"Парите, жените и еврейското ми потекло"

Какво е общото между парите, жените и еврейското потекло? Трите предизвикателства пред кандидатурата на Доминик Строс-Кан за президент на Фарнция. Според "Либерасион" (трибуна на левицата, от 2005 г. собственост на фамилия Ротшилд) още на 28 април директорът на МВФ е заявил това пред журналист на вестника, споделяйки още, че се опасява да не бъде въвлечен в афера с жена, целяща да го компроментира.

Дали е възможно вископоставена фигура като Строс-Кан да попадне в подобна евтина клопка, ако наитина е знаел какво му се готви? Може би, въпросите са два - кой има интерес и кой е способен да организира и изпълни "задачата" успешно. Някой би предположил, че настоящият френски президент се е освободил от най-силния си конкурент на предстоящите избори? Безспорно Саркози се намира в твърде деликатна ситуация след катастрофалното представяне на партията му на местните избори в края на март. Социологически сондажи показаха, че Сарко и може да се размине дори с балотажа, ако Строс-Кан успее да консолидира социалистите зад настандартната си за левичар биография на пристрастен към лукса и жените международен банкер. Между другото, що касае парите, жените и еврейското потекло, двамата поразително си приличат. Може би и поради това се очаква голямата битка за Саркози бъде с Мари льо Пен, кандидата на разширяващия популярността си Национален фронт, който традиционно набира гласове сред разочаровани поддръжници на "старата" десница. Шумната антиимиграционна политика на Париж през последните година-две, ясно подсказа къде настоящият президент вижда опасност за преизбирането си.
Макар и да е твърде рано за по-конкретни прогнози, можем да приемам , че почти със сигурност президентският пост във Франция ще се реши след блатотаж. Тогава нека за улеснение да допуснем следните хипотези:
а) Саркози - Строс-Кан - достатъчен процент от привържениците на Националния фронт подкрепят Саркози срещу левицата и той е презибран. Директорът на МВФ може да забрави за подкрепа от крайната левица, а поддръжниците на Франсоа Байру са центристки настроени и по-скоро биха се разделили между двамата кандидати.
б) Саркози - льо Пен - смут в лагера на Социалистическата партия и милиони разочаровани избиратели. Deja vu от 2002 г. когато на балотажа Ширак обедини около себе си французи от всики прослойки и размаза Жан-Мари льо Пен с 5 към 1. Сега обаче за Саркози ще бъде истинско предизвикателство да привлече избиратели на левицата, които открито го недолюбват заради тежката антикризисна ножица и отношението към имигрантите. По-вероятно е повечето симпатизанти на Социалистическата партия да си останат по домовете на балотажа, което прави неговият изход непредвидим.
в) Сторс-Кан - льо Пен - кошмарът на Саркози, прогнозите се оказват верни и Мари льо Пен влиза първа на балотаж с няколко процента преднина пред Строс-Кан. При това положение Строс-Кан трябва да мобилизра между двата тура избирателите на "Зелените" и центристите (Франсоа Байру), докато на льо Пен ще са достатъчни дори 1/3 от и без друго пълзящите към нея гласове на Народното движение на Саркози.
В крайна сметка излиза, че Строс-Кан (или кой да е кандидат на левицата) би бил далеч по-удобен на балотажа за Саркози, с уговорката, че изобщо се класира на такъв. На този етап обаче, изглежда далеч по-вероятно Мари льо Пен да покчава подкрепата за себе си до изборите, припозната от разочарованите французи като "антисистемен играч". Строс-Кан можеше да бъде сериозен съперник на Никола Саркози...за място на балотаж и нищо повече. Но такъв ще бъде и всеки друг кандидат на ФСП. Трудно ми е да си представя, че опитан политика като Саркози би се забъркал в подобна игричка с твърде съмнителна полза. Отговрът и на втория въпрос виси. Има ли ресурсите Франция да организира и изпълни инсценировката на територията на Съединените щати? Не и без знанието на американските служби...

И за да завършим, нека са върнем в началото. Строс-Кан сам назовава своите "слабости" - алчност и похот. Какво пък толкова, ще кажете, никой не е безгрешен. Но ако такива дегенерати съвсем целенасочено са издигани до най-високи позици в световното управление, за удобство на онези, които им дърпат конците зад кулисите? Знам, голяма част от вас ще се подсмихнат, четейки за "онези, които дърпат конците", но за мен случилото се на Доминик Строс-Кан е само поредното потвърждение. Сигурно малцина вече си спомнят как преди няколко години изгоря и Пол Уолфовиц, по онова време директор на Световната банка, а преди това заместник на Доналд Ръмсфелд в Пентагона. Отново жена и пари. В същата група дегенерати може да добавим Бил Клинтън, Силвио Берлускони, бившият президент на Израел Моше Кацав и бившият губернатор на Калифорния Шварценегер. И това са само "любовчиите", за които се сещам на първо четене и за които по нечие благоволение сме научили. За паталогично алчните и безскрупулно корумпирани изроди като Сухарто, Фердинанд Маркос и Алберто Фухемори може да се напише цяла отделна статия.
Така във всеки момент, когато станат неудобни за господарите си или просто си изчерпат ролята, достатъчно е поклонниците на Мамон и Ашмаел да бъдат осветени в собствената им порочност. Не са необходими никави постановки или комплоти, просто леко открехване на завесата, зад която се носи смрадта на дегенератите наричани "глобален елит".