Черна станция

Лю Рокуел: Ангела Меркел е вредна жена, която служи на банките

2012-01-28T12:58:00.006+02:00

Преди няколко дни, председателят на института "Лудвиг фон Мизес" Лю Рокуел, даде интересно интервю за англоезичния руски канал RT, където коментира провеждащите се паралелно световни форуми в Давос и Порто Алегре. Гледната точка на Рокуел е крайна, той е представител на либертаринството в най-чист вид, граничещо с анархо-капитализъм. Критици на системата от този ъгъл, почти не се промъкват из българските медии, а определено в думите им има над какво да се помисли. Това ме и провокира да субтитриарм първия си клип в YouTube, за да стане достъпен за повече българи.
Предварително моля да бъде извинен за допуснати грешки. Надявам се,с времето и опита, ще намаляват.

Без опора

2012-01-18T20:49:00.005+02:00

Преди няколко години по канал "Хистъри" въртяха филм за събитията в Полша през 80-те. Възникването на "Солидарност", стачките, военния преврат и тн. Та там имаше едни кадри за милиони. Неформален разговор между папа Йоан Павел II и ген. Войчех Ярузелски, някъде през пролетта на 1983 г. Ярузелски по това време вече е въвел военното положение и държи властта в тресящата се от бунтове Полша. Картинката е следната - папата говори нещо, а генерала го слуша с наведена глава и цял се тресе като лист! Изумителна гледка! Ясно се виждаше как ръбовете на генералските му панталони потрепват. За съжаление не успях да намеря видео в мрежата. Открих обаче горната снимка, която е запечатала един от онези мигове. Мигове, в които ген. Ярузелски се смали до една педя ръст пред моралния изполин Карол Войтила.
Пет години преди това, Йоан Павел II започна потификата си с призива:

„Не бойте се! Отворете, отворете широко вратите за Христос! Отворете за Неговата спасителна власт границите на държавите, на стопанските и политическите системи, на широките културни области, цивилзации, развитие. Не бойте се!"

В същото време, Българската православна църква е служила не на Бога и миряните си, а на Държавна сигурност. На репресивната служба крепяща атеистичния тоталитарен режим в страната. Истина е, Християнството ни учи да не съдим другите за грешките им, но все пак, комбинацията богослужител сътрудник на ДС е осбено отблъскваща. Отблъскващ се получи и опитът да поиска прошка на Врачанския митрополит Калиник, който се самооправдава с думите, че "всяка власт е от Бога". Пишело така в Библията. Всичко може да е, но поне Библията за католици и православни е една. Голям грях явно е сторил папата, критикувайки властващите "по Божия воля" тоталитарни режими в Източна Европа.
Но дори и да оставим директната политическа роля. БПЦ е малка автокефална църква, която няма влиянието на Ватакана. По-важна е моралната опора, която българския народ винаги е намирал в духовенството си, дори и в най-тъмните години под турска власт. Комунистическата диктатура успя за по-малко от полоеин век да постигне онова, което други не можаха да постигнат за пет. Отчужди народа от църквата, а самата църква напълни с ченгета. Затова от днес още по-наивно ще виси въпросът, защо Бъгария нямаше своя бунт срещу комунистическата система. Как да има, когато му беше отнета опората! Въстанието в Будапеща избухна благодарение на националистическите насторения, пословични за унгарците, които виждаха в ръковдените от евреи партия и тайни служби, чуждо тяло натрапено от Москва. Чехите се опряха на прословутото си свободолюбие и непукизъм в шеметната Пражка пролет. Поляците намираха опование в католическата църква и непоколебимия си антисъветизъм.
Душите на нашите родители, на нашите баби и дядовци попаднаха в ръцете на агент Добрев, агент Мишо, агент Ваньо, агент Велко и още вероятно хиляди "богослужители" с агентурни имена. Онези, призваниите да дават кураж на миряните, просто са докладвали за тях. Можем ли тогава да се сърдим на онези, които тъгуват по евтината ракия и салам? Ами те не знаят що е нематериална ценност, те не знаят, че съществува нещо отвъд ракията и салама, което не може да се отреже с нож и да се налее в чаша. Такова нещо е вярата, такова е и свободата.

Унгарци бият негрите

2012-01-09T22:34:00.009+02:00

Следният текст не е опит за публична защита на Виктор Орбан и унгарското правителство, не е и опит за коментар на актуалностите от политическия живот в Унгария. Пиша, провокиран не от събитията, а от рекациите из медиите по Европа и у нас.
Случи се следното. Национал-консервативната партия ФИДЕС спечели убедително изборите в Унгария. Заедно с коалиционните си партньори, премиерът Орбан разполага с мнозинство, което му позволи да направи конституционни промени. Знаем още, че на дуета Меркози, на евробюрократите в Брюксел и на либералната западна преса, Орбан е трън в ..."очите" от самото си избиране. Едва ли не го обявиха за фашист.
Не закъсня и нашего брата да отрони сълзица по блогове и медии за "застрашената унгарска демокрация". Едва ли някои от ревлювците е имал възможност да се запознае в детайли с конституционните текстове на унгарски език. Цитираха се отделни пасажи попаднали в европейската преса. Още по-парадоксален беше форматът на телевизонното опело, организирано от пенкилера Милен Цветков. Участваха Ивайло Калфин, по-известен като оня дето се кандидатира с Ламбо за президент, някакъв напълно непознат за мен човек, представен за политолог и един от двамата блогъри в България - Константин Павлов - Комитата (другият е Иван Стамболов - Сула. За "обективните и независими" български медии, трети няма). Ако и за секунда ви мине през акъла, че поне един от поканените не се включи в оплюването на Виктор Орбан и диаблоличната власт в Будапеща, жестоко ще се излъжете.
Същите "трънчета" бяха братя Качински, срещу които ЕС и Русия действаха в забележителен синхрон - всеки със своите средства. Вината на "Право и Справедливост" бе, че отстояваше интересите на Полша без компромиси и изпълняваше програмата, с който поляците я пратиха на власт. Не вина, а грях! В обединена Европа няма място за национална идентичност, интереси и суверенитет, няма място и за идеология различна от официалната - интернационалния либерализъм. Това са табутата на ЕС и който дръзне да ги наруши, бюрократите скачат и с пълен глас реват - онези бият негрите!
Не се заблуждавайте, че в Брюксел им е притупал тупана за свободата на словото. Христоматиен пример е Силвио Берлускони, който почти успя да постави електронните медии под едноличния си контрол. Берлускони обаче беше "един от тях" и всеки опит проблемът за медийната свобода в Италия да бъде поставен, срещаше отпор като стена от евродепутатите. Било вътрешен проблем на италианците.
Да сте чули някои от европейските ни "приятели" да е надигнал глас срещу безобразията в българските медии? Няма и да чуете, докато "асланът" Борисов се умилква като пудел в краката на Меркел.

2012 - промени

2012-01-03T19:18:00.004+02:00

Одавна не помня да съм посрещал новата година с такова светло очакване, надежда и оптимизъм. Прогнозите на врачки, номеролози и астролози, че 2012 г. ще бъде отправна точка на велики промени, звучаха все по-достоверно с всеки изминал месец от 2011 г. Събуди се гражданският инстинкт у арабите, които въстанаха срещу властващите с десетилетия корумпирани местни сатрапи. Движението "Окупирай" набра инерция в САЩ и ни подсказа, че измеренията на новата "американска мечта" няма да са само материални. В Европа, благодарение на кризата, народите най-сетне поизтрезняха от утопията "ЕС на вечното благоденствие". Всяко зло за добро. Дори на руснаците им писна от двете джуджета в Кремъл и излязоха на протести с невиждана от 20 г. масовост.
Всичко това остави у мен усещането за една прелюдия към годината на велики промени 2012 г. Година, според китайците под знака на Водния дракон, която ще донесе успех на силните и смелите. Какво по-хубаво от това?!
Остана само и ние българите, да излезем от десетилетния си ступор и да изненадаме себе си. Остана да покажем, че можем да се преборим с апатията и отчаянието си, че можем да се отървем от мутренско-милиционерската шайка и да поставим ново начало с Трета българска република. Ние можем да се преборим за една България с върховенство на закона, със справедлив съд и почтена прокуратура. Можем да потърсим сметка на олигарсите, които корумпираха политическата и съдебната система в страната, задушиха частната инициатива и окепазиха красивата ни природа.
Промените обаче не започват на площада. Кафка бе казал, човекът не расте отдолу нагоре, а отвън навътре. Пормяната започва, когато възприемем заобикалящата ни среда по друг начин, а себе си не само като неутрален елемент, но и като активини съзидатели на тази среда. Когато забравим "от мен не зависи нищо", от нас започва да зависи всичко!
Преди повече от 25 г. великият руски артист, музикат и поет Виктор Цой написа и изпя "Ние искаме промени". Надявам се и вярвам, че тук в България, тази песен също ще бъде по-актуална от всякога през започващата 2012 г.

Промени

Вместо топлина - мътни стъкла
И вместо жив огън - дим
От мрежата на календара изтръгнат е ден
Червеното слънце изтлява до края
Денят догаря без име
Над димящия град падат сенки

Промени искат наш’те сърца
Промени искат очите и чакат
В смеха ни и в нашите сълзи,
И в пулса на вените
Искаме промени
Очакваме промени

Електрическият ток удължава деня
И кибритът е отворен и празен
Но в кухнята в син цвят гори газ
Цигари в ръцете, чаят налят - тази схема е ясна
И няма нищо друго - всичко се намира в нас

Промени искат наш’те сърца
Промени искат очите и чакат
И смеха ни и в нашите сълзи
И в пулса на вените
Искаме промени
Очакваме промени

Не, не бихме се похвалили с мъдри очи
И умела в жеста ръка
Не ни е нужно това за да се разберем двама
Цигари в ръцете и чаят налят
Така се затваря кръгът
И ето вече е страшна всяка промяна

Промени искат наш’те сърца
Промени искат очите и чакат
И смеха ни и в нашите сълзи
И в пулса на вените
Искаме промени
Очакваме промени

Цой (1986)

"Тайм" издаде Special Bulgarian Edition на последния си брой за 2011 г.

2011-12-14T23:49:00.006+02:00

След като за личност на 2011 г. бе избран "протестиращият", от редакцията на "Тайм" побързаха да уточнят, че класацията им се отнася до 193 от 194-те официално признати държави в света. 194-тата страна е България, за която се подготвя отделно издание. Човек на годината в българското издание е "НЕпротестиращият", тъй като у нас през 2011 г. хората изпили личното си тегло в концентрат са в пъти повече от участвалите в протести.

Антиеврейски погроми в основата на унгарската 1956 г.

2011-11-15T22:31:00.005+02:00

Матяш Ракоши с Ерньо Герьо (вляво)

В първата седмица на ноември се навършиха 55 г. от кървавия разгром на Унгарското въстание. Много неща са изписани и коментирани за онези драматични времена, но един факт сякаш съзнателно се премълчава от официалната историография. Вълненията с Будапеща започват като антиеврейски погроми!

Пръв унгарските събития в тази светлина разглежда британският историк Дейвид Ървинг с книгата си "Въстание! Кошмарът на един народ: Унгария 1956". Ървинг отбелязва, че от 1949 г. когато Унгария окончателно се съветизира, приемайки сталинистка Конституция, до въстанието от 1956 г. страната практически се управлява от "Юдейски квартет" начело с Матяш Розенфелд (Ракоши). Около Ракоши са дясната му Ерньо Герьо (роден Ернст Сингер), министърът на отбраната Михай Волф (Фаркаш) и министърът на пропагандата Йосиф Ледерер (Равай).
Анкета на социолога Джей Шулман доказва, че комунистическите лидери в Унгария са възприемани като евреи от почти висчки интервюирани, емигрирали в САЩ след въстанието. Особено мразена е тайната полиция AVH (Államvédelmi Hatóság), буквално се превежда като "орган на държавна сигурност", организаирана и действаща като местнен клон на НКВД, подобно на КДС в България. AVH се ръководи от Петер Габор (роден Бенямин Ейсенберг), а за нея работят предимно завърнали от СССР евреи, обучени от НКВД, силно реваншистки настроени и готови за кървава саморазправа.

въстанници разтрелват офицери от AVH пред входа на службата

Любопитен факт е, че наблюденията на Дейвид Ървинг, обвиняван в "ревизионизъм" и "антисемитизъм", са идентични с тези на някои от водещите партийни функционери в България от 1956 г.
На събрание в София, Георги Чанков заявява, че една от грешките на бившето ръководство на Унгарската партия на трудещите се е, че много ръководни партийни и държавни постове в Унгария са били заети от евреи, което е дало възможност на "реакцията да използва антисемитските настроения в страната и да насочи масите против партията и народната власт", а Вълко Червенков в Пловдив, пред активите от партийните организации на І-ва и II-ра пловдивски околии казва, че "заемането на много ръководни места от евреи в партийния и държавния апарат на Унгария е груба грешка допусната от бившето ръководство на Унгарската партия на трудещите се", след което привежда и цифри с които илюстрира какво е било съотношението между евреи и унгарци в Политбюро и правителството, което, според него, е накърнявало националните чувства на унгарския народ.
Не закъснява и реакцията на еврейската общност , която изразява писмено "недоумението и тревогата" си от изявленията на другарите Чанков и Червенков.

сНежното шоу на Слава Полунин

2011-11-05T17:13:00.005+02:00

Вячеслав (Слава) Полунин е явление в света на сценичните изкуства. Още по съветско време става популярен с таланта си да комбинира пантомима с клоунада в авторски постановки.
сНежното шоу е представено за първи път през 1993 г. и носи световно признание на Полунин. Удостоен е с британската театрална наградата "Лорънс Оливие" и американската "Драма Деск" на Бродуей.
Слава Полунин описва шоуто си така:

"Театър на надеждите и мечтите, изпълнени със самота и копнежи, предчувствия и разочарования, между изкуството и живота, трагедията и комедията, абсурда и наивността, жестокостта и нежността"

През 2010 г. канал "Arte" заснема спектакъла, за да го излъчи като част от новогодишната си прогрма. Приятно гледане!

Еби си майката Джафер...

2011-10-31T18:00:00.011+02:00

Еби си майката Джафер

еби си майката ти казвам,
че ти си прост милиционер
и с теб не искам да приказвам!
Еби си майката ченге
еби си майката ти казвам,
че аз съм истински човек
и с тебе няма да приказвам!
/Пеньо Пенев/

Нощес от vimeo.com бяха изтирти всички клипове качени на моя канал. Може би нямаше да се занимавам да пиша по повода, ако не беше реакцията на “Медиапул“. Длъжен съм да уточния, че не става въпрос само за "Мутренското отмъщение на Боко Тиквата" , което вече можете да гледате в youtube, но и за още 1о видеа с актуална политическа насоченост. Преценете сами по заглавията:

Илиана Беновска пита "ГЕРБ" за свободата на медиите
Възкресява ли се в България партията-държава? (интервю на Лили Маринкова със социолога Цветозар Томов)
Какво крие ЦИК от гражданите?
Боко владее положението (колаж с арогантното отношение на ББ към медиите)
Пламен Стоянов - Дамбовеца (интервю за Канал 3)
За катастрофата край Смоленск

Както виждате, една част от клиповете вече за възстановени на друга платформа. Останалите не е проблем да сглобя наново. Не е там работата обаче. Формално vimeo са в правото си, защото аз не съм автор на качените кадри. Това е и причината да бъдат свалени, според изпратения ми мейл. Доколкото знам обаче, в подобни случаи легитимен сигнал може да подаде единствено собственикът на авторските права, който се явява засегната страна. Как се случи така, че едновременно беше изтрито всичко, след като за източик съм използвал 3 сайта и 4 телевизии, нямам обяснение. Имам предположение. Някой много се е ядосал, че последното видео с милиционерско насилие бе гледано от над 3000 хил. души само за 1 ден. Някой с ниско чело и фуражка на главата. Искам да успокоя другарите милиционери, които вероятно все още се превъзбудени от снощния си съкрушителен изборен успех. Спестете си безмислените усилия. Съществуват десетки платформи за видеосподеляне, повечето от които дори не подозирате, че съществуват. Всеки път когато един клип изчезне от някъде, много бързо ще се появява на друго място. Интернет не може да бъде арестуван!

МВР - маша в ръцете на една суетна мутра

2011-10-30T12:08:00.008+02:00

„Защо ги пускаш такива като тия на стадиона, Киро?“, попитал Борисов, а в отговор Домусчиев кимнал отрицателно с глава, казвайки: „Не са местни. Сигурно са от София“.

Онзи ден, привърженици на ФК Левски бяха удряни и подритвани на стадиона и из тъмните софийски улици след това. Повод за "екшъна" станаха две знамена, които "органите" не позволиха на агитката да си прибере. Причината обаче е съвсем друга. Преди около месец, момчетата със сини шалчета си позвлоиха да накърнят самолюбието на премиера-слънце, наричайки го публично КУРВА, насред новооткрития стадион в Разград. Иначе разговорливият след рязане на лентички Боко, смотолеви нещо на две-на три и видимо изнервен, отпраши на завает към ложите. Досами него, новоизпеченият футболен бос Кирил Домусчиев наподобяваше препикано мушкато.
В една свободна и демократина държава, освиркването на премиер или президент не води след себе си каквито и да било драматични последици. Най-малкото, всеки сериозен политик е научен да стои над тези неща. В Бойкостан нещата, като винаги, са съвсем различни.

Ето и част от декларацията на "сините" фенове:

Уважаеми дами и господа,
Ден и половина преди изборите, българската полиция преби като животни хора с право на глас в тази държава. Пред невинния поглед на същата тази полиция, само преди седмица депутати от управляващата партия носеха чували с бюлетини и присъстваха на отчитането на протоколите в ОИК – СОФИЯ. Яростен плам в очите на полицаите имаше вчера, когато биеха когото сварят по пътя си. Отново много невинни хора станаха жертва на анонимния полицейски произвол, добре прикрит зад черни маски, закупени от нас – данъкоплатците.

Около 15 минути след края на мача, в СЕКТОР Б група привърженици бяха останали да съберат знамената, телескопите и аудиоуредбата. Това е практика при всеки мач, на всеки стадион, на който играе любимия отбор.

Тази дейност протичаше спокойно до момента, в който двама униформени стъпкаха знамената с кубинки, подобно на съветски войник, който влиза в окупирана територия. Следващото действие на тези двама „герои на полицейската мисъл” бе да арестуват едно от момчетата на пистата. Това стана без никакви причина!

Повече от нормално е да попитаме какво е провокирало този арест. Отговорът се изразяваше в мучене, ръмжене, псуване, блъскане, удари с палки, с щитове, ритници.

Нека всички разберат. Няма как хора, които са привърженици на ЛЕВСКИ да останат и безучастно да наблюдават този произвол. За нас този арест вчера бе провокация, целящ да постигне известните вече тъжни последствия.

Това бе отмъщение заради скандиранията на мача Лудогорец – ЛЕВСКИ, когато свободни хора, в уж свободна държава изразиха мнението си. За нас това бе опит да се съсипе всичко, което ние, като привърженици направихме в последните години. За нас това е размахан полицейски показалец, които ни казва: Не стъпвайте повече по стадионите. Това, разбира се, няма как да се случи.

Поход на откраднатите гласове

2011-10-28T22:03:00.007+03:00

Ако ти трябват причини, утре, 29 октомври от 15 ч. да си пред пилоните на НДК:

Отиди, заради рекордния брой бюлетини обявени за недействителни - 700 000!!!

