Кмете, кмете

Винаги съм застъпвал тезата, че е добре да се гласува. Не е задължително, но е добре. Защото в модерната представителна (с извинение) демокрация, това е единствения механизъм за участие в политическите дела достъпен на средностатистическия гражданин. Освен това е безплатно, а и системата (поне българската) е стъкмена така, че с негласуване е невъзможно да повлияеш на процеса по същество. Властникът излъчен и с 90%, и с 20% избирателна активност е формално еднакво легитимен. Вече 7 г. имам правото на глас и не съм пропускал да го упражня, в неделя може да е за сефте.
Тези дни отбелязахме годишнина от 10 ноември 1989 - "салонната революция". Едни партийни другари се събраха в мраморните боянски палати и решиха, че баш главният другар си е изпял песента и е време да замине в пенсия. В заслужен отдих отидоха още петилетките, (недо)зрелия социализъм и "Кореком". Стартира режим на "митингова демокрация" за народа и трансформация на полтическите позиции в икономически за избрани другари. За целите на "митинговата демокрация", някои от другарите в по-задни редици бяха пратени на "опозиционния фронт". Основната "демократизираща" процедура обаче бяха изборите, които трябваше от самото начало да изглеждат честни и свободни, поне на по-доверчивата част от наслението. Идното лято ще отбележим 20 г. "честни и свободни" избори. Нещата що годе вървяха гладко, алтернативите изглеждаха достатъчно автентични, за да придърпат прилично количество избиратели към урните. Взимаха се съдбовни за България решения, а "комунисти" и "демократи" се бореха за народната любов. Съществуваха две лесно разграничми в съзнанието на всеки типове политическо говорене и алтернативи за развитие на страната. Това продължи до завръщането на кандидат-реститута от Мадрид, за който конфронтацията бе препятствие към така желаните държавни имоти. Митинговата демокрация отстъпи на колективната мухолапация...и така яли, пили и се веселили 800 дни. Тогава се роди и феноменът Бойко - бивш пожарникар, за малко охранител на баш главния другар, после мутра, след това за малко охранител и на кандидат-реститута и накрая главен секретар на МВР. Добре сложен, докрава го на Брандо от "Кръстникът" и рита футбол. Народът го обиква, избира го за кмет, влюбва се още по-силно и го прави министър-председател на републиката! Всички рейтингомери (и глупомери) са потрошени от неустоимия премиерски чар! Навлизаме във фазата на масова зомбификация, струва ми се последната преди кръга да се затвори и изборите да бъдат отменени като вече излишна и скъпоструваща процедура. Защото такива избори наистина не може да има! Кампания - няма, дебати - няма, ярки кандидати - няма, управленски алтернативи - няма! В столичните училища ще бъдат подредени тъмните стаички, колкото да се формализира назначението на любимата класна ръководителка на Първия за кмет.
Тъй наречените "демократи" отсъстват от местните избори в София, нарична някога синя. Няма ги, абдикираха срещу няколко сребърника и мъгляви обещания за службици в общинското ръководство. Двата високо вдигнати пръста на Костов и Димитров вече не могат да бъдат символ на победата, защото са кефеви и миришат лошо от ибрика.
Иначе компетентно изглеждащият Кадиев е обречен да остна в сянката на партията си от некадърници и провалени червени клептократи. А и не мисля, че направи достатъчно, за да бъде другояче. Очевидно е човек с добри експертни качества, но мек гръбнак.
Какво остана? Теодор Дечев и арх. Павел Попов. За арх. Попов бих гласувал с две ръце, що касае професионалните му качества. В края на рекламните му клипове обаче, се появява политическия трол на Алексей Петров. Не, така няма да стане.
Теодор Дечев? Единственото, което знам за него е, че е беше зам. министър в кабинета "Костов", а за зам.министрите знам, че е добре повечето от началото на прехода та до днес да бъдат разследвани. С това не искам да кажа нищо за г-н Дечев конкретно, но той някак си остана енигма. Контактът му с гражданите беше твърде недостатъчен, макар да прие платформата на "Зелените" за повече гражданско участие в управлението.
И май това е. Както беше казал моят приятел Гари Линекер - всички кандидатстват, накрая Бойко си назначава Фандъкова. Ако ви се участва в читалищен водевил, моля, заповядайте - от 7 до 19 ч. в най-близкото софийско училище.