи един от многото PR репортажи през изминаващата седмица.

Инспекцията по труда, НАП, министър Тотю Младенов и ято напористи репортерки тръгнали на показна акция. Сигурно не трябва да сме изненадани, че обект на проверката не беше някой от маститите работодатели или пък полулегалните шивашки цехове в Южна България, а дребна пицария в центъра на София. Нарушителите, разбира се, е редно да бъдат санкционирани при всички положения, но е недопустимо да бъдат психически тероризирани в името на правителствения PR. Законът предвижда глоби, а не публично разтерзаване пред телевизионните камери! Да не говорим за фалша и пресолената показност, очевидно на път да се прeвърнат в запазена марка на само за Бойко, но и на цялото му управление. Опасявам се, че това е опит да се компенсира невъзможността (или пък нежеланието?) да се решават реално проблемите. Кому е нужно министрите да демонстрират всяка вечер по новините как лично правят проверки за едно или друго, ако служителите им са на мястото си? Обикновено когато започват усилено да се подават сигнали чрез медиите "вижте ни как работим", нищо не работи както трябва.