Отиди, заради "мистериозно изчезналите" протоколи в София!
Отиди, заради депутатите "помагачи" в ОИК!
Отиди, заради "секция 59" в Кюстендил!
Отиди, заради скъсаните бюлетини, търкалящи се по улиците на Русе!
Отиди, заради всички безобразия, които превърнаха изборите във фарс!
Отиди, защото искаш да те третират като гражданин на правова държава, а не като туземец от колонията!
Отиди, защото все още може да стане и по-зле!
Отиди утре, защото вдругиден вече ще е късно!

Имаме новина - български журналист се озъби на властта

2011-10-25T16:31:00.008+03:00

Пресконференциите в следизборната нощ са по правило скучни и протоколни. Следя ги повече по навик и между другото. Удобни журналисти задават удобни въпроси и получават шаблонни отговори. Онази вечер обаче си струваше да се изгледа цялата досада, само заради един човек - журналистът Илиана Беновска. Г-жа Беновска успя за 5 мин. да изпоти президиума, на който със самодоволни усмивки се беше подредила цялата милиционерска шайка от партия "ГЕРБ", барабар с нелепия им кандидат за президент. Видяхме нагледно, че нищо не може да притесни повече тези хора от директно поставения въпрос за свободата на медиите, която те системно погазват. Поздравления за журналистът Илиана Беновска, която направи показно на "колегите" си (качвичките са наложителни) как се задават въпроси на пресконференция и как трябва четвъртата власт да комуникира с политиците, особено управляващите, които и да са те.

На 26 октомври, сряда, от 11.00 часа в БТА, Илиана Беновска дава пресконференция на тема: Политическите, съдебните и административните репресии срещу свободата на словото в България

Подкрепям Витков и "Зелените"

2011-10-22T18:08:00.013+03:00

I'm as mad as hell and I'm not going to take it anymore!
Howard Beale / "Network" (1976)

Бесен съм и повече няма да търпя! Тези дни гневни хора по целия свят са на улицата. Събитие невиждано от десетилетия. Съгласете се, българите имаме основание да се гневим на политическата мафия в страната си, не по-малко от испанци, италианци и гърци. Пасивността и страхът явно са тежки окови, които не можем да счупим. За щастие идват избори. Поне на 23 октомври държавата ви дава право да изразите недоволството си във вид на хиксче. Не пропускайте и тази възможност!

В Бойкостан всеки ден е 9-ти септември

2011-09-09T16:56:00.006+03:00

Чудомир - "Двамата от ТКЗС-то", 1963

С какво свързвате датата 9.09? Аз, преди всичко с отмъстителния триумф на простащината. На 9 септември 1944 г. се сложи началото на края на съградения с много усилия български следосвобожденски елит. Тържествуващите в онзи черен за България ден по правило бяха малограмотни и малоимотни, тук-таме по некой селски даскал или агроном, за цвят. От този "калем" върза и цъфна новата комунистическа "аристокрация" на високо загащените партийни секретари с ниски чела. Нейни издънки оглавяват стопанството и политиката и до днес. 9.09.1944 е и ден на мрачна несигурност. Съдбините на държавата вече са в ръцете на една чужда сила и местните лакеи. Никой не е знаел какво може да очаква от такива. След 1944 г. 9.09. се превърна в ден на страха и лицемерието. Все по-малко българи вярваха в митологията за "социлистическата революция", но знаеха, че е ноебходимо поне да се преструват, че вярват, за да оцеляват в условията на тоталитарната държава. Децата ставаха първо септемврийчета, сетне пионерчета, после млади комосмолци, а накрая по-усърдните натегачи и членове на Партията.

бай Лазар Причакпов, живата връзка между Тато и Бато

С възкачването на Бойко Борисов много неща в България приключиха или просто се обезмислиха. Сред тях е и дебатът за датата 9.09.1944. Всеки ден от управлението на Борисов е 9-ти септември! Некомпетентността и шуробаджанащината триуфират ежедневно и с всяко следващо кадрово назначение на Бато. Малкото все още останали в старната млади и образовани хора бяха изпратени от премиера-слънце да пасат овце. Съдбините на държавата отново са в ръцете на чужди сили, а тукашните "политици" не са нищо повече от местната постколониална администрация. Независимо дали ще си дадем гъза на "Лукойл" или на "Шеврон", дашни сме и има за всички. Това от своя страна създава чувството за перманентна несигурност у всеки честен и педприемчив българин, който наивно е решил, че иска да успее със собствени сили и знания в родината си. Отново се стимулира лицемерието. Все по-малко хора вярват на Борисов, но усещат, че здраво се е окопал във властта и за да просперират, трябва да се хвърлят на килимчето. Самият премиер неведъж директно е призовавал - елате в ГЕРБ, ние даваме възможности за развитие. С други думи - който иска да го бъде, трябва да стане част от нас. Както партийната книжка отваряше врати преди 1989 г. така и днес е с членството в стройните редици на ГЕРБ. Да не говорим за изключтелно пошлите опити да се въвличат деца в политическа пропаганда, което на няколко пъти направи управляващата партия.
Ето поради тези причини и поради още 1000, за които нямам време да пиша, отказвам да се връщам назад до 1944 г. Защото в Бойкостан всеки ден 9-ти септември!

За всички, които го пожелаха...

2011-07-22T14:17:00.007+03:00

Има един стар виц от соца, Божана Димитрова казала в ефира на радиото: А сега, следва "Полегнала е Тодора " за всички, които я пожелаха! Във Великобритания така и не стигнаха до соц, лейди Тачър им го приватизира през 80-те. Заради всички, които я пожелаха. По онова време Рупърд Мърдок вече се е утвърдил като най-влиятелният играч на британския медиен пазар.
Било някъде към средата на 19 век. Грамотността във Великобритания ставала все по-масова. Новочетящата работническа калса обаче, не се чувствала особено привлечена от лорд Байрон и Уилям Блейк. Нуждаели се от нещо по-евтино, дотъпно и разбираемо, а пресата била готова да им го предложи. На 1 октомври 1843 г. излиза първият брой на "News of the World" (Новини от света), цената му - едва 3 пенса. Вестникът бързо се отвърждава като основен "доставчик" на пиперливи клюки, шокиращи разкрития и криминална хроника. Журналистите често преписвали дословно от полицейските сводки за публичните домове, скитниците и "неморалните" жени на Викторианска Британия.
100 г. по-късно NotW вече е сред най-популярните вестници в англоезичния свят с тираж над 8 мил. През 1968 г. Рупърт Мърдок печели надпреварата с Робърт Максуел и придобива многотиражният седмичник. На следващата година Мърдок придобива "The Sun". Отново за сметка на Максуел и с активното съдействие на синдикатите. Австралиецът обещава да запази работните места в печатницата си и да превърне всекидневника в "прям и честен вестник", който да продължи подкрепата си за лейбъристите. По-късно Мърдок ще признае: "Все още съм изумен от лекотата, с която навлязох в британската преса". Някъде там духът излиза от бутилката.
През 1970 г. "Sun" излиза със заглавие "Защо лейбъристите трябва да спечелят", но все пак Хауърд Уилсън губи. "Sun" стремглаво набира популярност с разголеното момиче от третата си страница и пикантни клюки за живота на "звездите", а не със сериозни политически анализи. Въпреки това, дойде ли време за избори, вестникът открито взима страна в кампанията. През 1979 г. палачинката се обръща - "Този път гласувайте за торите", зове таблоидът от първата си страница. Правителствата на Маргарет Тачър и Джон Мейджър се радват на безрезервна подкрепа от разрастващата се медийна империя на Мърдок, който междувремено придобива авторитетните "Times"и "Sunday Times". Връх на пропагандата му в полза на торите е заглавието преди изборите през 1992 г. " Ако Кинък ( лидерът на лейбъристите - бел.авт.) спечели, последният напуснал Биритания да дръпне шалтера!". Подкрепата на таблоидите е особено важна за консерваторите, защото им помага да пробият в твърдината на съперниците - работническата и долните слоеве на средната класа.
В средата на 90-те на британската политическа сцена изгрява нова звезда - Тони Блеър. Мърдок улавя безпогрешно новия полъх и за пореден път сменя курса. Става чест гост на "Даунинг стрийт"10, където двамата с Блеър провеждат срещи и обсъждат националната политика. Някои твърдят, че ги свързва и лично приятелство. Всеки политчески флирт на медийният магнат обаче е предпоследен. В края на 2006 г. се понася слух, че Нюз корп се канят да подкрепят консерваторите на предстоящите избори. Младият лидер Дейвид Камерън с охота приема покани за частни среши с Мърдок, лети на негови разноски и посещава партита организирани от корпорацията му. Главният редактор на "News of the World" Анди Кулсън е назначен за прессекретар на торите, а по-късно Камерън го взима и на "Даунинг стрийт".
Отделих толкова внимание на предисторията не за друго, а защото струва ми се, контекстът е по-важен от скандала сам по себе си. Контекстът говори - невинни няма. Всички обичаха Мърдок - британската политическа класа, която разчиташе на подкрепа от таблоидите му, служителите на Нюз корп. с тяхното добре заплатено мълчание и не на последно място читателите. Онези няколко милиона британци, така пристрастени към неделната си порция помия, клюки и скудоумие.

Преди близо 50 г. Теодор Адорно постави въпрос, може ли публиката да иска? В есето си Адорно разсъждава за зрителите на телевизията в нейния все още младенчески период. Идеите и изводите му обаче са повече от актуални и сякаш са писани онзи ден.

Дали днешното население може да иска, притежава аспект, междувременно далеч надхвърлящ масмедиите. Някои казват, че способността на хората изобщо да поискат нещо различно от онова, което във всякакъв смисъл могат да имат, закърнява. Колкото по-гъсто се заплита и по възможност им се нахлузва на главата мрежата на общественото социализиране, толкова по-малко стават желанията, намеренията и съждаията им да се изплъзнат от нея. Опасното е, че ако публиката бъда подтикната да обви желанията си, тя вероятно още повече би поискала онова, което и без друго и се натрапва.
...
Ако препарираната до крайност публика се остави да действа по волята си, тя заслепено ще пожелае лошото: повечко подмазване на нея и собствената нация, повечко лекомислие на императриците, които се цанят като киноактриси, повечко от онзи хумор, от който някой може да се разплаче. Ако имаше воля на публиката и тя беше непосрествено следвана, тогава самата публика щеше да бъде измамена по отношение на същата тази автономия, която се има предвид в понятието за собственото и желание.
...
Милионите хора, консумиращи скроената им по мярка масова култура, която всъщност вече ги превръща в тълпа, нямат никакво единно съзнание. Те се досещат, подсъзнателно, под тънкия идеологически пласт, че ги подлъгват от заглавната страница на илюстрованото списание и от опакованата в целофан стока. Вероятно по-скоро само конвулсивно одобряват онова, скоето ги захранват, защото трябва да бранят съзнанието си, докато не разполагат с нещо друго. Това съзнание би трябвало да се събуди, а чрез него и същите човешки сили против господстващото безчинство, към което днес те все още са погрешно насочени и с което са обвързани.

Може ли публиката да иска? (1963) прев. Георги Кайтазов

Любим стих vol.13

2011-07-11T01:09:00.004+03:00

Камък

камъкът е творение
съвършено

равен на самия себе си
пазещ своите граници

изпълнен докрай
с каменен смисъл

с мирис който не напомня нищо
нищо не застрашава не буди желание

неговият плам или хладина
са справедливи и пълни с достойнство

чувствам тежкия упрек
когато го вземам в ръка
и в благородното му тяло
прониква фалшива топлина

- Камъните не позволяват да бъдат опитомени
докрай ще ни гледат
със спокойно много бистро око

Збигнев Херберт
=============
превод - Вера Деянова

В крак с времето...за 3 дни

2011-06-24T14:56:00.002+03:00

Най-очакваното се случи. Изрисуваният релеф от паметника на Съветската армия бе "почистен". Такива, казват, били разпоредбите. Не можело така върху паметниците и тн. Авторът, убеден съм, най-малко съжалява. Гарфити по същество е доста по-близко до театъра, отколкото до живописта или скулптурата. То е ситуационно изкуство в три действия - изрисуване на градско пространство, реакция на провокацията (ако е успешно) и заличаване от властите. В случая реакцията беше безпрецедентна и дори прехвърли границите на България. Предизвика едновременно бурни овации и скандал, което е постижимо единствено за таланта. На всичкото отгоре и третото действие - заличаването, също като първо, по дефиниция извършващо се зад кулисите на публичността, се превърна в провокация само по себе си и оголи един куп наболели въпроси и констатации.

Светлана Шаренкова е особено старателна в лъскането на съветски шмайзери

Разшаваха се като мравки пред буря рубладжии всякакви. Подписаха декларация, чиито стил най-меко би могъл да бъде определен като крайно раболепен и слагачески дори и за стандартите на късната перестройка. Активизираха като по команда община, облстна управа и прокуратура. Държавното обвинение мигом обяви, че образува досъдебно производство, а руското външно министерство заръча "виновните за оскверняването на мемориала да бъдат разкрити и наказани". Прокуратурата се задейства с незапомнена скорост и отзивчивост, за която обикновенните български граждани не смеят и да си мечтаят. Паралелно с това, в рамките на часове се разреши административно въпросът с почистването. Оказа се, че не е проблем да се изчисти "местопрестъплението", преди да е завършило прокурорското разследване. Общината разрешила в понеделник следобед, областният оправител и него го хванали привечер да се съгласи, та да заиграе пароструйката в полунощ.
Кога за последно държавна институция се отзова на запитване по ваш проблем в рамките на един ден? Ще се радвам читател с по-дълъг житейски опит да се сети за такъв случай, но силно се съмнявам. Защото ние сме обикновенни граждани, при това български. Нашите проблеми са (в най-добрия случай) второстепенни за овластените васали. През оная работа сме им, да си го кажем направо. За васала важни са проблемите на сюзерена. Нему дължи властта си той и неговите интерси е поставен да обслужва. Без значение дали говорим за САЩ или Русия. Далеч от мисълта съм, че ако някой се бе одързостил да надраска къщурката на Уорлик или да ядоса по какъвто и да било начин другия Голям брат, реакцията щеше да бъде по-различна. В България за всеки сюзеренски задник има ибрикчии бол.

Вечно актуален коментар на Иван Ценов от 2005 г.

Редефиниране на пространството

2011-06-18T16:28:00.008+03:00

Паметникът на Съветската армия от онзи ден не е какъвто беше преди. И дебатът за бъдещето му никога няма да бъде същият повече.
Благодарение на един талантливл млад художник, без всякакво съмнение "в крак с времето". Заглавието под работата му е по-скоро пояснение за онези, които "не са в час". А за съжаление те никак не са малко. От една страна кръжеца около бившия агент на ДС "Ивайло", които настояват за демонтиране на паметника, а от друга промитите болшевишки мозъци и цялата камарила кремълски подлоги, които се скъсаха да лъскат ботушите на солдата и да си организрат носталгични сбирки и поклонения в краката му. И двата лагера са ужасно не в крак с времето. Едните се опитват да ни върнат 20, а другите 60 г. назад.

Личната ми концепция за съдбата на паметника и пространството около него винаги е била съвсем различна. Става дума за трансформация, за придаване на нов смисъл. За редифиниране, чрез снемане на идеологическия пласт от паметника със средствата на изкуството. Тук е момента да поздравим незнайния майстор. Той не просто е отстранил стария идеологически пласт, но е постигнал свръхцел, трансформирайки соцреалистическия релеф в постмодерна творба със собствена теза - "масовата култура атакува". Супермен, клоунът Роланд Макдоналд и останалите герои от холивудските блокбастъри са международно разпознаваеми символи на (пласт)масовата култура и консуматроското общество на мола. Редом с тях е поставен и дядо Коледа, в бяло-червените си одежди, аранжиран и популяризиран в този си вид от Кока-Кола. Корпоративният образ на св. Никола Мирликийски, който преди всяко Рождество ни подканя да пазаруваме ненужни вещи като обезумели, измествайки духовния смисъл на светлия празник.
Цялата тази банда "герои на новто време", аранжирана върху отряда щурмуващи хоризонта болшевики е изключително силно попадение, което освен да се адмирира, би следвало и да се съхрани. Огромниат интерс и тълпите мераклии да се снимат с релефа недвусмислено подсказаха посоката, в която трябва да се разреши "проблемът" паметник на Съветската армия. Не ясно обаче как ще се разреши истинският проблем - бостанът наречен Софийска община. Тиквите зреещи там решили да "издирят и накажат драскача", както и да принудят "злосторника да почисти рисунките си". Коментарът тук е излишен.

Израелската "демокрация", колкото и руската

2011-06-10T15:19:00.005+03:00

За съжаление все още голяма част от световната общественост, подведена от ционистката пропаганда, тъне в дълбока заблуда по отношение на държавата Израел. Излючително нагло и натрапчиво Израел се рекламира като "единствената демокрация в Близкия Изток", "първата преграда срещу ислямофашизма", онези готините пичове, които се борят с опасните араби и тн.

В действителност репресиите, цензурата и дискриминацията, с които си служи еврейската държава, по нищо не отстъпват на Путинова Русия. В Израел фундамент е една ултранационалистическа и шовинистка идеология, подобно на кемализма в Турция, която всички партии от политическия спектър са длъжни да споделят в определена степен. Русия пък от своя страна се "радва" на така наречената от Путин "суверенна демокрация", където има партии, политическа борба и избори, но накрая решенията ги взема един. И двете държави не толерират каквато и да било критика касаеща начин и форма на управление. Разликата е, че Израел притежава "сертификат за демократичност" от Съединените щати. За порочната практика на САЩ да се договарят с негодници от всякакъв калибър си заслужава да се поговори отделно, не само защото е важна, но и защото засяга пряко България.

Москва; 2011 г.

Йерусалим; 2011 г.

Спомен за Борис Арсов или как ченгетата връщат емигранти в България

2011-05-29T22:43:00.008+03:00

Роден на 19.VI.1915 г. в София, Борис Арсов е шесто дете на преселници от Вардарска Македония. Завършва средно образование. През 1942 г. постъпва на работа в стопанската полиция, където работи до края на 1945 г. След 9.IХ.1944 г. става член на “Звено”. Заради работата си в полицията през 1949 г. е въдворен за една година в лагерите Богданов дол и Белене. Това му попречва да завърши висшето си образование в Стопанския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Работи на различни места като деловодител. В периода 1952-1956 г. Държавна сигурност прави опит да го вербува, но Арсов отказва да сътрудничи. В продължение на няколко години е касиер-счетоводител на футболен клуб „Левски” (София), преименуван тогава за известен период на „Динамо”. Многократно е арестуван и уволняван като “неблагонадежден” от комунистическата власт.
От май 1960 до август 1962 г. заедно с Иван Хаджиев от гр. Гоце Делчев (бивш член на БЗНС, преминал през Богданов дол), Никола Чотов от с. Янтра, Великотърновско (изгонен през 1945 г. от армията офицер) и Райне Райнов от Варна (също лагерист) разпространяват в центъра на София позиви, които Държавна сигурност определя като “вражески и насочени против дружбата със СССР”. Под името “Б. Т. Р. К” (Български таен революционен комитет) четиримата изпращат писма и до различни западни посолства в столицата. През април 1962 г., когато Никита Хрушчов е на посещение в България, Арсов му пише:

“Хрушчов, долу ръцете от нашата родина, тя не е съветска губерния! Долу лакеите от ЦК!”

(сл. дело № 157/62). Групата е разкрита и осъдена.

