Чао, Серго, чао


След като презарежда два месеца, в момента Сергей Станишев упорито се опитва да гръмне. Или да пукне поне, като черешово топче по шумкарските пътеки. Бузлуджа, Жабокрек и Копривките вече са отметнати, а срещите на бат Серго с хард актива сигурно ще продължат до сакралния 09.09. Нещо като прощално турне май са му спретнали другарите. Да глътне малко захарен памук, да тропне едно партизанско хорце, да му се порадват бабите, па да си ходи. Когато Антон Иванов излезе на поляната, Станишев спокойно може да се скрие в гората.

3 коментара:

06 септември 2009, 10:06 Павел Борисов Николов каза...

Опа, на горната снимка Серго го няма, ама съм сигурен, че той кара камиона. Където трамвай, там и камион.
И много ме е яд, че комунстите са си присвоили "Довиждане, любима" ("Bella chao")като тяхна емблема, а всъщност песента няма нищо общо с тях. Е, за бандита Ернесто Гевара съм съгласен - той им е лика-прилика!

06 септември 2009, 15:38 Николай Павлов каза...

Е как бе, песента си е стара италианска партизанска :)
http://en.wikipedia.org/wiki/Bella_ciao

07 септември 2009, 08:22 Павел Борисов Николов каза...

Да, зная това. Само че италианското партизанско движение няма нищо общо с комунизма, за разлика от нашето то е истинско народно движение, а не вдъхновено от Съветския съюз.

 
Creative Commons License