Отдавна се каня да пиша за забележителния пробив на сайтовте за видеосподеляне в изминалата предизборна кампания. Явлението е сравнително ново и в светован мащаб, а спецификата и приложението му на родна почва заслужават внимание. Тук говорим единствено за социални мрежи, блогове и YouTube-производните сайтове за разпространение на клипове. Маститите новинарски страници по своята структура и институционализираност са далеч по-близки до конвенционалните медии.
Успехът на новите медии се измерва не просто в способноста им да произвеждат новини, а преди всичко в потенциала за обществен резонанс. Към момента този потенциал е скромен и все още твърде зависим от пресата и телевизията. Тоест, дори "произведена" във виртуалното пространство, новината предизвиква широка обществена реакция едва когато излезе от него и беде подета от традиционните медии за масово поразяване. Поради порстия факт, че в България процента на информиращите се предимно чрез интернет е доста нисък.
Все пак трябва да отбележим - през последната година и половина отлепихме от абсолютната нула, онлайн дебатите се снабдиха със смисъл пробивайки тесния кръг на участниците, а единственият по-значим граждански протест от доста време насам (14 януари) се организира основно в социалните мрежи и блогосферата.
Най-ефектна обаче бе появата на видео клипчета. Обикновено неизлъчен по "някаква" причина телевизионен материал. Ако не се лъжа първите бяха с Румен "Запалката" Петков, за Куйович-Муйович и как "подкрепял" прав и седнал. Ще е пресилено да кажем, че видето е повлияло пряко за уволнението на Петков, но определено го закотви трайно на дъното в общественото мнение. После БСП сами си вкараха автогол с цяла серия "рекламни" клипове - Станишев кара трамвай (с неясна предконгресна функция), Бойко и Костов (от името на "Нова Зора") и самолета със секирата. Общото между трите е, че стартираха в интернет, но като стил и съдържание апелираха към хора, дето ги няма там - пенсионерите и неототалитарния "ниe сме на всеки километър" вот. В резултат видяхме едни от най-смехотворните, калпави и с категорично обратен ефект опити за PR. Що касае отзвук и последващ ефект, без всякаква конкуренцията е изкзването на Доган за порциите. Според вещи в занаята, вълната от възмущение и гняв е добавила поне 5% към гласовете за ГЕРБ.
Тук е мястото да споменем основните предизвикателства за тези нови медийни канали - липсата на ясен първоизточник, което препятства всеки опит за критическа рефлексия и възможностите да бъдат използвани користно за псевдо-пощенски кутии. Наложи се следната схема на разпръскване : източник Х - YouTube - Facebook - "Икономедия" (РЕ:ТВ, "Капитал", "Дневник") + Блогосфера - медии за масово поразяване.
Може да се твърди, че у нас "Икономедия" е безалтернативната трансмисия на новите медии към широката публичност, което създава предпоставки за овладяване и манипулация на все още неукрепналата среда. "Икономедия" извоюва "монопола" си благодарение на осъзнатия факт за нарастващото влияние на новите медии в световен мащаб и изградена стратегия за интегрирането и развитието им на българска почва. Недоумение обаче буди липсата на конкуренция и почти пълното пренебрежение на останалите медийни мастодонти към новите информационни потоци. Просто липса на визия или...?
Успехът на новите медии се измерва не просто в способноста им да произвеждат новини, а преди всичко в потенциала за обществен резонанс. Към момента този потенциал е скромен и все още твърде зависим от пресата и телевизията. Тоест, дори "произведена" във виртуалното пространство, новината предизвиква широка обществена реакция едва когато излезе от него и беде подета от традиционните медии за масово поразяване. Поради порстия факт, че в България процента на информиращите се предимно чрез интернет е доста нисък.
Все пак трябва да отбележим - през последната година и половина отлепихме от абсолютната нула, онлайн дебатите се снабдиха със смисъл пробивайки тесния кръг на участниците, а единственият по-значим граждански протест от доста време насам (14 януари) се организира основно в социалните мрежи и блогосферата.
Най-ефектна обаче бе появата на видео клипчета. Обикновено неизлъчен по "някаква" причина телевизионен материал. Ако не се лъжа първите бяха с Румен "Запалката" Петков, за Куйович-Муйович и как "подкрепял" прав и седнал. Ще е пресилено да кажем, че видето е повлияло пряко за уволнението на Петков, но определено го закотви трайно на дъното в общественото мнение. После БСП сами си вкараха автогол с цяла серия "рекламни" клипове - Станишев кара трамвай (с неясна предконгресна функция), Бойко и Костов (от името на "Нова Зора") и самолета със секирата. Общото между трите е, че стартираха в интернет, но като стил и съдържание апелираха към хора, дето ги няма там - пенсионерите и неототалитарния "ниe сме на всеки километър" вот. В резултат видяхме едни от най-смехотворните, калпави и с категорично обратен ефект опити за PR. Що касае отзвук и последващ ефект, без всякаква конкуренцията е изкзването на Доган за порциите. Според вещи в занаята, вълната от възмущение и гняв е добавила поне 5% към гласовете за ГЕРБ.
Тук е мястото да споменем основните предизвикателства за тези нови медийни канали - липсата на ясен първоизточник, което препятства всеки опит за критическа рефлексия и възможностите да бъдат използвани користно за псевдо-пощенски кутии. Наложи се следната схема на разпръскване : източник Х - YouTube - Facebook - "Икономедия" (РЕ:ТВ, "Капитал", "Дневник") + Блогосфера - медии за масово поразяване.
Може да се твърди, че у нас "Икономедия" е безалтернативната трансмисия на новите медии към широката публичност, което създава предпоставки за овладяване и манипулация на все още неукрепналата среда. "Икономедия" извоюва "монопола" си благодарение на осъзнатия факт за нарастващото влияние на новите медии в световен мащаб и изградена стратегия за интегрирането и развитието им на българска почва. Недоумение обаче буди липсата на конкуренция и почти пълното пренебрежение на останалите медийни мастодонти към новите информационни потоци. Просто липса на визия или...?
2 коментара:
Ники, според мен подценяваш един много силен и по същество личен фактор - почти всички клипове по "схемата" пробиват публично през блога на Иван Бедров, който не дължи популярността си на RE:TV, а напротив - беше своеобразна медийна институция преди създаването на канала.
Казвам горното просто защото в множество оценки, анализи и т.н. в последните месеци (добронамерени и интелигентни като твоя) се подценява ролята на отделните хора, които със своето име, "топки" и труд дават началото на доста скромната медийна революция у нас.
Публикуване на коментар