“С писането на позивите искахме да съобщим на западните държави, че в България има нелегална организация, която се бори против народната власт. Да знаят, че в България има съпротива, която работи против властта, защото СССР се намесва в нашите вътрешни работи”

заявява през 1962 г. Арсов пред ДС (сл. дело № 157/62). Получава 6 години затвор по обвинение, че е “членувал в организация, поставила си за цел да събори, подрони или отслаби народнодемократическата власт в НРБ чрез бунт (чл. 70 ал. 1 НК).
Напуска България на 12.VII.1970 г. през Югославия. Работи за кратко във военно депо като общ работник в Германия. През март 1971 г. се премества в Дания, където се установява в гр. Орхус и започва да следва висше икономическо образование. През януари 1972 г. на първия конгрес на Българската лига за правата на човека Арсов в качеството на представител на Българския национален фронт (БНФ) в Дания е избран в ръководството на лигата. На състоялия се през март 1972 г. във Вашингтон конгрес на БНФ Арсов е избран за член на ръководството с постоянен адрес Копенхаген. Там в края на 1972 г. създава емигрантската организация Български революционен комитет, който през април 1973 е преименуван на Съюз на българските революционни комитети (СБРК). Арсов започва да издава бюлетин “Левски”, в който атакува остро комунистическия режим в София.
През април 1974 г. ДС осъществява секретна операция по отвличането на Арсов от Дания, като го принуждава да се върне в България чрез офицери на спецслужбите, изпратени при операцията в гр. Орхус.
В България Арсов е подложен на специална обработка. Обещано му е да не бъде съден, ако сътрудничи на ДС. Целта е била чрез съгласувани с ДС масирани медийни пропагандни мероприятия да бъдат дискредитирани всички организации на “вражеската емиграция” и нейните лидери. Арсов отказва и е предаден на съда, който на 22. IХ. 1974 го осъжда на 15 години затвор по обвинение в шпионаж и саботаж (чл. 101 и 109 от НК) за това, че образувал и ръководил контрареволюционна емигрантска организация, целяща да събори властта в НБР чрез въоръжено въстание.
След присъдата обаче ДС дава специални секретни указания как Арсов да бъде напълно изолиран в килията. Оставен без легло, контакти и при минусова температура, само девет дни след преместването му в най-тежкия затвор – Пазарджишкия, Арсов е намерен обесен на три вратовръзки. Официалното разследване през 1974 г. приема, че се е самообесил, но при следствието от 1992 г. магистратите стигат до извода, че най-вероятно върху емигранта е оказано външно въздействие, след като не са били пречупени възгледите му.

От килията Арсов пише:

“Злата съдба ме остави на хората от ДС, ненаситни зверове, които искат да ме погубят. Сега се страхуват от името ми. Най-реакционната сила на света е Държавна сигурност! Долу тиранията, да живее свободата! Аз умирам, изпълнил дълга си. Свободата ще дойде невероятно бързо!

Коалицията ГАД (ГЕРБ, Атака, ДПС) - нова заплаха за България

2011-05-21T17:34:00.006+03:00

Излишно е да влизам в подробности около срамния инцидент с побоя над богомолци пред Баня Баши джамия. По темата има достатъчно и страхотно написани неща, както по сайтовете, така и от колеги в блогосферата. Задължително е обаче да обърнем допълнително внимание на оформящия се "бермудски триъгълник", който е в състояние да нанесе непоравими щети на страната. Става дума за ГЕРБ, Атака и ДПС, все по-активно и видимо пускащи си къси пасчета, доскоро в политческото задкулисие, а вече и в публичното пространство.
На 19 май (четвъртък) Ахмед Доган се показа в Джебел след 2 годишно мълчание и обяви, че държавата без "злото" ДПС не може да се управлява, а ГЕРБ ще падне от власт предсрочно. Междувременно медийната група на депесаря Пеевски не спира да лъска чепиците (и не само) на Боко и компания. Само ден по-късно, на 20 май (петък) политическият плужек Волен Сидеров реши да мине в опозиция, организирайки грозен въргал пред софийската джамия и поиска оставката на Цветанов, подкрепял безрезервно до онзи ден.

Цялата тази история ми е ужасно мътна, но ясно е едно. Става дума за пари, за много пари. И за бесновати политици, готови да сеят омраза, за да задоволят нагона си за власт. Такива елементи са опасни и вредени. Такива подпалиха войната в Босна, която не започна отдолу, от хората, а бе провокирана от икономическите и политически амбиции на етническите лидери.
Време за мълчание няма!

Петиция към главния прокурор Борис Велчев

Уважаеми г-н Велчев, на 20 май група привърженици на политическа партия Атака, водени от нейния лидер Волен Сидеров осъществиха непредизвикано нападение над богомолци в джамията на гр. София. Поругани бяха правата на български и чужди граждани свободно да изповядват своята религия, имаше ранени. В съгласие с Конституцията на Република България и законите на страната, охраняващи правото на свобода на словото и съвестта, както и в съгласие с разпоредбите на Наказателния кодекс, насочени срещу разпалването на междуетническа и междуконфесионална вражда, моля да се обърнете към Народното събрание на Република България с искане да бъде свален имунитета на народния представител Волен Сидеров и същият да бъде привлечен към наказателна отговорност за организирането и осъществяването на днешното нападение над мюсюлманския храм в София.

"Парите, жените и еврейското ми потекло"

2011-05-19T22:46:00.005+03:00

Какво е общото между парите, жените и еврейското потекло? Трите предизвикателства пред кандидатурата на Доминик Строс-Кан за президент на Фарнция. Според "Либерасион" (трибуна на левицата, от 2005 г. собственост на фамилия Ротшилд) още на 28 април директорът на МВФ е заявил това пред журналист на вестника, споделяйки още, че се опасява да не бъде въвлечен в афера с жена, целяща да го компроментира.

Дали е възможно вископоставена фигура като Строс-Кан да попадне в подобна евтина клопка, ако наитина е знаел какво му се готви? Може би, въпросите са два - кой има интерес и кой е способен да организира и изпълни "задачата" успешно. Някой би предположил, че настоящият френски президент се е освободил от най-силния си конкурент на предстоящите избори? Безспорно Саркози се намира в твърде деликатна ситуация след катастрофалното представяне на партията му на местните избори в края на март. Социологически сондажи показаха, че Сарко и може да се размине дори с балотажа, ако Строс-Кан успее да консолидира социалистите зад настандартната си за левичар биография на пристрастен към лукса и жените международен банкер. Между другото, що касае парите, жените и еврейското потекло, двамата поразително си приличат. Може би и поради това се очаква голямата битка за Саркози бъде с Мари льо Пен, кандидата на разширяващия популярността си Национален фронт, който традиционно набира гласове сред разочаровани поддръжници на "старата" десница. Шумната антиимиграционна политика на Париж през последните година-две, ясно подсказа къде настоящият президент вижда опасност за преизбирането си.
Макар и да е твърде рано за по-конкретни прогнози, можем да приемам , че почти със сигурност президентският пост във Франция ще се реши след блатотаж. Тогава нека за улеснение да допуснем следните хипотези:
а) Саркози - Строс-Кан - достатъчен процент от привържениците на Националния фронт подкрепят Саркози срещу левицата и той е презибран. Директорът на МВФ може да забрави за подкрепа от крайната левица, а поддръжниците на Франсоа Байру са центристки настроени и по-скоро биха се разделили между двамата кандидати.
б) Саркози - льо Пен - смут в лагера на Социалистическата партия и милиони разочаровани избиратели. Deja vu от 2002 г. когато на балотажа Ширак обедини около себе си французи от всики прослойки и размаза Жан-Мари льо Пен с 5 към 1. Сега обаче за Саркози ще бъде истинско предизвикателство да привлече избиратели на левицата, които открито го недолюбват заради тежката антикризисна ножица и отношението към имигрантите. По-вероятно е повечето симпатизанти на Социалистическата партия да си останат по домовете на балотажа, което прави неговият изход непредвидим.
в) Сторс-Кан - льо Пен - кошмарът на Саркози, прогнозите се оказват верни и Мари льо Пен влиза първа на балотаж с няколко процента преднина пред Строс-Кан. При това положение Строс-Кан трябва да мобилизра между двата тура избирателите на "Зелените" и центристите (Франсоа Байру), докато на льо Пен ще са достатъчни дори 1/3 от и без друго пълзящите към нея гласове на Народното движение на Саркози.
В крайна сметка излиза, че Строс-Кан (или кой да е кандидат на левицата) би бил далеч по-удобен на балотажа за Саркози, с уговорката, че изобщо се класира на такъв. На този етап обаче, изглежда далеч по-вероятно Мари льо Пен да покчава подкрепата за себе си до изборите, припозната от разочарованите французи като "антисистемен играч". Строс-Кан можеше да бъде сериозен съперник на Никола Саркози...за място на балотаж и нищо повече. Но такъв ще бъде и всеки друг кандидат на ФСП. Трудно ми е да си представя, че опитан политика като Саркози би се забъркал в подобна игричка с твърде съмнителна полза. Отговрът и на втория въпрос виси. Има ли ресурсите Франция да организира и изпълни инсценировката на територията на Съединените щати? Не и без знанието на американските служби...

И за да завършим, нека са върнем в началото. Строс-Кан сам назовава своите "слабости" - алчност и похот. Какво пък толкова, ще кажете, никой не е безгрешен. Но ако такива дегенерати съвсем целенасочено са издигани до най-високи позици в световното управление, за удобство на онези, които им дърпат конците зад кулисите? Знам, голяма част от вас ще се подсмихнат, четейки за "онези, които дърпат конците", но за мен случилото се на Доминик Строс-Кан е само поредното потвърждение. Сигурно малцина вече си спомнят как преди няколко години изгоря и Пол Уолфовиц, по онова време директор на Световната банка, а преди това заместник на Доналд Ръмсфелд в Пентагона. Отново жена и пари. В същата група дегенерати може да добавим Бил Клинтън, Силвио Берлускони, бившият президент на Израел Моше Кацав и бившият губернатор на Калифорния Шварценегер. И това са само "любовчиите", за които се сещам на първо четене и за които по нечие благоволение сме научили. За паталогично алчните и безскрупулно корумпирани изроди като Сухарто, Фердинанд Маркос и Алберто Фухемори може да се напише цяла отделна статия.
Така във всеки момент, когато станат неудобни за господарите си или просто си изчерпат ролята, достатъчно е поклонниците на Мамон и Ашмаел да бъдат осветени в собствената им порочност. Не са необходими никави постановки или комплоти, просто леко открехване на завесата, зад която се носи смрадта на дегенератите наричани "глобален елит".

Скъп ли ви е бензина? Не хлопайте на грешната врата

2011-04-29T19:14:00.014+03:00

По повод зачестилите протести срещу драстичното поскъпване на горивата, наложително е да изясним нещо важно, за което оглушително се мълчи. Скъпи приятели, протестиращи, вие сте в правото си, както и стотици милиони по света, засегнати от покачването цените на петрола. Всемогъщият Брус от Банкя обаче не може да ви помогне, колкото и да дрънчите под прозорците му. Работата е там, че много и все повече важни за всички нас неща ще се решават и зависият от Вашингтон, Брюксел и Москва, а не от подопечната им колониална администрация, която си "избираме" през 4 години. За съжаление, нито един от така наречените ни "държавници" няма да набере смелост да ви съобщи този неприятен факт в очите, понеже в същия момент кариерата му на "държавник" ще приключи.

Ето какво казва популярният и у нас икономист Стив Ханке:

"Големит виновник за покачването цената на петрола през последните месеци не се намира в Либия, а в централата на Федералния резерв, Вашингтон окръг Колумбия"

Според Ханке, за всеки процент отстъпление на щатския долар към еврото, цената на петрола се покачва с 0.5%. Това автоматично означава и глобално поскъпване, тъй като на международните пазари нефтът се търгува срещу долари. Към момента, отговорен за цялата каша е Бен Шалом Бернанке, председател на Фед и водената от него проинфлационна политика. С други думи, господина Бернанке целенасочено поддържа слаб долар, което води до разтеж в цените на горивата и храните по цял свят. Някои му викат глобализация и дори им харесва.

Та, уважаеми протестиращи, не си губете времето по площадите, ами съберете една подписка срещу политиката на Федералния резерв и я пратете на амбасадора Уорлик. Той и без друго се чувства излишно съпричастен към всичко което ни се случва тук в България. Цената на бензина със сигурност няма да падне, но поне ще покажете, че знаете къде е проблема.

Любим стих vol.12

2011-04-24T16:05:00.010+03:00

Тук всичко като Библия е просто –

сълзяща глина, тиня, кал.
Тук да умреш, повярвай, е удобство
във статуя навеки оживял

И нека всеки да прилича на Адам, и
да не е отведен още в своя рай.
И нека никакви Прекрасни Дами
да не сънува дивият ни край.

На тези питания отговорът прост е,
които се мълвяха под секрет,
как хълмове да станем белокоси
или грамади човекоподобен лед.

Светът е в сняг, цял в есенна виелица.
Животът няма никакво лице.
И никой не е обещал спасение
докрай за изтърпелите поне.

Варлам Шаламов
=====================
из стихосбирката "Лилав мед" /превод - Владимир Стоянов

Подписка за независимо разследване на трагедията край Смоленск

2011-04-15T23:14:00.010+03:00

Полски граждани настояват независима комисия да изясни причините и обстоятелствата около трагичната самолетна катастрофа. До този момент разследването е в ръцете на Москва и т.нар "Междудържавен авиационен комитет", съставен изцяло от бивши съветски републики. Руската страна отказва да предаде на Полша останките и черната кутия на самолета. Лични вещи, между които лаптопи и мобилни телефони на високопоставените пасажери също не са върнати, което събужда подозрения за нездрав интерес към информация съдържаща се у тях. Няма резултати и от проведените аутопсии.

"Сами в борбата да се доберем до истината, апелираме за справедливост и солидарност към Европа и световната общественост, обръщаме се за помощ към всички добронамерени хора."

Непълноценните интелектуално и духом са способни само да рушат

2011-04-11T13:54:00.006+03:00

Преди две седмици 50 момчета и момичета обединиха усилията си за една кауза - да почистят и облагородят лобното място на Георги Аспарухов - Гунди и Никола Котков, две големи личности, уважавани и обичани от цяла България. Младите хора се организираха сами, събраха нeобходимите им средства със събствени сили, без да се молят за помощ на държава, община или футболен клуб. Получи се нещо красиво, малък зелен оазис край магистралата, където всеки може да спере и да си спомни за великите Гунди и Котков.

За съжаление, както винаги се случва в милата на Родина, агентите на деструктивното, на злобата и завистта, не закъсняха да изпълзят от тъмните си хралупи. Първо нечия алчна ръка изкорени част от засадените борчета. Вероятно с цел печлаба...Налудната безмисленост на това деяние оставам без коментар, но не мога и нямам право да подмина онова, което се е случило снощи. Най-млакото защото се случва за пореден път и ми изглежда твърде симптоматично за много от бедите сполетели България през дългата и история.
Група така наречни "привърженици" на създадения с указ от комунистгическата власт отбор, наричаща себе си "14"(-1), оскверни, надраска и омърля мемориала на Аспарухов и Котков. За нас не е изненада, че емоционално и интелектуално непълноценните подчовеци от групата "14' (-1) умеят да водят битки единствено със стени, цветя в саксии и с паметта на мъртвите. Това обаче само може да ни мотивира и съвсем скоро Витиня ще бъде още по-красива отколкото беше до онзи ден. Само че този път, освен за пребоядисване, ще съберем пари и за "14" (-1) инвалидни колички. Защото пасивността пред лицето на злото е сама по себе си зло!

Мишо Бирата ликвидиран в стила на Мосад

2011-04-07T15:52:00.007+03:00

"...няма бира, няма бира,
а сърцето ми направо...направо спира."
Васко Кръпката

Изключително странно се развиха събитията около внезапната смърт на бизнесмена Михов, по-изветен като Мишо Бирата. Цялото баскетболно войнство в един глас удар як "чадър" на версията, че Михаил Михов може и да не си е отишъл от този свят съвсем без чужда помощ. Оказа се, Бирата бил с ужасно високо кръвно, не си обръщал внимание на здравето и едва ли не най-очакваната развръзка би била една трагична сутрин да не се събуди в хотелската си стая. На всичко отгоре, още същия ден, зет номер едно на републиката Цветан Цветанов се изтъпани и отговорно заяви, че две мнения по въпроса не може да има - касае се за нещастен случай. На 2 април, едва 3 дни след смъртта , Михаил Михов бе скоропостижно погребан, с което бе направен опит да се сложи точка на случая, макр резултатите от медицинската експертиза да се очакват към средата на април. Въобще, създаде се впечатлението, че никой не желае и няма интерес внезапната кончина на бирения бос да бъде разследвана сериозно. За пред широката общественост номерът мина. Народът свикна бандитите да се ликвидират показно - с много куршуми, експлозии и разчленени трупове посред бял ден. Дали обаче не навлизаме в нова ера на "тихите" покушения?
Само преди година, един лидерите на "Хамас" Махмуд ал-Мабух, бе намерен мъртъв в стаята си в луксозен дубайски хотел. Първоначалната версия за смъртта на ал-Мабух е инфаркт, но изследвания в парижка лаборатория установиха следи от отрова в тялото. Как и кое точно е предизвикално гибелта на палестинеца не е напълно ясно, като според дубайските власти е възможно и задушаване с възглавница, което е подсигурило успеха на "мисията". При всички положения основна цел е била смъртта да изгелжда максимално "естествена", а следите от насилие - труднооткриваеми. Всъщност, покушението предизвика скандал с дръзкия ход на Мосад да вкара агентите си в Дубай с откраднати и фалшифицирани паспорти на европейски граждани. Голяма част от действията на атентаторите се оказаха заснети, поради гъстотата на камери за сигурност в емиратвото. Почеркът ма Мосад в покушението потвърждава и експертът Гордън Томас, автор на няколко книги за американските и израелските тайни служби. Обърнете внимание, според Томас, "атрактивните" дами са ключова част от "Кидон", звеното за покушения на Мосад. Тук българските медии под сурдинка съобщиха за "тайнствена дама", напуснала стаята на Михов в нощта на смъртта му. Съгласете се, че ако беше мъж, щеше да е далеч по-съмнително. Наличието на жена винаги може да подсили версията за инфаркт от сексуална превъзбуда.

Със сигурност няма да разберем защо умря Михаил Михов, но са ясни няколко неща. Този човек (по думите на Ваньо Танов) си е плащал на всички, за да не бъде закачан бизнесът му. В условията на предизборна кампания, когато си плащал на всички, ставаш и твърде неудобен за всички. Понеже не се знае кой и как може да се опита да те използва в борбата за власт. Топлите отношения на български политици с Мосад не са тайна за никого, както официалните посещяния на Борисов в Израел, така и неофициалните посещения на Дани Ятом и компания в България. Както е добре известно, на този свят с пари всичко се купува, особено когато цената е "като за приятел". Дори и доза супермодерна отрова за отстраняване на неудобни персони.

