Следният текст не е опит за публична защита на Виктор Орбан и унгарското правителство, не е и опит за коментар на актуалностите от политическия живот в Унгария. Пиша, провокиран не от събитията, а от рекациите из медиите по Европа и у нас.
Случи се следното. Национал-консервативната партия ФИДЕС спечели убедително изборите в Унгария. Заедно с коалиционните си партньори, премиерът Орбан разполага с мнозинство, което му позволи да направи конституционни промени. Знаем още, че на дуета Меркози, на евробюрократите в Брюксел и на либералната западна преса, Орбан е трън в ..."очите" от самото си избиране. Едва ли не го обявиха за фашист.
Не закъсня и нашего брата да отрони сълзица по блогове и медии за "застрашената унгарска демокрация". Едва ли някои от ревлювците е имал възможност да се запознае в детайли с конституционните текстове на унгарски език. Цитираха се отделни пасажи попаднали в европейската преса. Още по-парадоксален беше форматът на телевизонното опело, организирано от пенкилера Милен Цветков. Участваха Ивайло Калфин, по-известен като оня дето се кандидатира с Ламбо за президент, някакъв напълно непознат за мен човек, представен за политолог и един от двамата блогъри в България - Константин Павлов - Комитата (другият е Иван Стамболов - Сула. За "обективните и независими" български медии, трети няма). Ако и за секунда ви мине през акъла, че поне един от поканените не се включи в оплюването на Виктор Орбан и диаблоличната власт в Будапеща, жестоко ще се излъжете.
Същите "трънчета" бяха братя Качински, срещу които ЕС и Русия действаха в забележителен синхрон - всеки със своите средства. Вината на "Право и Справедливост" бе, че отстояваше интересите на Полша без компромиси и изпълняваше програмата, с който поляците я пратиха на власт. Не вина, а грях! В обединена Европа няма място за национална идентичност, интереси и суверенитет, няма място и за идеология различна от официалната - интернационалния либерализъм. Това са табутата на ЕС и който дръзне да ги наруши, бюрократите скачат и с пълен глас реват - онези бият негрите!
Не се заблуждавайте, че в Брюксел им е притупал тупана за свободата на словото. Христоматиен пример е Силвио Берлускони, който почти успя да постави електронните медии под едноличния си контрол. Берлускони обаче беше "един от тях" и всеки опит проблемът за медийната свобода в Италия да бъде поставен, срещаше отпор като стена от евродепутатите. Било вътрешен проблем на италианците.
Да сте чули някои от европейските ни "приятели" да е надигнал глас срещу безобразията в българските медии? Няма и да чуете, докато "асланът" Борисов се умилква като пудел в краката на Меркел.
Случи се следното. Национал-консервативната партия ФИДЕС спечели убедително изборите в Унгария. Заедно с коалиционните си партньори, премиерът Орбан разполага с мнозинство, което му позволи да направи конституционни промени. Знаем още, че на дуета Меркози, на евробюрократите в Брюксел и на либералната западна преса, Орбан е трън в ..."очите" от самото си избиране. Едва ли не го обявиха за фашист.
Не закъсня и нашего брата да отрони сълзица по блогове и медии за "застрашената унгарска демокрация". Едва ли някои от ревлювците е имал възможност да се запознае в детайли с конституционните текстове на унгарски език. Цитираха се отделни пасажи попаднали в европейската преса. Още по-парадоксален беше форматът на телевизонното опело, организирано от пенкилера Милен Цветков. Участваха Ивайло Калфин, по-известен като оня дето се кандидатира с Ламбо за президент, някакъв напълно непознат за мен човек, представен за политолог и един от двамата блогъри в България - Константин Павлов - Комитата (другият е Иван Стамболов - Сула. За "обективните и независими" български медии, трети няма). Ако и за секунда ви мине през акъла, че поне един от поканените не се включи в оплюването на Виктор Орбан и диаблоличната власт в Будапеща, жестоко ще се излъжете.
Същите "трънчета" бяха братя Качински, срещу които ЕС и Русия действаха в забележителен синхрон - всеки със своите средства. Вината на "Право и Справедливост" бе, че отстояваше интересите на Полша без компромиси и изпълняваше програмата, с който поляците я пратиха на власт. Не вина, а грях! В обединена Европа няма място за национална идентичност, интереси и суверенитет, няма място и за идеология различна от официалната - интернационалния либерализъм. Това са табутата на ЕС и който дръзне да ги наруши, бюрократите скачат и с пълен глас реват - онези бият негрите!
Не се заблуждавайте, че в Брюксел им е притупал тупана за свободата на словото. Христоматиен пример е Силвио Берлускони, който почти успя да постави електронните медии под едноличния си контрол. Берлускони обаче беше "един от тях" и всеки опит проблемът за медийната свобода в Италия да бъде поставен, срещаше отпор като стена от евродепутатите. Било вътрешен проблем на италианците.
Да сте чули някои от европейските ни "приятели" да е надигнал глас срещу безобразията в българските медии? Няма и да чуете, докато "асланът" Борисов се умилква като пудел в краката на Меркел.
4 коментара:
КОчински беше селяндур, за когото хората ползват интернет за да гледат порно, докато пият бира (цитат). Радвам се, че умря.
За суверенитет в глобалната ера място няма. Планетата е твърде малка за всички кози на свой крак. Всички големи предизвикателства на 21ви век са глобални. Идиотите, който си мислят обратното, заслужават да бъдат заличени от политическата сцена.
ГаДинко...
Благодаря за признанието. Един от двамата ;-) хех
gradinko, сигурно е едно - ти ще бъдеш един от първите заличени.
Публикуване на коментар