Тънкана

2011-03-29T17:43:00.006+03:00

Следя с интерес дебатите за бъдещето на ядрената енергетика. Дебати, провокирани от една чудовищна стихия, която ни припомни, че природата понякога е мащеха за човека. Но и човечеството вече четери столетия върви срещу собствената си природа, стреми се да се отдели от нея, да я рационализира и подчини на волята си. В съвременния материален свят да действаш рационално означава, да минимализираш разходите и да максимализираш печалбата. По нашите земи си имаме криворазбраната версия на рационализма - "да минеш тънко". Българите винаги опитваме да минем тънко и поради тази причина често хващаме "дебелия". Да си закупиш "кисело мляко" за 5 ст. не е въпрос финансов, а на културен недоимък. В следствие на масовия експеримент, доста народ се изръси за лекарства против разстройство, но не си призна.Когато се прецакаш, по-гадно може да стане само ако някой друг разбере.
Цял свят разбра за британският премиер Чембърлейн, останал в историята като "човекът с хартишката", когато размаха тънкото си споразумение с Хитлер и патетично издекламира пред приветстващите го на лондоското летище "Хестън" тълпи, че носи "мир за нашата епоха". Точно две години по-късно бомбите на Луфтвафе удариха "Хестън". Това припомням, за да не побърза някой да ме опровергава, че "тънканата" не е български патент. Вие, господине, избрахте унижението пред войната, но ще получите и двете, бе коментарът на Чърчил за Мюнхенското споразумение. Останалото е история.
На нашего брата обаче никак не се отдава да се справя с изкушения от подобен тип. Първо солта ядем, тоягите на гол гъз след това, докато накрая платим и парсата. В конкретния случай ще бъде обртаното, първо ще плащаме баснословни милярди на руските олигарси, после ще разберем, че токът от новата централа няма да е никак евтин (о, ужас!), а накрая рискуваме и да ни светнат задниците от радиация, ако разломът във Вранча отново се раздвижи.
По-тъпото е, че се раздвижи и т.нар. премиер на България Бойко Борисов, а всъщност наместник на Валентин Златев в управлението на Задунайска губерния. Типично по "чембърлейнски", Боко направи серия от грозни отстъпки пред руския енергиен гигант. Специфичното на тези отстъпки е, че се правят със свалени гащи от стойка партер, а монополистът те изчаква доволно отзад. Основните последици от мераците на Борисов да мине тънко и популистки с цените на бензина и дизела, ще бъдат за прозиводителите на биогорива, чиито бизнес отива на дръвника срещу някакви имагинерни обещания от страна на "Лукойл", под формата на мемурандум (отново хартишка със съмнителна стойност).
Ако беше жив сър Уинстън, навярно би възкликнал - Вие, господине, избрахте да съсипете един български бизнес пред ръстящите цени на горивата и стремглаво падащия Ви рейтинаг. Сега ще получите и трите!

Зет като мед

2011-02-25T20:39:00.009+02:00

На Цветан Цветанов всичко му било наред. Баща за трети път, шеф на предизборен шаб за първи и гражданин с доказано изрядно финансово състояние. На всичко отгоре, тъстовете му с 11 банкови сметки и широка душа, дарили го с 200 бона. Изгелжда пенсионерът Васил Георгиев е открил философския камък на благоденствието в третата възраст. Открай време роднини на най-честните държавни чиновници забогатяват стремглаво. Баба Цеца Топлото, горката, наскоро се спомина барабар с обвинението за пране на пари. А какво да кежем ние с гайдите (топломерите), които всеки месец от немай-къде се минаваме в полза на някоя баба, тъща или лелинка.
А мафията пуснала корен в по-южните части на Европа, понеже фамилиите запазили традиционната форма на съжителство и близките отношения между роднините. Така постигнатата функционална кохезия способства за ефективното включване на всички членове на клана в организираната престъпна дейност. В един следващ момент икономическото и политическо отвоюване на даден регион от централната власт се оказва въпрос на достатъчно братовчеди и нищо повече. Бившият премиер Иван (Въздържал-се) Костов отбеляза едно време, че по нашите земи всички сме си малко нещо братовчеди. За oстаналото гарантира омертата. Това последното не е на Костов, а по Марио Пузо.
Как да ни разберат финландците, които се събират с роднините си от свадба на погребение. Не могат и да ни помогнат, дори при най-добро желание. Немският военен министър с импозантното име Карл-Теодор цу Гутенберг потресе бюргерите с разкритията за преписаната си докторска дисертация. На аристокрацията нищо човешко не и било чуждо.

Други реагират по-трезво. В България променихме закон заради един сладкар със средно образование. Фонда за земеделие пък го управляваше тайно бременната Калина с фалшивата диплома. С фалшива, ама от Германия, от Германия, ама фалшива...с фалшива, ама и с баща пожарникар. Да си от пожарната тия дни е като да риташ футбол с когото трябва. Значи повече от братовчед, зет почти. Иван Славков още обича да се хвали, че до 1989 г. работел първи зет. Към първото тримесечие на 2011 г. зет на републиката по съвместителство е вътрешният министър, с официален документ от НАП по въпроса.
Истината за българската политика ще излезе едва тогава, когато бъдат осветени "зетьовете" от настоящето, от миналото и от всички по-предишни правителства, параламенти, президентства, агентства, общини и комисии. Доста "семействено" било в прокуратурата, в съда. Наложително е да разберем и там, кой кум, кой на булката брат. Дори и за несметните богатства за неженената за пожарникар Цветелина Бориславова, която никога не е била женена за Бойко Борисов. Неформалният лидер обаче, може да бъде и неформален зет или братовчед в някоя от мафиотските фамилии на България. Тука е така и всичко е възможно, а размахването на компроментиращи данни за конкуренцията свършва там, където е застрашен общия интерес на олигархията.

Нова телевизия покрива Ваньо Танов

2011-01-06T21:04:00.010+02:00

Снощи в централната емисия "Календар" , водещият Николай Дойнов прочете следното съобщение във връзка с изтеклите скандални телефонни записи - директорът на на Агенция Митници Ваньо Танов заяви чрез пресцентъра си, че "изнесените факти са верни и потвърждава истинноста на казаното".
Силно впечатление ми направи, че потвърждението на Ваньо Танов мина само по Нова, а разпространяването му чрез пресцентъра на Митиниците предполага и останалите две национални телевизии да разполагат с него. Вече днес, когато официалната теза на Танов е, че "не помни", пасажът от снощи бе заличен от сайта на Нова телевизия. Гугъл обаче е злопаментна машина, а и не попада в обсега на Цецо Цветанов.

цъкни за по-голямо

Следите остават и в "Нова плей", където е качена цялата емисия от 5 януари.
В качестовото си на гржданин, който има правото да не бъде лъган и манипулиран, поставям два въпроса:

1. Разполагат ли БНТ и БТВ с изявлението на Ваньо Танов разпространено чрез пресцентъра на Агенция Митници и ако да, защо не го излъчиха?
2. Защо Нова телевизия изтри въпросния пасаж от сайта си и оказан ли е натиск това да се направи?

2010 г. - думи, фрагменти, асоциации

2011-01-01T19:23:00.006+02:00

Дунавско хоро - земетресение...в Хаити...свински грип по шараните..."колегата Цветанов ходи с един багер и копае трупове"...Трактор...Октопод...малка пица...Цанков камък...чилийски миньори излизат чисти и изкъпани от земните недра...закриваме болници, не закриваме болници, откриваме мощи...народ - шибан...Мая Манолова, Клаус Барби, Искра Фидосова - тройка без гарнитура...кюфтаци..."един гьол" в Белене...Путин,ако сме послушни ще ни напълни и басейна,а сега - да скачаме...подарък - куче-касичка...лошо Седларов, лошо...Гарибалди открива памтник на Берлускони в София...в Канкун - затопляне, преспи и снегонавявания...летища като бежански лагери...Ейяфятлайокул (не се чете)..."метрото стигна до"...световната криза, все пак...Гърция като коркова тапа в Средиземно море...Шалом, Мави Мармара...консерватори и либерали заедно на власт и срещу студентите...БАНски старчета в стачка...графен...Гарра Дембеле...вувузела...Мишел Бонев...Саркози изпраща цигани, с по 200 евро джобни на път за дома...Германия - махмурлук след мултикултурализЪма, Тило Сарацин говори...Херман ван кой?...Ташак Обама...Papa Americano...ченгета, досиета, СеРеСе-та...проба-проба, АБВ...Уикилийкс...Изреал в бяло..."Върнете Иран на ирландците!"...келтски тигър без опашка...добрите хора от МВФ и Световната банка...“Алчността е нещо добро“,Гордън Геко се завърна...Волният ездач потегли към вечността...моля се за мир между двата Китая, каза една миска, но красотата ще спаси света..."усмихвам се, само се усмихвам", под мустак...от 2010 дървесата ме болят...пръчки, пръчки, съчки, съчки...Точка.

Митът BBC

2010-12-27T00:19:00.013+02:00

"Министерството на истината — Миниправ по новговор — рязко се отличаваше от всичко пред очите му. Това бе огромна пирамида от блестящ бял бетон, която тераса след тераса се издигаше на триста метра височина. От мястото си Уинстън можеше да прочете изписани с елегантни букви върху бялата фасада трите лозунга на партията:

ВОЙНАТА Е МИР

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

Говореше се, че в Министерството на истината има три хиляди стаи над земята и съответните лабиринти отдолу. Още три сгради, подобни по външен вид и размери, бяха посети из Лондон. И дотолкова се извисяваха над околните здания, че от покрива на жилищен дом „Победа“ можеха да се видят и четирите едновременно. Те приютяваха четирите министерства, между които бе поделен целият апарат на властта. Министерството на истината се занимаваше с информацията, забавленията, образованието и изкуствата."

Джордж Оруел

В България съществува нещо, което бих си позволил да нарека условно "митът BBC" или ако щете, митът за обществената, за независимата медия. Вероятно и фактът, че за 50 г. британското радио бе синоним на алтернативен новинарски източник, има отношение към това. Българската секция на BBC (позната в началото като "радио Лондон") е създадена през далечната 1940 г. когато Царството започва все по-видимо да гравитира към страните от Оста. Радиото е остро критично към режима в България и подкрепя застъпниците на съюз с Антихитлеристката коалиция. Естествено подобна позиция се приема съвсем нееднозначно от българаското общество. Сатирикът Райко Алексиев, например, често боде британската радиостанция с острото си перо. [Преди време имах късмета да се сдобия с десетина броя от прочутия вестник "Щурец", излезли между 1940-43 г. ] С началото на Студената война, символично обяввено от Чърчил като спускане на желязна завеса, BBC остава в ролята на "черна станция", заглушавана и анатемосвана от комуниситческите власти в България, но въпреки това, слушана в кухните на мнозина, жадни за информация извън официоза. Така или иначе, ако се дистанцираме от позицията на хора от Изток, чуждоезиковите отдели на радио Лондон са си откровено оръжие в пропагандната война срещу комунистическия блок. Тук да отбележа, че пропаганда не значи във всеки случай лъжа. За живота в социалистическите страни просто не беше необходимо да се съчинява нищо, истината бе достатъчно фрапираща. За пропагандните практики свидетелства и Джордж Оруел, който използва личния си опит в BBC за прототип на антиутопичното "Министерство на истината". Да манипулираш умело масите е наука, а да манипулираш успешно и достатъчно дълго е изкуство.

Невижданите от дълги години във Великобритания студентски протести извадиха от релси и "обществения" медиен мастодонт.
Клипчето видях в блога на Бай Далай. Става дума за момче в инвалиден стол, което е свалено на земята и бито от английската полиция. Ицидентът е заснет и обикаля света. Фактът на физическото насилие далеч не е най-грозното обаче. 20-годишният Джоди Макинтайър е потърсен за коментар от журналист на BBC. Напъните на водещият да оправдае насилието достигат кулминация с въпроса “ти подкара ли количката си към полицаите”. Епопея на наглостта и слугинажа. Видимо безобидният и в твърде неравностойно положение Джоди е представен за опасен революционер, заплашвал сигурността на половин дузина въоражени полицаи около себе си.
Ако Маршал Маклуън е прав, "съобщението" Джоди Е медията BBC или поне най-грозното и лице. Грубо и неумело, далеч от нивото на военните години и мита за "независимата обществена медия". Каквото и да значи посленото.

Китай-дза-дза

2010-12-14T00:00:00.010+02:00

"Нобеловата награда за мир бе връчена в отсъствието на лауреата"
КЮ!
"В Китай властите изолираха от света съпругата на Лю Сяобо и блокираха достъпа до западни медии"
КЮ!
"Китайски сайтове цензурират думите “Осло” и "празен стол”"
КЮ!

Може би сте чули за политическия затворник Лю Сябао, който тези дни получи задoчно Нобел за мир, но пък не може да си обясните странното заглавие и безмислените междуметия под него. Ако е така, най-вероятно сте пропуснали велики филм - "Кин-дза-дза" на гениалния грузинец Георгий Данелия. Ако и това е вярно, то със сигурност не знаете за планетата Плюк. Тя поразително прилича на пустиня, а жителите ѝ - на хора. С човеците умеят да общуват чрез телепатия, но собственият им език е много ограничен и съдържа само няколко думи. Всъщност, основно две - "кю" (обществено допустимата ругатня) и "ку" (всичко останало).
Плюк се управлява от някой си господин ПЖ, а цивилизацията, макар и доста напреднала технологично - плюкчани бродят из галактиките със своите пепелаци (космически кораби с формата на каца), е напълно варварска в екологично, социално и културно отношение. Населението се дели на две касти - чатлани и пацаки. За да се докаже към коя каста принадлежи някой, трябва да се изследва с малък прибор - визатор. Ако на прибора светне зелена лампичка, изследваният е „пацак“, ако е оранжева, той е „чатлан“. Никой не знае как и защо визаторът определя едни за чатлани, а други за пацаки, но всички го приемат за даденост. Тъй като Плюк е чатланска планета, всички пацаки са длъжни да им се подчиняват и да носят на носовете си цак (малко звънче). Нарушителите се затварят от ецилопите (полицаи) в ецахи (метални сандъци), като най-тежко се наказва неуважението към господин ПЖ - доживотен затвор в ецах с пирони.

Пък преди 50 г. в Съединените щати, планета Земя, един социолог на име Сиймър Мартин Липсет обичал много демокрацията и капитализма. И понеже много ги обичал, създал теория, според която двете са в пряка зависомост. "..since the more well-to-do and better educated a man is, the more likely he is to belong to voluntary organizations, the propensity to form such groups seems to be a function of level of income and opportunities for leisure within given nations." - казвал Липсет. Колкото повече капитализъм и икономически разтеж, толкова повече благоденствие и образован народ, колкото повече благоденствие и добре образовани граждани, толкова повече демокрация. Такава била модернизационната теория на Липсет. Тя много се харесала в Съединените щати, планета Земя, понеже в Съединените щати капитализмът бил най-развит, а според някои - и демокрацията. Освен това била идеална и за пропагандни цели. Теорията на Липсет особено се харесвала от неоконсверваторите. Те решили, че ако премахнат от власт диктатор и наложат капиталистическа икономика, свободата и демокрацията рано или късно ще последват. Така си мислеше и Джордж Буш - младши...КЮ!
После дойде световната икономическа криза. От нея пострадаха почти всички страни на планетата Земя, но най-малко Китай. Китайската икономика продължи да расте, а според експерти след 15 г. ще бъде най-могъщата капиталистическа икономика, изпреварвайки САЩ. Стандартът на живот се покачва с всяка изминала година, а съвсем наскоро международно изследване показа, че учениците в Шанхай слагат в малкия джоб връстниците си по света с най-високите образователни резултати.
Същевременно Китай е чатланска държава, там еднолично управлява другарят ККП. Лю Сябао е един от милярд пацаки, свали си цак и китайските ецилопи го затвориха в ецаха с пироните. Тези дни Лю получи Нобелова награда за мир, символично де, понеже другаря ККП си го държи заключен в ецаха. Лю Сябао не е първият пацак получил Нобелова награда. Преди него бяха Сахаров, Валенса и други заслужили пацаки, които не обичаха да носят цак. Работата е там, че в онези чатлански държави икономиката не беше капиталистическа. А неоконсерваторите все повтаряха, четете Липсет и ще разберете. Е, разбрахме, всичко разбрахме...КЮ!

За правото да отхвърлиш

2010-11-28T17:54:00.003+02:00

Точно година след като с референдум забраниха изграждането на нови минарета на територията на старната, швейцарските граждани отново ще се съберат пред урните, за да решат казаус касаещ "различния друг". Чужденецът, гостенин на малката алпийска република, съставлява около 1/5 от населението и. Понякога "гостенинът" просто е роден другаде, но живее с десетилетия в Швейцария. Чужденците обаче заемат над 70% от местата в швейцарските затвори.
Значителен процент идват от земите на бивша Югославия - косовари, бошняци, сърби. Спомням си парадоксалната картина, стотици коли с швейцарска регистрация, струпани на хърватската граница със Сърбия. Миналата година, 3-4 дни преди Коледа. Швейцарци с гъсти мустаци и швейцарки със забрадки на коледна разхода из заснежените Балкани. Преспи, смут и претоварени с багаж автомобили. Не бяха турци, защото ги загубихме по пътя към България. А и самият факт, че ги задържаха на границата подсказваше, че са косовари или македонски шиптъри. Нали под Алпите почиват по Коледа, та бяха тръгнали и те по родните места
Швейцарската народна партия внася предложение за плебисцит въз основа на събрани от гражданите подписи, чужденците извършили престъпление да бъдат депортирани след като излежат поне година от присъдата си. Последните сондажи сочат одобрение над необходимата 1/2 от населението и кантоните. Обществено мнение се обърна преди 2 г. след жестокото убийство на 22-годишен студент в Локарно, извършено от негови връстници с хърватски произход.
Големият въпрос отвъд конкретиката е въпросът за имиграцията по същество. Има ли право една общност да подбира своите "други", като отхвърли маргиналите престъпили закона? Длъжен ли е домакинът да съжителства с гостенин, който не желае или не умее да се интегрира успешно в новата среда? Не би трябвало, не и на всяка цена. Особено когато швейцарската държава е изхарчила планини от франкове по интеграционни програми, а в същото време 3/4 от затворниците и са чужденци. Какво е това, ако не тотален провал на една погрешна политика.
Зад големият въпрос обаче се крие и голямо подозрение. Швейцарците са готови да се отърват от мръсните ръце, но не е и от мръсните пари. В списъка от престпления, чиито извършител подлежи на депортация фигурират грабеж, изнасилване и убийство, но ги няма финансовата имама или прането на пари, например. Имайки предвид спецификата на швейцарската банкова система, този пропуск не може да остане незабелязан. Протестантска рационалност в най-чист вид. Крадецът и насилникът застрашават нашата сигурност , мултимилонерът живее спокойно в голямата си къща оградена с жив плет и езерце с лебеди пред нея. Той не създава проблеми, нещо повече, неговите пари са в нашите банки! Дори и тези пари да са плод на престъпна дейност. Не изглежда твърде морално, но пък е пределно рационално. А Швейцария е такава каквато е, за доборо и лошо, именно защото гражданите и са свикнали да действат рационално. И никой няма право да иска от тях да се променят

БАН се надига срещу "феодалните старци"

2010-10-28T18:09:00.002+03:00

Спомняте ли си реформата в БАН? Едва ли. Като всички останали герберски "реформи", и тази започна и завърши в рамките на една седмица. Започна с крилатата реплика на министър Дянков за "феодалните старци" и завърши с дружеска прегрътка на "баш стареца" акад. Съботинов и премиера Борисов. Към последващо развитие на "реформата" и фактическите последици от нея, медиите не проявиха интерес.
Случиха се две неща - бюджетната субсидия за Академията бе драстично редуцирана и стартира механичното сливане на звена и институти, на праче, без каквато и да било визия за бъдещето на БАН. Министерството на финансиите осъществи необходимите бюджетни икономии, а феодалните старци (Централно управление на БАН) задействаха план за собственото си оцеляване, с готовност да жертват като баластра всичко що не засяга пряко шуробаджанашкия им кръжец. Ножът обаче явно опря до кокъл (феодален), та старците трогателно обявиха, че спирали "реформата" в знак на протест. Докато служителите в институтите се изпращат по график в неплатен отпуск, секретарката на стареца Съботинов се разписва срещу 1500 лв. , за да прави кафе на началника си. Главният научен секретар Стефан Хаджитодоров получава заплати от 4 места на обща стойност над 4000 лв. Това са благинките, които бранят веломожите от ЦУ на БАН, защото считат, че им се полагат по право и до живот! И ще го правят до дупка, дори цената да е бавното загиване на структурата върху която паразититрат.
Еиднственият светъл лъч на мрачния фон иде от Института за етнология и фолклористка, чието общо събрание е приело декларация, в която за първи път открито, честно и в прав текст се назовани проблемите с провеждането на т.нар. реформа и "феодалните старци" от ЦУ на БАН. Дали гласът на етнолoзите ще си остане глас в пустиня или ще мобилизира някакви съпротивителни сили в средите на Академията. От това до голяма степен зависи оцеляването на нучните институти в България. Ако не физическо, то поне моралното.

Кой се страхува от Ахмадинеджад?

2010-09-25T15:06:00.007+03:00

Поредната среща на виско равнище под егидата на ООН едва ли щеше да се запомни с нещо, ако не бе изказването на Махмуд Ахмадинеджад. Иранският президент за пореден път прикова вниманието с острите си слова, в ярък контраст с досадните клишета, традиционни за подобни форуми. Не би било пресилено да се каже, че Ахмадинеджад е към момента най-яростният (а комай и единственият) критик на Новия световен ред.
Персиецът назова директно основните причини за кризата на капитализма - егоизма и алчността, превърнали се във фундаментални "ценности" за модерното човечество. Ахмадинеджад разкритикува и лицемеривто на западните лидери, които водят окупационни войни в Близкия изток "в името на демокрацията", а в същото време цензурират всяка критика към ционисткия режим в Израел. Същите тези лицемери с бели якички, демонстративно напуснаха залата, когато иранският президент спомена, че за атентатите от 11 септември съществува и втора версия, различна от тази на американкото правителство. Нещо, за което вече е написано достатъчно и са заснети не 1 и 2 филма.
И все пак, кой се страхува на Махмуд Ахмадинеджад? Сатанизираният от медиите президент, носеше със себе си две книги - Библията и Корана, като призова да бъдат почитани еднакво. За запознатите с исляма, този жест не би могъл да бъде изненада. Християните са отличени от Корана с особен статус. Той ги смята за най-близки до сърцето на мюсюлманите: "Ти несъмнено ще се убедиш, че най-дружелюбни към повярвалите са онези, които казват: "Истина, ние сме християни". Защото сред тях има свещеници и монаси и защото те не са надменни" (5:82).
Това едва ли се е харесало обаче на пропагандаторите и ционистките латерни, които тръбят от години, че Иран се управлява от опасни "ислямски фундаменталисти". Опасен, но за кого? За човечесвтвото или за Уолстрийт, за петролния бизнес и за ционизма?

11.09.2001

2010-09-11T21:06:00.006+03:00

"The Falling Man"

Ричард Дрю/Асошиейтед Прес

Подкрепете френския шериф

2010-09-03T21:00:00.009+03:00

Така наречената "депортация" на граждани от цигански произход е част битката за бъдещето на Европа.

Имаше един едно време един уестърн. Разказваше исторята на малко градче в периферията на Дивия Запад и както се случва обикновено по тези филми, беше го закъсало с престъпността. Понеже на никой не му стискаше да се захване, за шериф избраха случайно преминаващия странник (Джеймс Гарнър), който на път за Австралия, със завидни умения спечели подкрепата на местните и успя да пребори лошите.
Макар мястото на Франция в европейските дела да е било винаги ключово, струва ми се Париж изпадна в ролята на местния шериф, опитвайки се да отстоява държавните си закони и разпоредби през главата на всесилните евробюрократи. Възмездието не закъсня и гневът на Ахила се стовари с оглушителен медиен тътен връз главите на френските власти. Рупорите на евро федерализма гърмят - Расизъм! Ксенофобия! Депортация!
Същевременно 2/3 от френските граждани одобриха действията на правитеството си. Мнението на хората обаче винаги е било и си остава твърде незначителна подробност за паневропейските елити, за камарилата анонимни и самоназначаващи се чиновници. Те педантично и неотклонно изпълняват плана по трансформацията на Европа в свръхбюрократизирана федеративна държава от имперски тип, демонтирайки стъпка по стъпка демократичните механизми за гражданско участие. В очите на тези хора т.нар. обществен договор за властта, делегирана от суверена срещу конкретни ангажименти, чието изпълнение се контролира и в крайна сметка санкционира през избори, е досадна неефективна отживелица. Федеративна Европа ще се ръководи и направлява от "просветените", от експертите и тоновете им директиви, нормативи и разпоредби, създадени незнайно от името на кого и в името на какво. Цялата тази армия скъпоплатени бюрократи ще плете примката около вратовете ни в сянката на карикатури тип "Херман ван Ромпуй", репрезентация на утрешния управленски модел в Европа.

Защо "ключът от бараката" е у Франция? За никого не е тайна, че двата впрегетелни коня на ЕС са Париж и Берлин. Именно от консенсуса между двете столици зависи и посоката в която ще поеме развитието на ЕС, все още. Заради това и решението на Саркози да постави френския закон и интересите на избралите го граждани над мъглявите общоевропейски разпоредби, предизвика гръмотевичния евробюрократски тътен. Апогеят на "битката за Париж" се очертава на предстоящите през пролетта на 2012 г. президентски избори.
Забележете потенциалните кандидати на зажаднялата за Елеисейския дворец след две десетилетия в опозиция френска левица - Доминик Сторс-Кан (директорът на МВФ) и Мартин Обри (дъщеря на Жак Делор, бивш председател на Европейската комисия и един от авторите на революционния за времето си Маастрихтски договор). И така, очевидно попаднала под силното влияние на мондиализма, Социалистическата партия към момента не е в състояние да защити френската република и Европа от заплахата на пълзящата федерализация. Остава Саркози. С всичките условности и уговорки около личността му, той трябва да бъде подкрепен. Инак и последната пречка за изграждането на Съветски европейски съюз, ще падне...

Когато Адът се показа над земята

2010-08-09T21:48:00.003+03:00

На 6-ти и 9-ти август се навършват 65 г. от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки. Жертвите са стотици хиляди, разрушенията - грандиозни. Двата града буквално са изпепелени от могъщите атомни взривове. Светът става свидетел на най-мащабното масово убийство на цивилни граждани. Макар и приглушени от монопола на победителите над историческата интерпретация, все повече гласове на хуманисти и интелектуалци, демаскират действията на САЩ като престъпление срещу човечеството и държавен тероризъм. Дори генерал-майор Къртис Лемей, командващ стратегическите бомбардировки над Япония, признава - не употребата на ядрено оръжие над Хирошима и Нагасаки е предизвикало края на войната. Редица документи и свидетелства на политици и дипломати доказват, че изтощените японци са подготвяли капитулацията си между ноември и декември 1945 г. Според анализатори, ядрената атака е всъщност начало и част от една друга война - Студената. Предусещайки бъдещият двуполюсен световен ред, американците авансово демонстрират мускули пред Сталин, който ще се нареди до тях от страната на победителите.
Парадоксално или не, тъкмо Съединените щати са първата и единствена страна употребила ядрено оръжие. Същите тези Съединени щати, които днес са толкова обезпокоени в името на цялото прогресивоно човечество от действията на Иран. Какво точно правят иранците е друг въпрос. Важното е употребилия ядрено оръжие да ни обяснява колко е опасно някой да развива ядрена програма. Особено ако този "някой" е в обсега на въоръжения до зъби с атомни бомби Израел. Това се казва загриженост.

Операция "Перестройка" - 20 години по-късно

2010-07-12T15:15:00.020+03:00

Тези дни се навършиха 20 г. от първите уж свободни (и безогледно фалшифицирани) посткомунистически избори в България.
Събраха се, хапнаха, пийнаха и се снимаха за спомен. Отбелязаха края на първия етап от операция "Перестройка", планирана и подготвена в Москва още от средата на 80-те. Целта е проста - управляващата прослойка да запази позициите си в предстоящата трансформация от планово към пазарно стопанство. За целта се създава камуфлажна опозиция, която да удовлетвори надеждите на народа и формалните изисквания на Запада за демократизация, като в същото време икономиката и финансите остават изцяло в ръцете на бившата партийна номенклатура и репресивен апарат, под прикритието на "нов капиталистически елит". Свидетелства и документи как точно ни се случи случката има достатъчно.

От една страна, структурите на КГБ и на Международния отдел на ЦК създават множество „смесени дружества”, така да се каже, за търговски цели с „приятелите” от Запада; от друга страна, под прикритието на нов закон за кооперациите, политико-икономическата номенклатура заграбва държавната собственост и все повече се смесва с „икономиката в сянка”.
Към средата на 1990 г. явлението става повсеместно, като засяга почти цялата страна и служи най-вече за „изпиране” на партийните пари, както и на парите, откраднати от държавата, и за тяхното прехвърляне в западни финансови институции.
Както пише Е. Новиков, бивш сътрудник на международния отдел на Централния комитет:
„През август 1990 г. апаратът на Централния комитет издава свръхсекретен документ под наименованието „Бележка” (23 август 1990 ), с който се предлага мащабно проникване на партийния елит на световните финансови пазари...”Бележката” е представена на депутата и зам. генерален секретар Ивашко, който одобрява съдържанието и и казва: „Всички партийни кадри, на които са били поверени тези търговски дейности, трябва да се заемат със задачата да изучат търговията. Те следва да използват диксретни методи и анонимни средства, за да не се прави каквато и да е връзка между тези дейсности и Централния комитет.”
В началото на септември 1990 г. секретариатът на ЦK приема тайно решение, което осведомява, че за да се запазят необходимите партийни структури, те бързо трябва да бъдат интегрирани към световните финансови пазари...В края на 1990 г. ЦК започва да създава търговски банки с цел да се изперат парите на партията. Три от тях се намират в Москва...По места други представители на партийния елит слагат ръка на банки, които използват като основа на търговски предприятия. Общо Централния комитет и областните партийни групировки създават неколкостотин акционерни дружества.”

из "Измамата на века: операция "Перестройка" на Владимир Буковски

"Както ние, така и съветските колеги срещат определено затруднения в намирането на прикрития за разузнавателна дейност във връзка с новите политически и икономически реалности в страната. Общата констатация и на двете делегации бе, че трябва да се търсят нови прикрития и най-вече по линия на частните фирми, смесени фирми, собствени (финансирани от разузнаването) фирми, културните връзки с чужбина и пр."

относно посещение на делегация на НРС в Москва
25.09.1990

"Сега у нас се провежда коренна реформа. Както се изразяваме, ние отиваме към следната схема - отгоре на общественото развитие е социализъм, а долу е капитализъм. Да видим какво ще се получи от тази схема. Ако тя се потвърди в живота, това ще бъде много добре, тъй като ще разговаряме с вас на един език."

Тодор Живков, 04.06.1987 , Бон, замък "Гимних"

Прочетете внимателно изложението на другаря Стоян Овчаров (един от разработчиците на схемата в България), говорещ за "бъдещето, което започва всъщност сега" , като имате едно на ум, че т.нар. "независими стопански субекти" са именно така добре познатите ни посткомунистически "капиталисти", излъчени от редовете на ДС и Партията .

Любим стих vol.11

2010-06-26T18:08:00.006+03:00

Правилата на играта

Сред неумолимостта
не изисквай неизпълнимото
Спазвай правилата на играта

Не съди осъдените
Ти си един от тях
Не се намесвай, вече си намесен

Бъди човечен, отдръпвай се
Всеки е улучен от собствена стрела
Не можеш да предпазиш никого

Несправедливост няма
има ужас

Каквото ти се случва, това си ти
Заслужил си го

Фридрих Дюренмат

Невинни български граждани лежат в ареста. Съдът - мълчалив съучастник на милиционерщината!

2010-06-24T18:06:00.005+03:00

Вече 19-ти ден шестима български граждани лежат в следствените килии като обвинени за прословутия побой в трамвай 20. Прокуратурата ги обяви за особено опасна "организирана престъпна група", макар част от момчетата да твърдят, че не се познават, а и доказателства за обратното не са предоставени.
Задържаните са "разпознати" по белези като ръст, тегло и телосложение по паспортни снимки. Сивдетелските показания са крайно противоречиви. Едни твърдят, че нападателите са с маски, други ги "идентифицират" по късо подстриганите коси. Сред набедените за неонацисти има и момче, чиито баща е палестински гражданин, каквито с положителност има и в Бусманци. Ето какво споделя майката на Марио Макуси

На 07.06.2010 год към 8:30 часа в дома ни в ж.к. Бели брези е задържан синът ми Марио Абдел Гани Ел Макуси, по обвинение в съучастие в побоя в трамвай 20, станал предишния ден.
От момента, в който научих за ареста,веднага отидохме с приятелката му в Осмо РУ на МВР (около 11:00 часа) Тъй като ми беше отказана каквато и да било информация за задържането (само адвокат можел да получи такава!), аз започнах да търся телефон на адвокат, който да дойде в 8-то РУ. Такъв дойде към 13:00 часа, но под предлог, че го няма разследващия полицай, после казаха, че Марио разговаря с психолози, а накрая, че се извършва регистрация, адвоката не можа да просъства на разпитите. Към 16:00 часа в дома ни бе извършен обиск и бяха иззети компютър и банет (получен преди 5-6 години от картинга в кв. Виница, Варна), който беше описан като качулка! Първоначално му беше наложена мярка за неотклонение 24 часа, впоследствие с мярка за 72 часа, а от 10 юни е с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. В съда не бяха уважени искането на адвоката за разпит на двама свидетели, които са с него по времето, когато е извършено престъплението. Към синът ме беше приложено правилото за "Презумпция за виновност" и основанието ми да мисля така са:

1. Полицията не пожела да разпита свидетели, които са с Марио към часа на престъплението.
2. Около посочения час има и записи от охранителна камера в магазин в кв Бели брези, които по наша молба са запазени от собствника на магазина, но полицията не ги е изискала.
3. Синът ми е разпознат от един свидетел по черно бяла снимка при положение, че до гледане на делото в четвъртък той е арестуван и е на разположение на полицията 4 денонощия.
4. Бащата на синът ми е палестинец. Марио и брат му имат документи от Палестинското посолство, че са палестинци и е абсурдно е да участва в сбиване с хора, които отиват да защитават същите такива хора като баща му и други роднини.
Като всички нормални хора, аз и семеството ми искаме истинските извършители да бъдат наказани за стореното престъпление, но синът ми Марио Макуси е невинен!

Така се случи, че познавам лично един от задържаните - Емил Алексиев. И двамата сме привърженици на ФК Левски, били сме рамо до рамо на стадиона, пътували сме в чужбина. Не съм го виждал никога да проявява агресия или да създава безредици. През последните години наблягаше сериозно на следването си в УНСС, където му предстои да се дипломира.
Присъединявам се към апела на семейстовото и приятелите на Емо. Ние знаем, че той НЕ ПРИНАДЛЕЖИ към никаква неонацистка група, понеже го ПОЗНАВАМЕ и сме убедени, че е невинен!
Близките на Емил задават следните въпроси

1. Защо са освободени първите двама задържани?
2. Защо се крият въпросите и отговорите от полиграфа, въпреки че той не е доказателствен материал.
3. Защо адвокатите на задържаните не знаеха за направения тест до деня на делото?
4. Защо се взимат под внимание само и единствено свидетелските показания на пострадалите, които взаимно си противоречат?
5. Възможно ли е съдийският състав да се запознае с допълнително представените материали, да напише мотивите и решението си само за 10 минути???

Техническата експертиза на семейния ни компютър установява, че Емил не е влизал в какъвто и да било неонацистки сайт, както и че не е бил в контакт с нито един от обвиняемите или други лица от подобни движения. Освен това, според доказателствения материал, иззетият от мястото на престъплението биологичен материал за ДНК анализ не съвпада с ДНК профила на Емо.

Смущаващи са обстпятелствата около задържането на още едно от момчетата - Росен Кънев. За него първи писа "Медиапул". Росен е разпознат по "овала на очите" си, като алибито му не е взето предивид от съда. Според родителите му, Росен се прибра рано сутрината от дискотека и е спал у дома си до 14 ч. след което играе футбол с приятели. Свидетелско потвърждение на тяхната версия не е потърсено.
Като граждани на правова държава, всички ние желаем ИСТИНСКИТЕ извършители на побоя в трамвай 20 да бъдат заловени и наказани. Настояваме за повече прозрачност в работата на МВР и прокуратурата. Искаме да знаем на какво основание и с какви доказателства шестимата са обявени за "организирана пресътпна група" и защо останаха в ареста, макар да са неосъждани. Ние не искаме МВР да отчита дейност, задържайки невинни под натиска на европейски чиновници и "правозащитници". Неспособността на полиция и прокуратура да се справи с престъпността в България не може да бъде замазвана с кухи акции и натиск над съда да осъжда без доказателства. В момента страната ни се намира безпрецедентно близо до налагане на тотална милиционерщина над редовия гражданин, компенсирайки безпомощността си срещу мафията и политическата корупция на най-високо ниво.
Нека не допускаме това. Нека не мълчим!

Размислите на един гой

2010-06-11T15:17:00.010+03:00

Израелската атака над хуманитраната флотилия бе събитието не само на миналата седмица, но вероятно ще остане и измежду ключовите за 2010 г. Прелюбопитни обаче бяха и последвалите реакции на политици, дипломати и медии. Като че ли за първи път световната общественост почти единодушно разкритикува Израел за действията му. Коментарите варираха от "обезпокояващ инцидент" до "държавен тероризъм" и "пиратство в международни води". С две думи, стана напечено и ционистките лобита по места задействаха на пълни обороти. На кратко посещение в България пристигна заместник-държавният секретар Джеймс Стайнбърг, един от хората на AIPAC в администрацията на Обама. Стайнберг бе по-скоро умерен в изказването си за медиите, но това съвсем не значи, че не е продиктувал на властта "правилната" позиция, която Вашингтон очаква от нас.

По-специално внимание, според мен, заслужава появата в казионната "Панорама" на една позабравена кримка от началото на прехода - Алекс Алексиев. Онзи, дето беше съветник на Филип Димитров, а след като правителството скоропостижно падна, офейка обратно отвъд Океана. Та, участието на г-н Алексиев си беше активно медийно мероприятие (да, не само българските ченгета се занимават с такива) от най-чиста проба. Първо, Бойко Василев го представи просто като експерт (предполага се, независим) от Хъдзън институт, деликатно пропускайки да уточни, че въпросната неоконсервативна организация активно лобира в полза на израелските интереси. [Между другото, Хъдзън институт е щедро финансиран от корпорацията за генно модифицирани продукти "Монсанто", пропагандира разпространението на ГМО и срещу органичното земеделие. Дали пък не дължим именно на г-н Алексиев настойчивите опити да бъде разрешено ГМО и у нас?] Тоест, гостът е пристрастен към едната страна в конфликта и е задължително това да бъде изяснено на зрителите. Да не говорим, че е добре в студиото да бъде застъпена и другата гледна точка. Второ, водещият (с извиненние) не се опита да опонира сериозно на госта, който застъпваше очевидно полярна и спорна теза. Чухме познатите ционистки дрънканци - Израел (като "любимата партия") е винаги прав, дори когато греши, как атаката била основателна, а пътниците на похитения кораб - опасно въоражени (с прашки и тояги?).

Беше ни препоръчано да погледнем клиповете в интернет, без да се уточни, че са заснети, монтирани и качени от израелската армия с пропагандна цел. В същото време, камерите на всички журналисти от флотилията са конфискувани, заедно с целия заснет от тях материал. Последното потвърдиха и двамата похитени българи - Светослав Иванов и Валентин Василев. Впрочем, разказът на Светослав и Валентин е единствената информация за случилото, която получихме се от първа ръка и това е важно да се отчете. Изненадах се от прямотата на двамата, имайки предвид чия собственост е (се води) БТВ. За няколко дни израелскиите власти са успели да потъпкат почти всички граждански и човешки права.

1. Нападнати и отвелчени в международни води, без да са извършили каквото и да е нарушение
2. Държани са в плен, без да им се съобщи за какъв срок и на какво основание.
3. Отказан им е всякакъв достъп до телефон
4. Отказан им е достъп до чиста питейна вода, а на Валентин Василев и до необходимите му лекарства
5. Подлагани са на психически торомоз и унижение. Когато Валентин поискал лекарствата си, в отговор получава среден пръст от охраната.
6. Ограбен е целият им багаж, който не им се връща и след освобождаването

С други думи, отнасяли са се към задържаните нe като към хора с достойнство и права, а като с животни или говеда (гои), както наричат не-евреите в средите на ортодоксалния юдеизъм. Тук се крие и най-големита лъжа относно Изреал - демократичния и светски хракатер на държавата, представяна за авангард в борбата срещу ислямския фундаментализъм.

За финал, ще си позволя да цитирам пасажи от книгата "Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години" на Изреал Шахак, полски евреин, преживял Холокоста, професор по химия в Йерусалимския университет, хуманист, правозащитник и безкомпромисен разобличител на ционитски лъжи.

Моят последен по-общ пример е още по-шокиращ от другите, ако това е възможно. Той засяга отношението на хасидското движение към неевреите. Хасидизмът - едно продължение (и подправка) на еврейския мистицизъм, е все още живо движение, със стотици хиляди активни привърженици, които са фанатично предани на техните "свети равини", някои от които са придобили твърде съществено политическо влияние в Израел сред лидерите на повечето партии, а също така и във висшите ешелони на армията.
Тогава какви са вижданията на това движение по отношение на неевреите? Като пример, нека вземем известната "Хатания" ("Hatanya"), фундаменталната книга на хабадското движение, един от най-важните клонове на хасидизма. Според тази книга всички неевреи са сатанински създания, "в които няма нищо добро". Дори нееврейският ембрион е качествено различен от еврейския. Самото съществуване на неевреина е "необходимо", тъй като всички създания са сътворени единствено в интерес и в полза на евреите.
Тази книга се разпространява в безбройни издания, а нейните идеи се пропагандират по-нататък от многобройните "проповеди" на сегашния унаследен фюрер на "Хабад", така наречения равин на Любавичи (градче в Украйна, б. р.) - М. М. Шнеерсон (М.М. Schneurssohn), който води тази могъща, разпростряла се върху целия свят организация, от нейната главна квартира в Ню Йорк. В Израел тези идеи са масово разпространени сред широката публика, в училищата и в армията. (Според свидетелствата на Шуламит Алони -Shulamit Aloni, член на Кнесета, тази хабадистка пропаганда бе специално засилена преди израелското нахлуване в Ливан през март 1978 г., с цел да внуши на военните лекари и сестри да оттеглят медицинската помощ от "ранените неверници". Този, наподобяващ нацизма съвет, не се отнасяше единствено за арабите или палестинците, а просто за "неверниците", гоите - говедата.)

Един бивш израелски президент - Шацар (Shazar), бе ревностен привърженик на "Хабад", а много най-висши израелски и американски политици начело с министър-председателя Бегин публично го ухажват и подкрепят. Това е положението - независимо от относително ниската популярност на равина на Любавичи, в Израел той е широко критикуван, защото отказва да дойде в Свещената земя даже на посещение и се укрива в Ню Йорк поради някакви мъгляви, месиански причини - докато в Ню Йорк неговите становища против чернокожите са прочути.
Фактът, че независимо от тези прагматични затруднения "Хабад" може да бъде публично подкрепян от толкова много високопоставени политически фигури, се дължи на внимателното, лукавото и подвеждащото отношение от страна на почти всички учени, които са писали за хасидисткото движение и за неговото разклонение "Хабад". Това важи специално за всички, които са писали или пишат за това на английски. Те сподавят очевидното доказателство в старите хасидски текстове, както и най-пресните политически недомлъвки, които произтичат от тях, дето са прицелени в обикновения читател на израелската преса на иврит, в чиито страници равинът на Любавичи и други хасидски лидери постоянно публикуват най-яростните и кръвожадните изявления и призиви срещу всички араби.

Според юдейската религия убийството на евреин е най-тежко престъпление и един от трите най-ужасни гряха (другите два са идолопоклонничеството и прелюбодеянието). На еврейските религиозни съдилища и светските власти е наредено да наказват даже отвъд границите на обичайното правораздаване всеки, виновен за убийството на евреин. Евреин, който причини непряко смъртта на друг евреин, обаче е виновен в онова, което талмудският закон нарича грях срещу "небесните закони", и трябва да бъде наказан по-скоро от Господ, отколкото от човека.
Когато жертвата е неверник, положението е съвсем различно. Евреин, който убие неверник, е виновен само за прегрешение спрямо небесните закони, но не подлежи на наказание от съд. Непрякото причиняване смъртта на неверник въобще не е грях.
Така един от най-изтъкнатите коментатори на Шулхан Арух пояснява, че когато се отнася до неверник, "човек не бива да вдига ръката си", за да му причини зло, но може да му навреди непряко. Например като махне стълбата, когато неверникът е паднал в яма..., тогава няма никакво нарушение, защото нищо не е сторено пряко. Той посочва обаче, че действие, което води непряко към смъртта на неверник, е забранено, ако поради него може да се разпространи неприязън спрямо евреите. Убиец-неверник, който е под еврейска юрисдикция, трябва да бъде екзекутиран, независимо дали жертвата е евреин или не. Все пак, ако жертвата е неверник, а убиецът приеме юдаизма, той не бива наказан.
Всичко това има пряка практическа връзка с действителността в Държавата Израел. Независимо, че държавните криминални закони не правят разлика между евреин и неверник, такива различия се зачитат от ортодоксалните равини, които като водят и напътстват паството си, следват Халака. От особено значение са съветите, които те дават на религиозните войници.
След като даже минималната забрана срещу убиването на неверници се прилага категорично само спрямо "неверници, с които ние (евреите) не сме във война", в миналото разните равински коментатори вадеха логичния извод, че във военно време всички неверници, принадлежащи към вражеското население, трябваше да бъдат избивани.
След 1973 г. тази доктрина се пропагандира публично, като ръководство на религиозните израелски войници. Първият подобен призив бе включен в брошура, издадена от Централния религиозно командване на Израелската армия, на което са подчинени и в Западния бряг. В тази брошура главният свещеник на Командването пише: "Когато по време на война в разгорещено преследване или при нападение, наши части минат край цивилни, доколкото не съществува увереност, че тези цивилни не са способни да навредят на нашите сили, тогава, съгласно Халака те дори могат да бъдат избити... На арабин не бива да се вярва при никакви обстоятелства, даже ако той оставя впечатлението, че е цивилизован... При война, когато нашите сили атакуват врага, им е позволено и даже се насърчават от Халака да убиват дори добрите цивилни, което ще рече граждани, които са привидно добри.

Според Халака задължението да се спаси животът на друг евреин е първостепенно. То превъзхожда всички други религиозни задължения и забрани с изключение на запрещенията срещу трите най-ужасни гряха - прелюбодейството (включително кръвосмешението), убийството и идолопоклонничеството.
По отношение на неверниците основният талмудски принцип е, че техният живот не бива да бъде спасяван, независимо че е забранено да бъдат направо убивани. Самият Талмуд изразява това с максимата: "Неверниците не бива нито да бъдат изваждани (от кладенец, яма, пропаст, цепнатина), нито бутани надолу (в тях)." Маймонид пояснява: "Колкото до неверниците, с които не сме във война,... тяхната смърт не следва да бъде причинявана, но е забранено да бъдат спасявани, ако са на ръба на смъртта. Ако например някой от тях бъде забелязан да пада в морето, той не бива Да бъде спасен, защото е записано: "нито ще се опълчиш срещу кръвта на твоя ближен, - но (един неверник) не ти е ближен."
Например еврейски лекар не трябва да се отнася към неверник Като с пациент. Маймонид, сам знаменит лекар, е съвсем кате горичен за това. В друг пасаж той повтаря различието между "ближния ти" и един неверник и заключава: " от това узнаваш, че е забранено да лекуваш неверник, дори и срещу заплащане..."
Капацитетите по Халака са единодушни, че терминът "неверник" в горната доктрина се отнася до всички неевреи...

Повечето хора изглежда приемат, че най-лошият тоталитаризъм използва физическо насилие, и биха се позовали на художествените образи в "1984" на Оруел (Orwell), като на образци, илюстриращи такъв режим. Но на мен ми се струва, че това "широко разпространено възприятие е изцяло погрешно и, че интуицията на Айзък Азимов (Isaac Asimov), в чиято научна фантастика най-тежкият гнет винаги е превърнат в обичай , е по-правдива по отношение заплахите за човешката природа. За разлика от опитомените Сталинови учени, равините и даже далеч повече упрекнатите тук изследователи, а с тях цялата банда от еднакво мълчащи псевдоинтелектуалци, такива като писатели, журналисти, публични личности, които лъжат и мамят повече от тях, не са изправени пред заплахата от смърт или концентрационен лагер, а само от обществен натиск. Те лъжат от патриотизъм, понеже вярват, че това е техен дълг - да мамят заради онова, което си представят, че е еврейският интерес. Те са патриотични лъжци и същият патриотизъм е онова, което ги кара да мълчат, когато се сблъскат с дискриминацията и подтисничеството над палестинците.

В настоящия случай се изправяме пред друга групова лоялност, онази, която идва извън групата и понякога е даже по-зловредна. Твърде много неевреи (включително християнски клерикали и религиозни и вярващи миряни, както и марксисти от всички марксистки групи) притежават любопитното мнение, че един от начините за "изкупване" на вината заради гоненията на евреите е да не се говори открито срещу злините, извършени от евреи, а де се участва в "белите лъжи" за тях.
Грубото обвинение в "антисемитизъм" (или в случаите с евреи - в "самоомраза") към всеки, който протестира срещу дискриминацията на палестинците или посочва някой факт за юдейската религия, или еврейското минало, който противоречи на "утвърдената версия", идва с голяма враждебност и сила no-скоро от нееврейските "приятели на евреите", отколкото от евреите. Тъкмо съществуването и силното влияние на тази група във всички западни страни и по-специално в САЩ (както и в другите англоговорещи страни) е, което позволи на равините и на учените юдаисти да разпространяват техните лъжи не само без да срещнат опозиция, но и със значителна помощ.
Фактически, много преструващи се на "антисталинисти", почти намериха заместник на своя идол, когото да почитат и са склонни да подкрепят еврейския расизъм и фанатизъм даже с по-голяма жар и безчестие, отколкото се срещаха сред най-преданите сталинисти в миналото.

Влиянието на „еврейската идеология” върху множеството евреи ще става все по-силно, колкото повече то се укрива от публично обсъждане. Такава дискусия, надявам се, ще накара хората да възприемат същото отношение спрямо еврейския шовинизъм и към пренебрежението, което толкова много евреи изпитват спрямо неевреите (което ще бъде докоментирано нататък), каквото се проявява всеобщо към антисемитизма и другите форми на ксенофобия, шовинизъм и расизъм. Справесдливо се възприема, че само пълното излагане на показ на само на антисемитизма, но също така и на неговите исторически корени, може да бъде базата на борбата срещу него. По същия начин аз приемам, че единствено пълното разголване на еврейския шовинизъм и религиозния фанатизъм може да бъде основата на битката с тези феномени. Това важи особено днес, когато обратно на преобладаващата преди 50-60 години ситуация, политическото влияние на еврейския шовинизъм и религиозен фанатизъм е далеч по-голямо, отколкото това на антисемитизма. Ала съществува още едно важно обстоятелство. Аз твърдо вярвам, че антисемитизмът и еврейският шовинизъм могат да бъдат победени само едновременно.

Полиция на мисълта брани Израел

2010-06-09T14:58:00.014+03:00

Хелън Томас, журналист-ветеран, отразявала работата на всички американски президенти от Кенеди до Обама, бе принудена да се оттегли от прескорпуса на Белия дом. Не за друго, а понеже си позволи да заяви открито, че евреите са окупатори в Палестина и най-добре да си вървят у дома - в Германия, Полша или САЩ. Изказването и бе в отговор на въпрос "какво мислите за Израел", зададен и заснет от про-израелски блогър.

Оставаме настрана, права ли е Хелън Томас или не. Къде обаче отиде правото свободно да изразиш мнението си и то в страната крепитал на "световната демокрация"? Нормално ли всяка позиция на неодобрение спрямо Израел, да бъде моментално санкционирана с всички възможни механизми на публичния и професионален натиск? Дали ако някой заяви, че палестинците трябва да напуснат Израел, ще последва подобна реакция? Казвам "ако", но всъщност от средите на крайната десница и ционисткото лоби често се чуват кое от кое по-екстремистки изявления "в името на сигурността и правото на съществуване на държавата Израел".
Жалко за Съдинените щати, жалко за свободата на словото. Поздрави за Хелън Томас, която макар и на достолепна възраст, пожертва кариерата си в името на истината и правото на свободно изразяване. Дано по-младите и колеги са я разбрали.

Селянинът с мерцедеса

2010-05-31T22:43:00.009+03:00

Знаете ли, кой е най-големият срам за българския депутат? Да гласува с чужда карта? Неее! Да отсъства от работа? Тц! Да го уличат в далаверка? Че кой се е добрал до кокала и не е откраднал?! Оказа се, връх на унижението и резил на резилите за нашего брата народния представИтел е...да смъкне задника си от меката седалка на служебния "Мерцедес" и да се качи на колело!
Така е, поради простата причина, че в огромното си мнозинство са тотални рапони и селяндури, комплексирани от неградския си произход. Те изпитват екзистенциален ужас от велосипеда, свързвайки го (под)съзнателно с тесните разбити улички, осеяни с едри буци говежда тор, по които са проходили. Селянинът с мерцедеса се стреми с цената на всичко да забрави, че е син на селянина с колелото.
За българския депутат, лъскавият служебен автомобил е символ на всичко онова, до което се е добрал с много компромиси и откровено подмъдуркване - власт, пари, престиж. Загуби ли мерцедеса - губи и тях. Да не говорим, че на велосипеда няма къде да се закачи синята лампа. На две колела, човек изглежда някак слаб в агресивния софийски трафик. Той трябва да приеме ролята на потенциална жертва и да се пази. Обаче Гуньо Гъсков (нека използвам Райко-Алексиевия персонаж) не е станал депутатин, за да се поти, да бъде слаб и доминиран от заобикалящата го среда. Напротив, тъкмо от това е дал мило и драго да се откачи и да лустроса простоватата си душица. Да не е на нивата с мотиката, а в кожения салон с "IPhone"-a!

Ето коментар по темата от председателя на висшия ни законодателен орган - Тетка Цачева (емблематичен пример за по-горе описания типаж, съвсем логично избрана да ги ръководи и представлява)

Що се отнася до ходенето на работа с велосипеди, тя каза, че това не е сериозно. Да тръгнат в София с велосипеди означава със сигурност да закъснеят за работа. На реплика на Лора Крумова, че в Стокхолм така правят, тя каза,че в Стокхолм правят и други работи, но тук не е Швеция.

Какво прозрение само - "в Стокхолм правят и други работи"! Точно така, Тетке, шведските избранници и работа вършат. А вероятно пък има и "работи", дето не ги правят. Като да участват в корупционни схеми, например.

Дейвид Камерън с колелото, няма шанс да се класира за български депутат

Шапки долу пред Поета!

2010-05-31T02:02:00.009+03:00

Един от най-големите съвременни български майстори на словото отказа държавен орден със следното кратичко писмо.

"Уважаеми дами и господа министри,

От медиите научавам, че на заседание от 26 май Министерският съвет е приел решение да бъда награден с орден "Св. Св. Кирил и Методий" - І степен - за заслуги в областта на културата.

Като оценявам вашето признание, уведомявам ви, че отказвам високото отличие, защото противоречи на моето решение от времето далеч преди промените в България - да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната.

С благодарност за разбирането: Борис Христов"

Тия дни, докато знайни и незнайни халтурчици и културтрегери хленчат и се молят за левчета из медиите, Борис Христов показа, че духовността няма материално измерение. Достойнството и принципите - също. Поклон!

Самотният човек

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

Борис Христов

Урановата Голгота на работническата класа

2010-05-17T02:24:00.009+03:00

Всеки политически строй, всяка власт има своите отличителни характеристики. Ако трябва да опиша с две думи съветския комунизъм, захлупил България в продължение на 45 г. те ще бъдат лъжа и лицемерие. Не толкова насилие и жестокост, привични за всяка тоталитарна власт, а именно лъжата и лицемерието бяха чумата на онзи строй, от чиито метастази не можем да се отървем и до днес.
Една от фундаменталните, глобални лъжи на съветския комунизъм бе, че властта е в ръцете на работническата класа. т.нар. "диктатура на пролетариата". Преходът към безкласовия "реален комунизъм", когато трудът се освобождава от оковите на капитала и заема доминираща позиция в обществото.
Подхващам темата, понеже си имам, и повод, и причина. Поводът е поредната първомайска демонстрация на клептократите, бивши комунисти, сега представящи се за реформирани социалисти и преки наследници на гащниците, наложили съветската "диктатура на пролетариата" в България. С тардиционното за партията си лицемерие, отгледаният в дантелените пелени на Политбюро Станишев и резидентът на руската енергийна мафия Румен Овчаров, демонстрираха "умилителна загриженост" за съдбините и тегобите на трудовите хора по време на криза. Омерзение е най-близко до онова, което изпитах, гледайки репортажите по телeвизията.

Причината е историята на покойният ми дядо, който изкара трудовия си стаж в печално (не)известните мини "Бухово". В Бухово комунистическата власт обрече на сигурна смърт хиляди синове на уж така скъпата на сърцата им "работническа класа", която трябваше да добива уран за съветските бомби и атомни централи. Дейността на ДСО „Редки метали", под чиято шапка се развива уранодобива в България е строго секретна. Такава си остана до закриването на дружеството в зората на демокрацията. В самото начало, разработването на находищата е поверено на каторжници докарани от Сибир, по-късно се включват и българи, "неблагонадеждни", мобилизирани в редовете на трудови воиски.
Ето какво си спомня една от жертвите - Христо Кънчев в статията си "Аз бях в Българския Чернобил"

За обслужване на мина Бухово имаше щаб в с. Яна. През 1952, когато попаднах там, в мината влизаха рудниците „Бухово“, „Борче“, „Сеславци“, „Девети септември“ и филиали в Стара планина, в Родопите над Наречен и др. Всеки рудник имаше разклонени галерии, които образуваха гигантска паяжина с площ от хиляди квадратни километра, в които кипеше денонощен труд. Една огромна подземна промишленост.
В урановите рудници се работеше на три смени. Често войниците миньори попадаха на богати жили или гърнета с находища уран концентрат. Рудата се товареше на ръка и камиони, покрити с брезент и неподлежащи на проверка, я караха към пристанищата. Оттам – с кораби към СССР. След като бе построен мостът при Русе, се използваха и двата пътя. Много влакови композици тръгнаха нататък. Нали СССР трябваше да прави хиляди атомни бомби.
Службата в Трудови войски беше 3 години. Предостатъчно време за смъртоносното заразяване. Сигурно днес съм единственият жив свидетел на робския труд. Ние нямахме защитни облекла. В рудника имаше само войници, офицери, много руски минни инженери и „технически“ лица от КГБ, чието единствено занимание беше да ни следят. Цивилните миньори са дошли много по-късно. Рудник „Сеславци“ обхващаше огромен район с широчина от 2 до 8 км и дължина до 40 км. Всяка галерия имаше номер и два изхода – единият до лагера, а вторият, наричан БИС, бе далеч с километри. Живеехме във военен лагер в бараки. Там имаше и тухлени сгради за администрацията, ремонтни бази, стругарски работилници, матричари, автомонтьори. Спомагателните работници бяха 800 души, а войниците миньори повече от 1500. Работеше се зверски, по стахановски и работата не спираше дори за секунда. Работехме на три смени, непрекъснато. На забоя четири компресорни пистолета буреха (пробиваха) дупки в скалата. Вдигаше се невероятен шум, видимост почти нямаше, гъст слой прах покриваше всичко. Тогава нямаше мокро пробиване. Вдишваш само прах. Работехме, опрени ребро до ребро, пистолетът тресе цялото тяло, а всеки допълнително тресе съседа си. Отзад, на два-три метра зад пробивчиците, стоят с готови резервни пистолети други четирима, готови, ако се счупи бургия или компресор, в същата секунда да започнат работа. След като дупките са готови, слага се експлозив и след взрива веднага започва товарене. Бързо, по-бързо. Неописуема бързина. Зверска, жестока работа, навсякъде прах и само прах. Ако някоя вагонетка скъса маркуч, тича дежурният шлосер и трябва веднага да съедини двете парчета. Вагонетките летят непрекъснато и изкарват рудата. Ако бяхме обикновени миньори, неминуемо щяхме да хванем силикозна болест. Но прахта е примесена с радиокативни частици, които влизат в дробовете и облъчват до края на дните.

Така е до средата на 50-те, когато е създадено „Редки метали", тогава в мината постъпват и такива като дядо - момчета търсещи прехрана за семействата си. Работят на равна нога с каторжниците, само дето им се заплаща. Защитоно облекло - никакво, обиконовени дочени дрехи. На всичкото отгоре им ги давали да се перат у дома! Какво по-ясно доказателство, че работниците не са имали представа за огромния риск, на който подлагат себе си и семействата си. Пенсионираха ги на 50 г. живееха рядко повече от 4-5 г. след това. Дядо доживя до достолепната за професията си възраст от 67 г. Благодарение на жилавия си ген и спорта, който не изостави до последните си дни. И все пак левкемията го покоси. Излишно е да споменавам, че никой никога не е пое отговорност и не се поинтересува за съдбата на тези уранови заточеници. Никой не отпусна и една стотинка допълнително за лечението на тези хора, макар с цената на здравто и живота си да бяха добили суровина за милярди долари.
Всъщност не! Суровнината бяха те - човеците, пълзящи из галериите, а уранът - вторичен продукт. В "страната на работническата класа", работниците бяха просто суровина, първично средство за добиване на ядрена мощ.

Лъжци и лицемери, ние помним!

Ще загина - като пухче ураганът с длан ме смита.
И в галоп ще ме отнасят сутринта в шейната - леден.
Обуздайте, мои кончета, безумните копита,
удължете малко пътя към приюта ми последен!

Не препускайте така, коне, поспрете!
Не, не слушайте бича ми, не!
Боже, колко своенравни са конете. . .
И не си доживях. . . Да допея поне. . .

Аз вода ще им налея,
аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта
да оцелея!

Но - успяхме: закъснение при бог не е прието.
И защо там пеят ангели със злоба в гласовете?!
Или вече се побърка от ридание звънчето,
или аз крещя да спрат, да не летят натам конете?!

Владимир Висоцки

Така е то...

2010-04-26T19:22:00.013+03:00

През април 1940 г. над 20 хил полски войници и офицери са жестоко избити от СССР в гората край Катин. Пет години по-късно, червената армия напредва към Берлин, Нацистка Германия е пред капитулация, а по-големите и градове са сринати от съюзничестките бомбардировки. Въпреки благоприятното развитие на войната, от 13 до 15 феврури, военновъддушните сили на Англия и САЩ предприемат атака над Дрезден. За три дни перлата на европейския барок е превърнат в руини, а загиналите цивилни граждани са неизброимо много. Първоначално се говори за над 100 хил. души, понеже столицата на Саксония е пренаселена с бежанци от изток. Изпепелени в адските пламъци, точният брой на загиналите не било възможно да бъде установен.

А Кърт Вонегът бил там, в Дрезден. Пленен от немците. Затворили го с другарите му в подземието на бивша кланица...И оцелял, и видял ужаса и падението на "добрите", които убили "лошите"...И по-късно описал всичко в една книга и много хора научили за варварската бомбардоровка над Дрезден, и си спомнили. Преди 3 години Вонегът напусна този свят, и тази зима се навършиха 65 г. от неговия дрезденски кошмар, и няма кой да ни припомни.
Така е то...

Тази сутрин военнопленници от много страни се събраха на еди-кое си място в Дрезден. Бе издадена заповед, оттук да започне разкопаването на труповете. И то започна. Били копаеше заедно с един маори, който бе хванат в плен при Тобрук. Той бе шоколаденокафяв. На челото и бузите му бяха татуирани водовъртежи. Били и пленникът маори започнаха да копаят инертния необещаващ чакъл на Луната. Почвата бе ронлива, затова непрекъснато се образуваха малки лавини.
Копаеха се едновременно много други. Никой не знаеше какво ще се открие. В повечето от дупките нямаше нищо - само паваж или камъни, толкова големи, че не можеха да ги помръднат. Нямаха никакви машини. Дори коне, мулета и волове на можеха да прекосят лунния пейзаж.
Били, пленникът маори и другите, които им помагаха в изкопаването на тяхната дупка, стигнаха до скелет от греди, преплели се над камъните, така че образуваха нещо като купол. Там долу имаше тъмнина и празно пространство.
Един немски войник влезе в фенерче в тъмнината. Той се забави дълго. Когато най-после се върна, каза на един свой началник, който стоеше по ръба на дупката, че там долу има десетки трупове. Те седяха по скамейки. По тях нямаше белези.
Така е то.

Началникът каза да разширят отвора и да пуснат стълба в дупката, за да
могат да изнесат телата. Така бе открита първата мина за трупове в Дрезден.
Заработиха стотици мини за трупове. Отначало труповете не миришеха.
Бяха като восъчни фигури от музеите. Но после телата загниха и се втечниха и завоня на рози и иперит.
Така е то.

Пленникът маори, с когото Били бе работил, умря от повръщане, след
като му бе заповядано да слезе и работи сред тази воня. Той се разкъса от непрекъснато повръщане.
Така е то.

Затова изнамериха нова техника. Повече не изваждаха телата. Войници с огнехвъргачки ги изгаряха там, където си бяха. Войниците заставаха на входа на скривалището и просто впръскваха огън в тях.
Някъде там хванаха бедния стар гимназиален учител Едгар Дърби с един чайник, който бе взел от катакомбите. Арестуваха го за мародерство. Осъдиха го и го разстреляха.
Така е то.

Кърт Вонегът, "Кланица 5"

"Ислям" с часовников механизъм

2010-04-14T02:25:00.012+03:00

"Не видя ли ти онзи, който спореше с Ибрахим за неговия Господ, че Аллах му е дал владението? Когато Ибрахим рече: “Моят Господ е, Който съживява и умъртвява.”, [другият] рече: “Аз съживявам и умъртвявам.” Ибрахим рече: “Аллах довежда слънцето от изток, а ти го доведи от запад!” И се слиса онзи, който не бе повярвал. Аллах не напътва хората-угнетители."
Коран, Сура 2 (Ал-Бакара), Аят 258
"О, вярващи, не изяждайте своите имоти с измама помежду си, освен ако е търговия по ваше взаимно съгласие. И не убивайте сами себе си! Към вас Аллах е милосърден.А който върши това с престъпване и несправедливост, ще го изгаряме в Огъня. Това е лесно за Аллах."
Коран, Сура 4 (Ан-Ниса), Аят 29-30

Когато се случи нещо значимо в политиката, обичайно започваме с въпроса "Cui bono"(кой има полза). Понеже тероризмът заема централно място в световните политчески процеси, следва да се попитаме същото и за атентатите в московското метро.

Неслучайно започнах коментара си с две сури от Корана. За истински религиознят мюсюлманин, животът е дар от Аллах, а отнемането му е огромен грях. Като разлика между мюсюлмани и неверници не се прави! Особено тежко се осъжда самоубийството. Впрочем, така е и в християнството, където на самоубийците не се извърпва опело. Помислете само - има ли ислямска страна, в която евтаназията да е разрешена, а сетне се запитайте защо! Няма, защото религията не го допуска, при никакви обстоятелства. Е добре, а кой тогава съчини историята за "ислямските фундаменталисти", който се самовзривяват (извършват грях), за да "отидат в Рая"? Що за безмислица е това и чии интереси обслужва?! Или за т.нар. Джихад (свещената война), който има твърде много измерения, включително и като вътрешна борба на вярващия със собствените му слабости. Същинската война може да бъде само отбранителна, при определана външна заплаха за мюсюлманите, като насилие над цивилното мирно население е във всички случаи забранено. Всичко това, между другото, е великолепно обяснено в предговора на българското издание на Корана от неговия преводач и бележит наш арабист проф. Цветан Теофанов.

Официално отговорност за трагедията пое Доку Умаров, самопровъзгласил се за емир на т.нар. "Кавказки емират", чиято цел е да обедини кавказките народи под върховенстовто на шариата. Радикалният ислям обаче никога не е бил особено популярен в Чечня. През 1997 г. Мовлади Удугов (близък сподвижник на Умаров и идеолог на "Кавказки емират") се кандидатира за президент на Чеченска република Ичкерия (официалното наименование на независимата чеченска държава) и печели под 1% подкрепа за ислямистката си платформа. Междувременно, руските сили за сигурност ликвидираха последователно Джохар Дудаев и Аслан Масхадов, победители от Първата война и най-популярни политически фигури в страната. И двамата са бивши офицери от съветската армия, далеч от религиозния фанатизъм. Слабо известен факт е, че Джохар Дудаев е тачен като герой в Естония. Бидейки командир на съветската авиобаза край град Тарту, ген. Дудаев отказва да изпълни заповед за нападение над протестиращите за независимост естонци. Вместо бомби и куршуми, на гражданите е изпратена полева кухня.

Според вдовицата на Дудаев - Алла и ръководителят в изгнание на република Ичкерия Ахмед Закаев, Доку Умаров е марионетка на ФСБ , чиято цел е да дискредитира и разедини движението за независимост в Чечня. Имайки срещу себе си "панкавказки ислямисти", Кремъл получава алиби за евентуални военни действия на само на територията на Чечня, но и в целия регион, а лесно може да бъде направена и връзка с талибаните, чрез която да бъдат затворени устите на западните критици. Два дни след атентата, Николай Патрушев, одиозният бивш директор на ФСБ и настоящ секретар по националната сигурност на Путин заяви, че "бойните групи действащи в Кавказ, вероятно са свързани с международните терористични организации" , намеква се и за "грузинска следа", като според Патрушев, грузинските служби за сигурност поддържат връзки с терористични организации в Северен Кавказ.

Дали пък не наблюдаваме римейк на сценария от 1999 г ? Поживем - увидим...

Бойко като Тито

2010-03-26T18:59:00.005+02:00

Тито - Партия.
На гъза му трябва хартия.
(белградски графит)

С реакцията си по т.нар. "Импийчмънт афера", а сетне и около драмата с "антикризисните" мерки, Бойко Борисов добави поредни щрихи към политическия си образ, очевидно все още в процес на дооформяне. И тук нямам предвид публичня му образ, който е следствие, а начина, по който самият Борисов вижда ролята си. Опасявам се, че тя (личната му представа) не би могла да се вместви в калъпа на нито една от съществуващите в момента български институции.
Бойко иска да бъде по-бетер "баща на нацията" от президента, да има повече власт от Парламента и по-малко отговорности от районен кмет. За себе си е готов да запази само лампазите и фанфарите на "народен генерал". Негативи не поема, а също и критика, за тази цел си има ресорни бушони. Преди да си гърми собствените бушони обаче, Борисов изцеди максимално натрупалия куп негативи Сергей Станишев. Станишев бе почти официално провъзгласен за Главен парцал на републиката и обираше безпощадно всеки негатив през първите 6 месеца на новото управление. После дойде редът и на Дянков.
Вече съм почти сигурен, тази фарсова персона бе съвсем съзнателно инсталирана на поста вицепремиер и финансов министър, за да застане като Матросов на амбразурата в очаквано тежката за България 2010 г. Доста нетипично за нарцистичната си натура, Борисов отстъпи местенце под медийната светлина на Симеон Дянков, за да може последния да се развихри в цялата си прелест. Да стане популярен почти колкото лидера си, но с подчертано негативна конотация. Дянков вади малката пица, Дянков осира бизнеса, Дянков се кара с БАН и Гоце. Очевидно за CV-то му 1 година като финансов министър е напълно достатъчна. И вълкът сит, и агнето...и то.
Борисов е "доброто ченге" в тази игричка. Дърпа ушите на Дянков, праща го да се извини, в ъгъла, а за импийчмънта - понеже така решиха там с Искра Фидосова.
Борисов би направил отстъпки във всяка посока, стига това да помогне за утвърждаването на собствената му личност. Дори да тресне данък "Лукс" на Цветелина Бориславова. Мимикрира с лекота от приближен на Живков до внук на репресиран, в зависимост от обкръжаващата го среда.
Не разбира и не споделя принципите на демокрацията, но умее да ги използва за параван на действията си.Върх на безочието си Борисов демонстрира, когато се скри зад решение на парламентраната си група от директна позиция по импийчмънта. Едно формално легитимно обяснение, ако обаче в групата анонимници на ГЕРБ имаше поне един човек, който да притежава потенциала, възможностите и желанието да изработи каквато и да е политческа позиция, камо ли преко волята на лидера. В такива моменти Генерала най-много обича да се упражнява в демократичност. Колкото по-фасадна и куха, толкова по-добре.
Балансира с лекота между разностранни лобита, както вътре, така и извън страната. Ако някъде на харесат принципите му, винаги си има под ръка и други. Малко преди да стане „гьол”, „Белене” е важен енергиен проект и усилено му търсим инвеститор. Румяна Желева също от недовършен проект се превърна в едни гьол гола вода, въпреки вложените услия и средства. Когато Големите изострят тона, Генерала „ще се направи, че не ги е чул”. Понякога чува само с едното ухо. Ту с едното, ту с другото. С двете – само волята на народа. Ако Дянков обяви, че вдига ДДС на 22%, Бойко се появява и го НАМАЛЯВА на 21%. Въобще, това е доста оборотната PR стратегия на правителството. Из публичното пространство се пускат (най-чето чрез Дянков) непопулярни идеи, в екстремистки вид и на килограм, за да може Бойко Борисов „отменяйки” великодушно половинита, да пробута предварително заплануваното с минимални лични пасиви.
Накъде ще му излезе краят, не е ясно. Поне на мен, от по-новата история, ми е познат един единствен експеримент, европейска държва да бъде управлявана от подобен латиноамерикански типаж. За щастие, нито България е Федеративна република, нито Борисов ще господарства колкото Йосип Броз. Ако обобщим в правителствен стил –потенциалните последици от катастрофални се подобряват към доста тежки.

Невчесаните мисли на един свободен човек

2010-03-09T00:04:00.012+02:00

Станислав Йежи Лец (Baron Stanisław Jerzy de Tusch-Letz) е писател, преводач, юрист и филолог, от полско-еврейски благороднически произход. Известен с находчивите си аформизми, епиграми и сентенции.
Завършва право през 1933 г. в Лвовския университет, основан през 1661 г. от Ян Казимеж. Пише и публикува поезия. Счита, че поезията и политиката са неделими. През 1939 г. публикува два тома сатира.
След окупирането на Полша от Германия е арестуван и прибран в Тарнополския концлагер. Успява да избяга и е заловен, но като интелектуалец е пощаден при разстрела на останалите бегълци. По-късно се присъединява към Армия Людова.
След победата е бил културен аташе на посолството на Полша във Виена. Продължава да пише и публикува книгата „Разходката на циника“. През 1950—52 г. живее в Израел. Връща се във Варшава, където публикува четири книги поезия и сатира.
Най-известната му книга е „Невчесани мисли“ (1966), чиято коректура получава няколко дни преди смъртта си.

Наскоро намерих в Гугъл пълната версия на "Невчесани мисли", което ми се стори добър повод да съживя позарязания си блог-проект "Ex Machina". Бих определил афоризмите на Станислав Лец, като първокласна храна за ума и душата.
Уверете се сами.

В борбата на идеите загиват хора.

В действителност всичко е съвсем не така, както наистина.

В началото бе Словото. По-късно започна Мълчанието.

В някои извори на вдъхновението музите си мият краката.

Винаги съществува и по-остра тъпота.

Всеки век си има своето средновековие.

Да събаряме Бастилиите, преди да са ги построили.

Джуджетата най умеят да препъват — това е тяхното ниво.

Животът заставя човека да извърши много доброволни постъпки.

За да достигнеш до извора, трябва да плуваш срещу течението.

За да се усъмниш, е нужна решителност.

Има ли право людоедът да говори от името на тези, които е изял?

Въртолейшън на асансьорите

2010-03-05T22:21:00.009+02:00

Тези дни на мода са асансьорите. Седя и си мисля, мисля и се двоумя. Дали повреденият асансьор стана събитие , понеже МВР не се отчете тази седмица или акция нямаше, точно защото "драмата" в "Майчин дом" им измъкна медийното внимание. Кокошката или яйцето? Както казваше Пурко в "Господин за един ден" - кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може!
Защото едва ли човек прекрачвал прага на българска болница (с много малки изключения), има някакви колебания относно тоталната им материално-техническа несъстоятелност. И най-голямата драма съвсем на са асансьорите, това са устройства, които при добра поддръжка биха могли да служат сигурно и безаварийно далеч повече от 30 г. В Съединените щати, например, има доста действащи "ветерани" на по 100 и повече години. Не така стоят нещата с кувьозите, ехографите скенерите и животоподдържащата техника в болниците ни. За тях се сещаме само по (българската) Коледа. Да не говорим, че електро-въженият асансьор е обявен статистически за най-безопасното превозно средство, като възможността за свободно падане на кабината е изчислана на 1 към 12 мил.
Гореспоменатите факти обаче, или са неизвестни за редакторите на "Труд" и "24 часа", или са пренебрегнати съзнателно в името на евтината сензация. Как иначе да си обясним катастрофичните - "Дебнат ни 70 хиляди асансьора убийци" и "80% от асансьорите са ковчези" ?!? Чиста проба насаждане на паника. Но в името на какво? Добре известно е, че бизнесът с търговия и монтаж на асансьори е доста печеливш. Или поне беше, преди икономическата криза да укроти темпа на строителство. В момента банките спряха да кредитират и браншовото лоби търси алтернатива в държавата. Дайте да дадем, да подменим асансьорите в сградите с обществен достъп. В пловдивската болница "Св. Георги" реагираха светкавично на новия повей и заделиха 50 бона държавна пара. Дано обаче не попаднат на „Кострой" ООД , понеже там 50 хил. не ги оправят. Фирмата, управлявана от брата на зам. кмета на Асеновград инж.Стоян Димитров (ГЕРБ), спечелила конкурс за доставка и монтаж на асансьор в т.нар. Стара община на града. Сградата е двуетажна, потрошени са 70 хил. лв. а асансьор все още няма.
Далаверата - основна опора на българския бизнес и в криза, и в подем. По този повод си спомних една случка отпреди десетина години. От едната страна на блока, плочките са се поразместили и леко пропадат (с не повече от 5-10 см.). Според по-възрастни съкооператори, това си седи така откак я има сградата. Добре обаче, минали от там някакви "предприемчиви" фирмаджии и се започна едно изнудване. Позиви, съобшения по кутиите, как ще ни се килне блокчето като кулата в Пиза, как до няколко години ще има непоправими последици и тн. Разбира се, въпросните господа бяха точните хора, които срещу една достатъчно крупна за времето си сума, щяха да ни решат "проблема". След седмица-две психоатаки, се отказаха. Блокът, не се съмнявайте, така и не се наклони.
Така че, по-спокойно и без излишна паника. Ако заседнете в асансьор, най-вероятно е спрял тока.

Как Камен ме изнерви или какво ми причиняват поръчковите журналисти дори по време на Олимпиадата

2010-02-26T00:14:00.007+02:00

Твърде любопитно "отворено писмо" до Камен Алипиев и медийната кохорта обслужваща бизнес интересите на олигарха Цеко Минев.

Здравейте Камен Алипиев,

Aз май не съм от най-търпеливите, тъй като се бях зарекъл да не пиша на подобни на вас хора, но не издържах... принудихте ме. Ако не беше вашата упоритост в сервилността към лифто-строителите, дори нямаше да си правя труда.

Е, сега ще понесете и моята критика (и не за пръв път), тъй като не виждам никакъв професионализъм във вашата личност. Ако не говорихте по телевизията, ами у вас си, никой нямаше да ви критикува, така че, ако не можете да го понесете, ще трябва да се справите с разочарованието, че няма да следвате стъпките на баща си.

Много е дразнещо (ако съдя по мненията из формуите, май и не само за мен), когато скиорите правят все по добри времена, свалят на всяка контрола от първия, а вие си гледате там някаква таблица, статистика, статейка или брошури и въобще не виждате състезанието и на края - опаааа, изненада, той стана еди кой си. Още по-фрапиращо е, когато някой падне, а вие продължавате да си бъбрите и 20 секунди по късно започвате да викате „оллеллеее”. Ако не можете да следите монитора, къде сте тръгнал?

Но вашите коментари за бг ски спорта са още по-дразнещи и нахални. Направо не разбирам как е възможно да ви се дава трибуна и вие да сте единствения съдник в БНТ, който да казва какво е добро за спорта. То вашата зависимост стана особено ясна, след като в последното издание на „Спортна треска” казахте на един човек, че е като у дома си във вашето студио, но и за него ще стане дума. Та питам се аз, риторично, какъв ще е този професионализъм, какъв ще е този плурализъм, какво ще е това отразяване на другото мнение? Май отговорът е тук...

Все се питам как човек, който от скоро въобще кара ски - сам сте си го казали, може да зяви в ефир, че на Витоша ще стане нещо хубаво? Кой ви го каза това? Защото явно някой трябва да ви го е казал, иначе сам нямате капацитет да го разберете. Аз, за разлика от вас съм скиор от 25 години. И не само – интересувам се от лифтостроене, проектиране на ски курорти, имам образование в областта на регионалното развитие и географията, доста широки познания по урбанистично планиране, а най-вече аз съм трето поколение скиор (традициите имат значение). На Витоша съм от както се помня и познавам доста добре планината. Така че наистина съм доста подготвен и на мен не ми трябва някой, за да ми разчете тъпите проекти на „Витоша ски”. Те просто не стават. Ако бяха нещо смислено, ако наистина се планираше нещо добро, аз като скиор и велосипедист щях да го подкрепя, но уви това не е така. Посещавал сте моя блог, където повдигам над 30 въпроса към „Витоша ски” АД, но явно не обичате да четете.

Така се стигна до днешното ви предаване - 22.02.2010 (пак по ваши думи отдавна планирано). В него след поредния урок по позитивизъм от другаря Цеко Минев си стигнахме до добре познатото (поне на тези, които внимателно следим), че има много ски куророти „по чужбината” и това е причината за всичко хубаво в света. Абе Цеко за ски спорта ли ли ще говори или за ски курортите? Но какво да очаквам от вас – вие давате трибуна на вашия приятел, за да обвинява всички свои критици наред, но тях не ги питате. Всички са анатемосани като „еколози” (не знам защо, след като целия свят се тревожи за природата, това у нас е недопустимо). Защо не му зададете поне един въпрос, които повдигат неговите критици от ски средите (говоря за писмото, което прочетохте в ефир по време на супер комбинацията oт програмата на Зимните Олимпийски игри във Ванкувър от 21.02.2010, защото то беше критика от именит български ски треньор срещу ръководството на БФСки)? След това, някак си естествено след плюенето на еколозите, милия Минев уж събрал брошурки в хотелчето, които да покаже на простите балканци, които се чудят как в наште малки планини ще набутаме курорт с 250 км ски. Ама що не каже колко е голяма Канада и техните планини или че от океана идват влажни валежни маси? И лакътят да си захапем у нас не вали достатъчно сняг и просто ски курортите са обречени. Но неговия апел към всички еколози да дойдат в Канада направо ме разтрогна. Даже пуснах една сълза.

Така още по неангажирано се стига до нашите спортисти. Но за кратко, защото набързо ни се припомни, че трябва да имаме курорти, за да имаме скиори в Световната купа, а защо не припомнихте за вчерашното писмо на треньора. Еми що да го засичате вашето приятелче? То много по важно бе да се каже, че няколко души саботирали Витоша. А кои са те? Аз с моя блог ли? Ами защо не питате радетеля на ските, защо скиорите не могат да тренират на неговото изчадие Банско? Там нали била единствената писта за спускане (което пак е лъжа и тъпа пропаганда, защото стария Попангелов отдавна беше проектирал Ястребец 2, носеща понастоящем името на неговия син, на която са се провеждали състезания в дисциплината, ама вие повтаряте като папагал, това, което ментора казва)? Какво по логично от това, шефът на ски федерацията, които има влияние и брани „най-модерния” курорт да издейства да им затворят едно писте и да се суркат спортисчетата (влизам ви в риториката, че да ме разберете)? Защото всичко това е една измислица.

Ето как го правят развитието на ски спорта в Австрия:
Деца, родени след 01 януари 2004г. в долината на Цилертал, карат безплатно. Единственото условие е те да са с придружител.
Деца, родени след 01 януари 1995г. избират измежду много ниски цени.
Млади хора, родени след 01 януари 1991г. избират намаления за млади хора.

Цени на сезонни карти:
възрастни - 550 евро
младежи (15-18) - 444,00 евро
деца (до 14 г.) - 253,00 евро (50% намаление)

А у нас? Какви намаления какви пет лева? „Научи се да караш ски” е идеалната схема за усвояване на нерегламентирана държавна помощ. А какво се прави за тези, които вече са научени – еми нищо, те или имат пари да си платят или не.

Освен горепосочените цени, на запад курортите казват:
„В случай на нараняване или болест, ние ще Ви възстановим стойноста на картата от последния ден, в който е била използвана. За тези случаи ни е необходим документ, потвърждаващ нараняването или болеста Ви.”
Това обаче в нито един от контролираните от Цеко и Ко курорти не може да го видите.

В този контекст, става много ясно защо вие на три пъти ни повторихте, че ски картите в Уистлър са много скъпи и ни подмятахте, че така е нормално. Демек – свиквайте, ски картите трябва да са скъпи. Вместо да ни пренесете в олимпийската атмосфера, вие пак правите пропаганда и обслужвате интереси. Да, ама в Канада средната заплата е еди каква си, да ама там има еди какви си отстъпки, да ама там за тези пари предоставят услуга, а не лифтажиите да те гонят като пъдари и да няма адекватна екипировка за спасителите. Но вие не, аз ще си повтарям, пък то ще върже.

Но да се върна на вашата псевдо журналистика. Така става при вас, че ВИНАГИ давате думата на само едната страна уж за спорта, но се оказва, че ще си говорим само за криворазбрано развитие курорти. Абсурдно. И сам го разбирате и си го казахте в началото, че пак ще искат и други хора да вземат становище по проблема, ама няма да им дадете, щото банкерът е представител на спорта, а те не. На какво прилича това? Какъв спортен деятел е Минев? Той е представител на ски курортите. Ако искаше да развива ски спорта, щеше да направи някакви адекватни преференции за млади хора, деца, ученици, дори пенсионери. В момента в България не е проблем липсата на ски инфраструктура, а нейната достъпност.

Как може, след като знаете, че разговорът ви няма нищо общо със спорта, още в самото начало на диалога, вие да го продължавате? Каква е тази отявлена пропаганда – да стои гостът ви и да дрънка глупости: "парковете им са прорязани като шейцарско сирене, за добре е...." (зависи от правилата, които са приели, нашите са такива); били ни виновни еколозите, че няма спорт в България; трябвало много курорти! Този същият човек, който буквално ликвидира карането на малките деца в планинте (за всичко трябва да плащат, но нищо не работи, ски учителите не могат да се конкурират с неговите и тн) все го върти в стил "някой друг ми е виновен"...

Щом ви е кеф да плюете само, ваш проблем, но бяхте длъжен да го питате за писмиото от вчера от супер комбинацията? Защото там се казваха изключителни истини. Но вие си затраяхте, май не искате госта да се чувства неудобно? Журналисти, а? Наистиан сме слаби, но на какво се дължи това? Къде са грешките на федерацията? Кой ще им потърси отговорност за това?

Никой, защото българският спорт се ръководи от мутри и слуги на мутри. Това е резултатът. (Кокалът е шеф на федерацията по шах, а Ал.Петров-Трактора на тази по карате, наред с великата стрелкиня с простреляния съпруг, съветник на Гоце, та дори и предишните председатели на БФСки. Примери - бол ). От Ив. Славков, през Ст.Костадинова, и пр. та до бай Цеко. Ето това са плодовете, когато комуноидните мафиоти овладеят спорта и го ползват единствено за пране на мръсните си пари и постигане на лични или корпоративни цели.

Има и нещо друго. Защо не кажете, че ските са елитарен спорт, досъпен за наистина много малко хора, защото инвестицията е огромна, не стига просто талант или упоритост. Това е причината, да не е по силите на нашата страна да има повече от един двама топ скиори, които да бъдат сред най-добрите 30 в света, не повече. Ските приличат много повече на тениса (отколкото на футбола), където инвеситциите на родителите, сумите, платени за частни треньори и школи са колосални и не са извадени от държавата. Този тип спортове не могат да се спонсорират от обществото. Защото глетчери, пътувания в чужбина, треньорите, екип по поддръжка на ските (не като Стефчо, който сам си ги прави) струват прекалено много, особено за младите състезатели и не е рентабилно да се наливат толкова много пари, просто има по-ефективни инвестиции в здравето. Това не е плод на "пирамидата" (масов спорт – професионален спорт), това е начинение, обикновено на една фамилия. Така беше и при Попангелов. Така е и при сем. Костелич. Да сте чували държавата да е давала пари за детските лагери и школи на Агаси? Еми няма как. Далеч съм от мисълта, че не трябва да ги развиваме, напротив, но както показва и Жекова напоследък – това е предимно семейна инвестиция, а не обществена. Лагерите, треньорите, неимоверните разходи не може да се поемат от държавата. Така че, айде стига с „пирамидата”. Ските просто не са футбол.

Но защо не попитахте госта ви и за ски бягането? Защо целият фокус е върху алпийските ски? Ще ви отговоря: защото алпийските ски са реклама за собствениците на ски курорти. Факт. Иначе прекрасния и изключително полезен спорт като ски бягането не се развива, а в него имаме традиции и може да се практикува доста свободно с оглед релефа на страната ни. Имаме и разпръсната мрежа от центрове с треньори и база. Това е спортът, който би трябвало да има превес спрямо алпийските ски. Освен това той може много евтино да се упражнява и лятно време, може да дава състезатели за интердисциплинарния биатлон, ски ориентиране (където също имаме някакви успехи) и тн (дори колоезденето или беговите дисциплини могат да ползват спортисти от ски бягането, а това е много важно – да могат състезатели в юношеска възраст да преминават в други спортове при определени обстоятелства). Но него ще го заметем под килима, защото искаме скоростни дисциплини (поне да беше слалом, който ни е по-близък и може относително по-лесно да се тренира). Ако трябва да имаме пирамида в зимните спортове, това трябва да е в северните ски. Липсата на подобен анализ и въпроси показва, вашата некомпетентност.

Друго много дразнещо и несправедливо отношение вие проявявате към Стефан Георгиев и като почнете да го нареждате (и не само вие, но и други медии с „правилни” позиции и „разбирачите” по форумите) става направо непоносимо, защото той прави каквото може, а истината за нивото на българските ски се крие в бездарното ръководство на федерацията ни. Но както се досещате по ред причини никой не отваря и дума за БФСки. За това и след Световната купа в Банско, където той отправи критики, вие повече не го каните.
За сведение си прочетете красноречивото писмо от вчера. А ето аз какво чувам:

Стефан Георгиев тази година отива да кара спускане за световната купа във Валдизер, за пореден път на абсолютно собствени разноски, защото по принцип е изхвърлен от националния отбор. На състезанието се засича случайно с българска делегация от 20 човека на финала – свита, куфари около шефа на федерацията (май и вие). Тупаните (май и вие) седят долу на финала, гледат си, пият си, знаят, че нашият състезател е сам на старта, но никой не отива да му помогне, да го подкрепи. Стефан си прави спускането, качва се на лифта обратно гол по състезателния гащеризон на студа, защото тренировъчните му ски, раница, якето и грейката му са на старта. Отива до върха, събира си чарковете от старта едновременно с работниците по състезанието, които разтурят старта и си смъква нещата надолу, докато нашите глави (май и вие) седят долу и си пият все едно са съвсем отделно от онзи, дето се пуска за България. Това е все едно на Формула 1 пилотът да слезне да си смени сам гумите. После тия същите хора го пращат на олимпиада, като го викат да си вземе облеклото за олимпиадата, но като отива се оказва, че бройката, предвидена за него, е раздадена предварително на журналисти (май и вие) и други хора, а за него няма! Та във федерацията така се работи.

За това защо не питахте Минев? За еколозите намерихте време да си сборувате, за това не.

За жалост няма кой да отиде и да представи България на топ ниво в този спорт и като гледам така ще бъде занапред. Защото вие се скъсахте да ни убеждавате, че за моментното ни ниво е виновен германският специалист, а защо не кажете кой го докара него? Аз ли? Или може би БФСки? После същото ли ще разправяте за словенските треньори? И за това не са виновни липсата на курорти или еколозите, за това е виновна БФСки.

И понеже след последната ни обмяна на мнения, вие се усъмнихте в моето име, ще ви кажа, че да, аз наистина се казвам Любомир и „Витоша ски” АД (респективно БФСки, защото те са двете страни на една монета) знаят много добре и моето име и моя адрес, защото най-конструктивно им пратих своето становище за развитието на Витоша (не защото съм някакъв специалист, ами защото те правят същите глупости, както и комунистите), но това тях не ги брига. Те си имат просташки и комерсиални цели. Имам си причини да не споменавам своето име. Иначе вашето патетично „има болни дървета” е разтрогващо, но новите писти няма да помогнат. Нито наркоманите ще спрат да ходят там. Защо, щом толкова ги интересува Витоша, не оправиха една пътека горе, едно мостче? Вие от ски явно не разбирате, иначе щяхте да видите, че новата организация при началната станция на Лалето е абсурдна. Началната станция на новия лифт на мястото на „Бай Кръстьо” в Драгалевци е апогей на тъпотата. Да не продължавам. Това е проблемът ми, че ще се направят безумни съоръжения, че не са съобразени ветровете и валежите на Витоша. Това е все едно да затворите съзнателно една лента на Цариградското. Ей това правят вашите ментори. Този проект не е в обществен интерес. В България например е много по важно да се развиват малки ски курортчета, но разпръснати из страната, просто нямаме условия за мега курорти. Дори и да навлезем в Парковете и резерватите, разгледайте картите. За да видите какви грешки правят тези хора, помислете за техните комунистически предци и се поинтересувайте за лифта „Църна Могила” и защо той не работи. Ще ви дам жокер – има нещо общо с грешното планиране.

Истината остава

2010-02-19T01:54:00.005+02:00

Кой се опитва да заличи спомена?

Операция "Плод и зеленчук"

2010-02-17T01:37:00.009+02:00

По всичко изглежда, титаничната борба на Б.Б. с миналото му, няма да спре до Алексей Петров. От тук насетне следва да се установи, кой пусна Трактора в службите и с чия протекция "ора" необезпокояван толкова години.
Списъкът на патроните едва ли се изчерпва с едно-два имена, но пък е ясно кой управляваше НСС преди 10 г. Същият този одиозен ген. Атанасов, превантивно разтръби из медиите, че не бил имал думата за внедряването на Петров. Странно. Кой, ако не директорът контролира работата със сътрудниците? Само по себе си едно подобно признание също би трябвало да доведе до разследване. Така или иначе , според закона, отговорност за кадрилите по онова време трябва да носи Атанас Атанасов. Генералът обаче добре си "посла" пред Бойко Борисов, за което се очаква да бъде възнаграден със спокойствие.
За целта изкараха позагубилия се от общественото внимение Никола Филчев от безметежното му кукуване. Бившият главен прокурор, чието съзнание от доста време шизоидно блуждае из някакъв "плод и зеленчук", е перфектния бушон. Връзката с Алексей Петров е безспорна, приписват му се (не без основание) няколко тежки престъпления, като е твърде възможно да са изровили нещо и за него при обиска в подземията на басейна "Спартак". И най-вече, Филчев е един психично болен човек. Този му проблем, макар и очевиден, бе дълго премълчаван, а накрая замазан и прикрит с активното мероприяте "фалшива епикриза". След като пуснатата в публичното пространсто епикриза е фалшива, то фалшиви са и съмненията относно менталнното му здраве. Да, ама не. А се е разприказвал, а са извдили не една, а десет епикризи, коя от коя по-автентични. После ще ни обяснят, че си бил добре човека навремето, годен и за прокурор, и за посланик, ама напоследък луднал и не го бива да свидетелства. Тъй де, няма как да оневиниш главния прокурор на републиката поради невменяемост. Инак би следвало да се потърси отговорност и на онези, дето са сложили невменяем да оглави прокуратурата.
Сега от ДСБ искат да ни внушат, че Филчев е имал властта и смелостта да назначава хора в службите без санкцията на Атанас Атанасов и Костов. Това е абсурд и проява на наглост. Филчев е за затвора, но от ДСБ са последните, които могат да кажат нещо срещу него, защото тяхното лоби в лицето на Соколов, Катя Михайлова, Иван Григоров, Гоцев и лично Иван Костов го направиха главен прокурор и отгледаха това чудовище.
Всъщност, чрез Никола Филчев, органзираната престъпност осъществи така мечтаната от политиците приемственост във властта. Възходът му започна при "сините", след кратка турболенция продължи при "жълтите" и финишира плавно на посланическа позиция под крилото на президента Първанов. Последната роля предвидена за бившия главен прокурор е на универсален гръмоотвод, единствен и пръв закрилник на Алексей Петров, глава на "октопода" и венец на на гръмотевичната акция срещу мафията. Костов, Атанасов и Първанов - спокойни, старателно прикрити зад репичките и марулите на Филчевия "плод и зеленчук". Сценарият е написан, всички са заели местата си.
Камера? Работи. Клапа? Готово. Снимаме!